Акт от 07.02.2020, Окръжен съд - Габрово

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ гр.Габрово, 07.02.2020 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Габровският окръжен съд, в закрито съдебно заседание на седми февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА

ГОЛЕМАНОВА

СИМОНА МИЛАНЕЗИ като разгледа докладваното от съдия Миланези в. ч. гр. д. № 28 описа за 2020 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на

„Профи кредит България” ЕООД гр. София против определение № 751 от 03.09.2019 г. по гр. д.

№ 732/2019 г. на Севлиевския районен съд, с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата над 3 788, 87 лв. до размер на сумата от 6 239, 25 лв. главница. С определение № 1113 от 29.11.2019 г., постановено по в. гр. д. № 359/2019 г. по описа на ГбОС, е върнато гр. д. № 732/2019 г. на Севлиевския районен съд за отстраняване на явна фактическа грешка в обжалваното определение № 751 от 03.09.2019 г. С определение № 2 от 03.01.2020 г., постановено гр. д. № 732/2019 г. по описа на СвРС, е допусната поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на определение № 751 от 03.09.2019 г. постановено по делото, като преди ОБЗСИЛВА се чете ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта за вземане за неплатено парично задължение по договор за потребителски кредит (договор за револвиращ заем) №

**********, над сумата от 3 788, 87 лв. до размер на сумата от 6 239, 25 лв. Определението за поправка на ОФГ не е обжалвано от страните.

В жалбата се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Налице била идентичност между вземането на кредитора в заповедното и исковото производство. Вземаното било индивидуализирано като главница в заявлението, а в исковата молба било индивидуализирано по различни пера, размер и основание. Всички претендирани задължения по ДПК произтичат от неизпълнението на договорните задължения от страна на длъжника В. и след като са възникнали от едно и също основание, няма пречка съдът да ги разгледа, като следва да се произнесе по дължимостта на всяко едно от тях. Иска да бъде отменено обжалваното определение по гр.д. № 732/2019 г. по описа на Районен съд Севлиево, поправено с определение № 2 от 03.01.2020 г., с което за сумата над 3 788, 87 лв. да размера на 6 239, 25 лв. частично е прекратено производството по делото и е обезсилена издадената заповед

№ 265 от 24.04.2019 г. по ч. гр. д. № 436/2019 г. по описа на съда.

В срок е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна В. В, чрез адв.

С. М., в който същата се оспорва като неоснователна, необоснована, недоказана и незаконосъобразна, по подробно изложени аргументи.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото, приема следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното определение № 751 от

03.09.2019 г., поправено с определение № 2 от 03.01.2020 г., е прекратено производството по делото и обезсилена издадената заповед № 265 от 24.04.2019 г. по ч. гр. д. № 436/2019 г. по описа на РС - Севлиево по реда на чл. 410 от ГПК за сумата над 3 788, 87 лв. до размера на 6 239, 25 лв. присъдена главница.

Първоинстанционният съд е приел, че с издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.04.2019 г. по ч. гр. д. № 436/2019 г. по описа на РС - Севлиево е присъдена сумата 6 239, 25 лв. – главница, ведно със законна лихва, считано от 24.04.2019 г. и неустойка от 42, 87 лв. С исковата молба съгласно направените уточнения се претендира установяване дължимостта на сумата от 6 239, 25 лв., която видно от уточнителната молба с вх. №

3220/03.09.2019 г. по гр. д. № 732/2019 г. по описа на СРС включва сумата от 3 788, 87 лв. главница, договорно възнаграждение в размер на 1 894, 38 лв. и 556 лв. възнаграждение за отлагане на вноски. Поради заявената с исковата молба претенция за установяване дължимостта на главница от 3 788, 87 лв. – част от присъдената със заповедта главница от 6 239, 25 лв., съдът е приел, че е осъществено основанието на чл. 415, ал. 5 ГПК и заповедта за изпълнение следва да бъде прекратено, а заповедта обезсилена частично над присъдената главница от 3 788, 87 лв. до размер на 6 239, 25 лв. Прието е, че договорно възнаграждение, каквото се претендира в исковата молба в размер на 1 894, 38 лв. и 556 лв. възнаграждение за отлагане на вноски, не са присъдени с издадената заповед за изпълнение и за тази сума предявеният иск по чл. 422, ал.

1 ГПК не е предявен поради неидентичност на между вземането в заповедното и исковото производство.

От приложеното ч. гр. д. № 436/2019 г. на СвРС се установява, че в заповедното производство е претендирана сумата 6 239, 25 лв. главница и за нея е издадена процесната заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, както и за неустойка от 42, 87 лв. Искане за присъждане на вземане за договорно възнаграждение и възнаграждение за отлагане на вноски не е направено със заявлението. Поради това правилно първоинстанционният съд е прекратил производството по делото и е обезсилил издадената заповед за изпълнение в тази му част, тъй като за сумите от размер на 1 894, 38 лв. представляваща договорно възнаграждение и 556 лв. възнаграждение за отлагане на вноски, не е имало искане със заявлението и заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и за тези суми не е издавана.

Предвид изложеното, обжалваното определение е законосъобразно и обсновано, а подадената срещу него жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

На основание изложеното, въззивният съд

О П Р Е Д Е

Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на "Профи кредит България” ЕООД гр. София против определение № 751 от 03.09.2019 г., поправено с определение № 2 от 03.01.2020 г., постановено по гр. д. № 359/2019 г. по описа на Районен съд Севлиево.

Определението не подлежи на обжалване на основание чл.274 ал.4 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: