Решение № 17654 от 01.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17654 гр. София, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20231110167927 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на Я. Г. М. срещу „Порше лизинг БГ“ ЕООД, с която са предявени претенции за обявяване за окончателен на договор за прехвърляне на собственост на автомобил след финансов лизинг, съдържащ се в т. 34.1.3. от общите условия към Договор за финансов лизинг № 18882/22.05.2018 г., за придобиване на правото на собственост върху лек автомобил „Фолксваген Пасат“, регистриран с *********.

Ищцата твърди, че на 22.05.2018 г. сключила с ответника Договор за финансов лизинг № 18882/22.05.2018 г., по силата на който придобивала правото да ползва лек автомобил „Фолксваген Пасат“ (Volkswagen Passat variant Comfortline 2.0 TDi BMT) срещу заплащане на първоначална лизингова вноска от 2249,69 евро, месечни лизингови вноски, и окончателна вноска в размер на 2249,69 евро. Твърди се, че в т. 34.1.3. от общите условия към договора е уговорено, че при редовно плащане и плащане на последната вноска, ако ищцата заяви това, същата може да придобие собствеността върху автомобила. Срокът за заплащане на окончателната вноски бил до деня преди уговорения ден за прехвърляне на автомобила със сключване на договор пред нотариус. Ищцата твърди, че е направила това и е била издадена фактура № 0010983727/01.06.2023 г. от ответника, която описва окончателната вноска по договора. Твърди, че е имала забавени вноски, но иска да плати окончателната вноска и да придобие собствеността, като ще плати сумата, която дължи.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Порше 1 лизинг БГ“ ЕООД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.

Признава се съществуването на договора за лизинг и изтичането на срока му, подаването на изявление от ищцата, че иска да придобие автомобила, както и това, че изявлението е получено от ответника. Поддържа се, че ищцата има неизплатени задължения по договора и поради това не може да придобие правото на собственост по него. Поддържа се, че искането за придобиване на собствеността не е направено в срока, предвиден за това. Поддържа се, че ищцата не е заплатила по договора лизингови вноски в размер на 5817,00 лева (главница от 5676,52 лева и 140,48 лева възнаградителна лихва), 108,19 лева лихва за забава за периода от 24.01.2023 г. до 07.07.20203 г.; 352,08 лева – такси за изпращане на съобщения, 1712,44 лева – вноски за премия за застраховка на автомобила; 700,17 лева – премии за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила; 16,27 лева – „такси за разсрочено плащане“ и 1296 лева – възнаграждение на дружество за събиране на вземания. Правят изявление за разваляне на договора за лизинг, ако ищцата не изплати всички искани суми в срок от два работни дни от датата на получаване на препис от отговора. Иска се отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

С доклада по делото, обявен за окончателен в открито съдебно заседание, проведено на 26.06.2024 г., съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за финансов лизинг № 18882/22.05.2018 г. за лек автомобил „Фолксваген Пасат“; че договорът е с изтекъл срок; че ищцата е получила държането на автомобила; че ищцата е поискала да придобие правото на собственост върху автомобила.

В откритото съдебно заседание, проведена на 26.06.2024 г. (на лист 129 – 130 от делото) на основание чл. 155 ГПК за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обявени обстоятелствата, че към датата на предявяване на иска ищцата има неплатени парични задължения по договора за лизинг и че ответникът е издал фактурата на лист 36 по делото.

Съгласно Договор за финансов лизинг, сключен между страните по делото (на лист 6 – 8 от делото), на стр. 1 от същия ищцата е декларирала, че е получила в писмен вид копие от Общите условия на „Порше Лизинг БГ“ ЕООД, запознала се е с тях и избира Вариант Б (раздел В от Общите условия – с остатъчна стойност, условно придобиване).

Съгласно План за плащане към лизингов договор (на лист 9 от делото) срокът на договора е 60 месеца.

Съгласно чл. 27 от Общите условия, раздел „Особени условия за лизинг с остатъчна стойност“ (на лист 29 от делото) по поръчка на клиента Порше придобива автомобила от доставчика и го предава за ползване на клиента.

Съгласно чл. 29 от Общите условия договорът за лизинг с остатъчна стойност представлява разновидност на финансовия лизинг, при която определена част от сумата за финансиране не се включва в месечните лизингови вноски под 2 формата на главница. Тази невключена част от сумата за финансиране за целите на този вид договор се нарича остатъчна стойност. Размерът на остатъчната стойност се определя в договора за лизинг при неговото сключване. Остатъчната стойност подлежи на олихвяване.

Съгласно чл. 34.1.3 от Общите условия на ответника (на лист 30 от делото) след изтичане на срока на договора ищецът разполага с възможността да упражни опция за придобиване, ако преди това изплати на ответника в пълен размер остатъчната стойност на автомобила съгласно последният действащ погасителен план.

Съгласно фактура № 0010983727/01.06.2023 г. (на лист 36 от делото) ответникът е начислил задължение на ищцата по сключения между тях договор за главница за месечни вноски в размер на 4400 лева.

