Решение № 684 от 26.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 684 гр. Пловдив, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Георгиева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно наказателно дело № 20265330201273 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №26-0432-000040 от 05.02.2026г. на Началник сектор в ОД на МВР – Пловдив, РУ 01 Пловдив, с което на И. Й. Б., ЕГН:**********, на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 127,82 /сто двадесет и седем евро и осемдесет и два евроцента/ евро за административно нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

По съображения изложени в жалбата, жалбоподателят, чрез адв. М. Ц. от АК - Пловдив, моли съда да отмени наказателното постановление /НП/ като незаконосъобразно. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, но се представлява от процесуалния си представител, който поддържа жалбата и прави същото искане.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В молба – становище се излагат съображения за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и се прави искане за потвърждаването му. Прави се и възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение. Не се претендира юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

Жалбоподателят И. Й. Б. е собственик на лек автомобил марка „Мерцедес Б 180 ЦДИ“ с рег. №***. На 02.12.2025г. регистрацията на автомобила била служебно прекратена на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради получено в сектор „Пътна полиция“ - Пловдив уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането.

Собственикът на моторното превозно средство – И. Й. Б. не бил уведомяван от сектор „Пътна полиция“ - Пловдив за служебното прекратяване на регистрацията на лекия автомобил.

Към датата на твърдяното в НП нарушение – 21.01.2026г. за лекия автомобил марка „Мерцедес Б 180 ЦДИ“ с рег. №*** нямало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите бил сключен впоследствие, поради което и на 22.01.2026г. служебно била извършена промяна на регистрацията на МПС.

На 21.01.2026г. около 16:00 часа жалбоподателят управлявал в гр.Пловдив горепосочения лек автомобил, като на кръстовището на бул.

„Никола Вапцаров“ с ул. „Пере Тошев“ бил спрян за проверка от полицейски служители от 01 РУ при ОДМВР – Пловдив, между които свидетелят С. М. Б..

В хода на проверката полицейските органи установили, че за управлявания от жалбоподателя лек автомобил няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Установили също, че регистрацията на МПС – то е била служебно прекратена на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП на 02.12.2025г.

За липсата на задължителната застраховка свидетелят Б. съставил на жалбоподателя АУАН серия GA №4774914/21.01.2026г., като квалифицирал нарушението по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ - „Физическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е 2 спряно от движение, не е сключило договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите“. АУАН бил предявен на жалбоподателя и бил подписан от него без възражения.

Паралелно със съставянето на процесния АУАН на жалбоподателя бил съставен и втори АУАН серия GA № 4774915 от 21.01.2026г. за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежен ред, съгласно Наредба № I-45 от 24.03.2000 година за регистрация на МПС, като регистрацията е била служебно прекратена на 02.12.2025г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП след постъпило уведомление от Гаранционен фонд, че е без „Гражданска отговорност“.

Въз основа на АУАН серия GA №4774914/21.01.2026г. на жалбоподателя било издадено атакуваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства – свидетелските показания на актосъставителя С. М.

Б., който поддържа констатациите в акта. Съдът кредитира тези показания като обективни, логични и неопровергани по същество от събраните писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

От събраните по делото доказателства категорично се установява, че на 21.01.2026г. около 16:00 часа жалбоподателят управлявал в гр. Пловдив на кръстовището на бул. „Никола Вапцаров“ с ул. „Пере Тошев“ собствения си лек автомобил марка „Мерцедес Б 180 ЦДИ“ с рег. №***, за който към този момент не е бил налице сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Въпреки горното обаче настоящият състав счита, че обжалваното наказателно постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено.

Съгласно разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, за която е прието в НП да е виновно нарушена от жалбоподателя, договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Следователно задължението за сключване на договор за застраховка „Гражданска 3 отговорност“ на автомобилистите възниква при едновременното наличие на законово установените предпоставки - лицето да притежава моторно превозно средство, същото да е регистрирано на територията на страната и да не е спряно от движение. Или по друг начин казано, за да възникне за задълженото лице материалноправното задължение за сключване на договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в обективната действителност трябва кумулативно да са проявени и трите законово посочени предпоставки.

В конкретния случай се установява, че към 21.01.2026г. - датата на твърдяното нарушение, за което жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП, процесният лек автомобил марка „Мерцедес Б 180 ЦДИ“ с рег. №*** е бил с прекратена регистрация.

Прекратяването на регистрацията по същество означава, че моторното превозно средство не е вписано като регистрирано на територията на страната и не разполага с административно право да участва в пътното движение по смисъла на §2, т.4 от допълнителните разпоредби на Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Регистрацията на лек автомобил марка „Мерцедес Б 180 ЦДИ“ с рег.

№*** е била служебно прекратена на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, считано от 02.12.2025г., като собственикът не е бил уведомен за това прекратяване. Следователно от дата 02.12.2025г. процесният автомобил не е бил регистриран на територията на Република България, като към 21.01.2026г. се твърди да е осъществено нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.

Липсата, на който и да е от елементите на фактическия състав на вмененото нарушение води до извод, че конкретното деяние не попада в обхвата на приложената материалноправна норма, поради което е несъставомерно. Това обстоятелство обаче не обуславя по-благоприятно третиране на жалбоподателя спрямо собствениците на моторни превозни средства, чиито автомобили са регистрирани. Напротив, като притежател на МПС със служебно прекратена регистрация, за жалбоподателя е действало по - тежкото ограничение по чл.140, ал.1 от ЗДвП – забрана за придвижване с 4 това МПС по пътищата, отворени за обществено ползване.

По делото категорично се установява, че във връзка с гореизложеното на жалбоподателя е бил съставен АУАН Серия GA № 4774915 за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП на същата дата 21.01.2026г., на която е бил съставен и АУАН с бланков № GA 4774914 за настоящото нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. При така установеното, съдът счита, че управлявайки лек автомобил марка „Мерцедес Б 180 ЦДИ“ с рег. №*** на дата 21.01.2026г. около 16:00 часа в гр. Пловдив на кръстовището на бул. „Никола Вапцаров“ с ул. „Пере Тошев“ действията на жалбоподателя разкриват обективните признаци на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, обявено за наказуемо с разпоредбата на чл.175, ал.3, предложение 1 от ЗДП – нарушение съвсем различно от това, за което е наказан с обжалваното наказателно постановление. Друг е въпросът това административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП може ли да се вмени в отговорност на жалбоподателя в светлината на задължителните указания съгласно

Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023г. на Върховния административен съд - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС по тълкувателно дело №3/2022 година, доколкото се установява, че И. Б. не е бил надлежно уведомен за прекратената регистрация, заради липсата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

За настоящия казус това обстоятелство е без значение, защото фактът на прекратената на лек автомобил „Мерцедес Б 180 ЦДИ“ с рег. №***, регистрация считано от 02.12.2025г. е налице и към датата на твърдяното нарушение, а фактите, релевантни към състава на нарушението по чл.483, ал.1, т.1 от по КЗ, за което жалбоподателят е санкциониран с обжалваното Наказателно постановление, и тези, обуславящи състав на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, са различни по своя характер и взаимно се изключват. С това деяние не може да се реализират едновременно съставите на двете административни нарушения. Това е така, защото при нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП е релевантно обстоятелство за липсата на регистрация, а за осъществяване визирания състав по Кодекса за застраховането е необходимо управляваното МПС да е регистрирано на територията на страната, като в случая от 02.12.2025 година жалбоподателят няма такова задължение – с прекратяването на регистрацията на автомобила отпада и предпоставката за възникване на задължение за сключване на застраховка „Гражданска 5 отговорност“, тъй като за процесното МПС е приложима общата и безусловна забрана за движение по пътищата, отворени за обществено ползване.

При такава правна конструкция двете хипотези се намират в отношение на взаимно изключване и с оглед на установените по делото факти не може на И. Б. да се вмени в отговорност нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, във връзка с чл.638, ал.1, т.1, във връзка с чл.461, т.1 от КЗ. В този смисъл е и съдебната практика (вж. Решение от 17.08.2022 г. по к. а. н. д. № 305/2022 г. на Административен съд - Русе; Решение № 1553 от 23.07.2019 г. по к. а. н. д. № 1530/2019 г. на Административен съд - Варна; Решение № 43 от 25.02.2021 г. по к. а. н. д. № 18/2021 г. на Административен съд - Кюстендил; Решение № 45 от 20.01.2020 г. по к. а. н. д. № 1099/2019 г. на Административен съд - Плевен).

По изложените съображения съдът намира, че при издаването на обжалваното наказателно постановление е допуснато неправилно приложение на материалния закон – при липса на регистрация на моторното превозно средство за движение на територията на страната не е изпълнен фактическият състав на нарушението по чл.438, ал.1, т.1, във връзка с чл.638, ал.1, т.1, във връзка с чл.461, т.1 от КЗ и същият остава незавършен, а деянието се явява несъставомерно.