Решение № 399 от 07.10.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. София, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ружена Керанова

Членове:

Спас Иванчев

Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Марияна Кр. П. в присъствието на прокурора И. Бл. С. като разгледа докладваното от Ружена Керанова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200484 по описа за 2025 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалби, подадени от защитните на подсъдимите Т. Б. П., А. Г. Г., Д. С. П., Т. Д.

П., и по жалба на гражданския ищец Държавен фонд „Земеделие“, срещу въззивно решение № 26/18.02.2025 г., постановено по ВНОХД № 9/2023 г. от Апелативен съд - Варна.

В жалбата на подсъдимата Т. П., подадена чрез нейния защитник, се твърди, че решението на апелативния съд е постановено в разрез с процесуалния и материалния закони, тъй като е необосновано, а приетата фактическа обстановка не отговаряла на събраните по делото доказателства.

Счита се, че апелативният съд бегло е приел за правилен първоинстанционния съдебен акт, въпреки възраженията във въззивната жалба за отсъствие на обективни белези за авторството на деянието. Изтъкват се съображения за изразено в атакувания съдебен акт мнение за наличие на „общностно мислене в дейците“ и в тази връзка отсъствие на отговор по възражението за 1 включване на П. заедно с другите подсъдими в деяние с обща цел за ощетяване на българската държава. С тези аргументи се настоява, че правото на подсъдимата да разбере в какво е обвинена е ограничено. Излагат се доводи за допуснати нарушения на чл. 305 от НПК, за съществуваща неяснота и противоречивост в мотивите на решението, за неоснователно отхвърлени доказателствени искания, в това число и на повторна и/или нова агротехническа експертиза. Направен е коментар на показанията на свидетели, въз основа на което е било изведено съждението, че подсъдимата е заявила неверни данни. Настоява се още, че приложението на чл. 26 от НК е мотивирано бланкетно. Отправените искания към касационната инстанция са за отмяна на решението, с което е потвърдена присъдата на основния съд и оправдаване на подсъдимата П. по повдигнатото й обвинение; връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения; изменение на присъдата на основание чл. 354, ал. 2, т. 3 от НПК.

В жалбата на защитника на подсъдимия А. Г. се заявява претенция за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довело до неправилно приложение на материалния закон. Изтъкват се съображения, че изводите на апелативния съд за субективната съставомерност на деянието са основани на предположения, както и че са пренебрегнати обясненията на подсъдимия Г., на свидетеля Ст. С. и обясненията на подсъдимия Т. П.. В тази връзка се сочи, че липсват мотиви в атакувания съдебен акт, придружено с изложение за установена според касатора фактология. Оспорват се показанията на М.

И., на свидетелите, съдържащи данни относно състоянието на овощната градина и заключението по агротехническата експертиза. С позоваване на страници от мотивите на въззивното решение се настоява, че съдът хаотично е изброил схемите и мерките, по които Г. е кандидатствал, но не е разграничил същите, респективно не е анализирал критериите за допустимост. В контекста на претенция за отсъствие на мотиви в съдебния акт се изтъква, че няма аргументация относно периода на продължаваното престъпление, доколкото апелативният съд е оправдал Г. за деянието от 16.05.2019 г. И с тази жалба се правят алтернативни искания за отмяна на обжалваното решение и оправдаване на Г. по повдигнатото му обвинение или връщане на делото за ново разглеждане.

Касационната жалба, подадена от Т. П. чрез неговия защитник, се 2 позовава на отменителните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Изтъква се, че в досъдебното производство държавното обвинение е отказало събиране на доказателства и подсъдимият е бил лишен от възможността да се позовава на тях. Неоснователно съдебните инстанции са отхвърлили доказателствени искания за снимковия материал от самолетното (сателитно) заснемане на парцелите, за очни ставки между свидетелите, придружено с оценки за тяхната достоверност, за назначаване на „нова“ агротехническа експертиза. Счита се, че е нарушен принципът, заложен в чл. 14 от НПК, а обжалваното решение е определено като некореспондиращо със събраните по делото доказателства, като в резултат на допуснатите на всички етапи от производството процесуални нарушения апелативният съд е приложил неправилно материалния закон. В заключение се обобщава, че направените изводи на съда са произволни, въззивното решение е необосновано и се поддържа искане за неговата отмяна в обжалваната част и оправдаване на подсъдимия Т. П. поради недоказаност на обвинението или връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.

В касационната жалба, депозирана от защитника на подсъдимия Д. П., се твърди, че при постановяване на атакувания съдебен акт са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което е довело до неправилно приложение на материалния закон, а наложеното наказание е несправедливо. В обхвата на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК се изтъква, че решението не отговаря на изискванията по чл. 339, ал. 2 от НПК, а с отказа да уважи направените доказателствени искания съдът е ограничил правото на защита на подсъдимия. И в тази жалба се прави преглед на съдържанието на гласните доказателствени източници, преценка за тяхната достоверност/недостоверност, отправен е и укор към съда, че е оставил без внимание част от свидетелските показания. Излагат се аргументи срещу изводите на съда за вида на допустимата за подпомагане култура по Наредба № 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (Наредба № 3/17.02.2015 г.). Сравнявайки осъждането на подсъдимия Д. П. от основния съд с оправдателния диспозитив на въззивното решение, касаторът настоява, че квалификацията на деянието следва да е по чл. 248а, ал. 2 от НК. При посочената правна квалификация, счетена за правилна, се претендира отмяна на решението в обжалваната му част и във връзка с правомощията по чл. 354, ал. 1, т. 3 от НПК касационната инстанция 3 да прекрати наказателното производство и приложи чл. 78а, ал. 1 от НК.

Алтернативно се поддържа и искане за връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд за определяне на наказание съобразно новата правна квалификация.

С жалбата на гражданския ищец Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) се оспорва въззивното решение в гражданската му част, с която частично са отхвърлени предявените искове срещу подсъдимите Ал. Г., Д. П. и Т. П..

Отбелязват се общи постановки за съдбата на гражданския иск в наказателния процес и дължимите действия на съда по чл. 307 от НПК. Отправеното искане е за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и подсъдимите Т. П., Д.

П. и А. Г. да бъдат осъдени да заплатят на гражданския ищец обезщетения за имуществени вреди в пълния им предявен размер, така както е сторено с присъдата на Окръжния съд – Търговище, ведно с всички последици.

Подсъдимият А. Г., редовно призован, не взема участие в касационното производство, представлява се от защитник. Подсъдимите Т. П., Д. П. и Т. П. се явяват лично. Жалбите се поддържат от защитниците на подсъдимите по изложените в тях доводи и искания.

Гражданският ищец Държавен фонд „Земеделие“, представляван от Областна дирекция „Земеделие“ – Търговище, редовно призован не изпраща представител.

Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на подадените жалби и пледира за оставяне в сила на атакувания съдебен акт.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :

Окръжният съд – Търговище с присъда № 16/24.10.2022 г., постановена по НОХД № 49/2021 г. :

- признал подсъдимата Т. П. за виновна в извършването на престъпление по чл. 248а, ал.5 във вр. с ал. 2 във вр с чл. 26, ал. 1 от НК, за което й наложил наказание от две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

Ангажирана е гражданската отговорност на подсъдимата, която е осъдена да 4 заплати на гражданския ищец Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 1327, 80 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва;

- признал подсъдимия А. Г. за виновен в извършването на престъпление по чл. 248а, ал.5 във вр. с ал. 2 във вр с чл. 26, ал. 1 от НК, за което му наложил наказание от две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

Ангажирана е гражданската отговорност на подсъдимия, който е осъден да заплати на гражданския ищец Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 3315, 39 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва;

- признал подсъдимия Д. П. за виновен в извършването на престъпление по чл. 248а, ал.5 във вр. с ал. 2 във вр с чл. 26, ал. 1 от НК, за което му наложил наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Ангажирана е гражданската отговорност на подсъдимия, който е осъден да заплати на гражданския ищец Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 3405, 04 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва;

- признал подсъдимия Т. П. (в качеството му на управител на „К.С.“ ЕООД и на „Т.“ ООД) за виновен в извършване на две престъпления в реална съвкупност по чл. 248а, ал.5 във вр. с ал. 3 във ал. 2 във вр с чл. 26, ал. 1 от НК, за което му наложил наказание за всяко едно от по три години лишаване от свобода. На основание чл. 23 от НК е определено едно общо наказание, а именно три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от четири години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

Ангажирана е гражданската отговорност на подсъдимия, който е осъден да заплати на гражданския ищец Държавен фонд „Земеделие“ две обезщетения за имуществени вреди в общ размер от 46 642.24 лева, ведно със законната лихва.

В тежест на подсъдимите са възложени държавната такса върху уважените граждански искове и разноските по делото.

Постановената присъда е била предмет на въззивен контрол, осъществен по жалби на всички подсъдими. С атакуваното по касационен ред решение 5 апелативният съд е изменил първостепенния съдебен акт, както следва:

-оправдал подсъдимия А. Г. по обвинението за посредствено извършителство чрез С.С. за деянието от 16.05.2019 г. и във връзка с резултата по чл. 248а, ал. 5 от НК в размер на 409, 70 лева. Намалил размера на уважения граждански иск до 2906,23 лева, като отхвърлил исковата претенция за разликата над тази сума;

- оправдал подсъдимия Д. П. за деяния при посредствено извършителство чрез Т. П. на 21.05.2019 г., на 28.01.2019 г. и на 31.01.2020 г., относно размера на неправомерно получените средства за разликата над сумата от 937,94 лева и по отношение на квалификацията по чл. 26, ал. 1 от НК. Намалил наложеното на подсъдимия наказание на две години лишаване от свобода, чието изпълнение отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години. Намален е размерът на уважения граждански иск на 937,94 лева, като отхвърлил исковата претенция за разликата над тази сума;

-оправдал подсъдимия Т. П. в качеството му на управител на „Т.“ ООД относно квалификацията на престъплението по чл. 248а, ал. 5 от НК и на основание чл. 248а, ал. 3 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода и глоба в размер на три хиляди и петстотин лева. На основание чл. 23, ал. 1 от НК наложил най-тежкото от определените му наказания – три години лишаване от свобода, чието изпълнение отложил с изпитателен срок от четири години на основание чл. 66, ал.1 от НК;