Съгласно заключението на счетоводната експертиза по делото, прието в открито съдебно заседание на 26.06.2024 г. (на лист 130 от делото), а в писмен вид – на лист 121 – 127 от делото, което съдът кредитира като логично, последователно и посочващо методите си на изчисление, неплатените месечни лизингови вноски за главница по Договор за финансов лизинг № 18882 сключен на 22.05.2018 г. за периода от месец януари 2023 г. до месец юни 2023 г. са в общ размер на 5676,52 лева. Не е необходимо за правилно решаване на делото да се коментира останалата част от експертзата.

Съгласно представено на лист 92 по делото копие от кореспонденция по електронна поща, на 30.06.2023 г. ищцата е заявила, че желае за заяви опцията за придобиване на собствеността по отношение на процесния лек автомобил.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявен е иск за упражняване на правото за придобиване на лизингов автомобил в собственост на лизингополучателя с правна квалификация чл. 19, ал. 3 ЗЗД във връзка с чл. 342, ал. 3 ТЗ.

Този иск се уважава, ако съдът установи, че между страните има договор за лизинг, установена е лизинговата вещ, платени са задълженията по договора, и ищцата е направила в срок искане за придобиване на собственост.

Доколкото по силата на чл. 27 от Общите условия, неразделна част от сключения между страните договор за лизинг, лизингодателят има задължението по поръчка на лизингополучателя да придобие автомобил и да го предостави за ползване на лизингополучателя, процесният договор за лизинг има правната характеристика на договор за финансов лизинг по чл.

342, ал. 2 ТЗ. За разлика от оперативния лизинг, финансовият лизинг съчетава мандатния елемент – поръчката на лизингополучателя с финансово-кредитния елемент – придобиването на вещта от лизингодателя с негови средства и последващото изплащане от лизингополучателя под формата на възнаграждение за ползването – лизингови вноски. По своята същност финансовият лизинг представлява специфична финансова операция за предоставяне на кредит във веществена форма по избор на лизингополучателя. С него лизингодателят, финансирайки със свои средства 3 покупката на съответната вещ по поръчка на лизингополучателя, на практика отпуска кредит на лизингополучателя в размер на покупната цена, като си осигурява възстановяване на инвестицията чрез заплащане на лизингово възнаграждение, плащано чрез отделни лизингови вноски на определени интервали от време. За разлика от оперативния лизинг, при договора за финансов лизинг размерът на лизинговото възнаграждение (общата стойност на лизинговите вноски) е калкулирано по такъв начин, че покрива първоначалната стойност на актива (вещта), разноските на лизингодателя и неговата печалба, поради което се съдържа и клауза за закупуване на този актив от лизингополучателя. Такава клауза, тълкувана с оглед цялостното съдържание на лизинговия договор, може да бъде разглеждана като предварителен договор за покупко-продажба на определена вещ – доколкото са ясни страните, предмета на договора и цената по сделката, и страните са предвидили възможност за окончателно прехвърляне на правото на собственост на лизинговата вещ от лизингодателя на лизингополучателя – в този смисъл се е произнесъл Върховният касационен съд с Решение № 102/03.08.2010 г. по търговско дело № 897/2009 г., II ТО.

Между страните не се спори, че ищцата не е изпълнила всички свои задължения по лизинговия договор, както и че е отправила до ответника искане за придобиване на правото на собственост върху автомобила, което той е получил. Спорният между страните въпрос е дали в полза на ищцата е възникнало правото да иска й бъде прехвърлена собствеността върху лизинговия автомобил.

В настоящия случай, в клаузата на чл. 34.1.3, изречение трето, от общите условия е предвидено, че абсолютна предпоставка за възникването на опцията за придобиване на вещта е пълната липса на непогасени задължения на клиента по лизинговия договор към момента на прехвърляне на собствеността на автомобила. Доколкото основно задължение на лизингополучателя по договора е да заплаща лизинговите вноски, не може да се приеме, че при неговото неизпълнение за него би се породило право да придобие вещта, за чието ползване не е заплащал. ВКС приема, че при лизинга се прилага правилото за предварителния договор по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, но това не означава, че към правилата на лизинговия договор може да се приложат направо тези на прехвърлителния договор за транслативна сделка с незабавен ефект, вкл. и възможността за отложено плащане по чл. 362, ал. 1 ГПК, че може да се конвертира договорът за лизинг в такъв за прехвърляне на собственост и под условие да се заплати остатъчното задължение. Това е така, тъй като лизинговият договор е основно такъв за ползване на дадена вещ, а не за придобиването . Възможността за придобиване на лизинговата вещ съгласно чл. 342, ал. 3 ТЗ е само възможност при договора за лизинг, а не негов основен предмет, както е при предварителните договори за сключване на транслативна сделка.

Поради това за ищцата не се е породило правото да иска прехвърляне на вещта, предмет на договора за лизинг, и предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

4

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответникът, който е направил такива за адвокатски хонорар в размер на 891,86 лева (съгласно представен отчет по сметка на лист 105 по делото). На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 891,86 лева разноски по делото.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Я. Г. М., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „С.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. 1, срещу „Порше Лизинг БГ“ ЕООД, с ЕИК: 131283654, и адрес на управление: С., ж.к. „М.“, Б. П. С., сграда ***, ет.

*, иск с правна квалификация чл. 342, ал. 3 ТЗ във връзка с чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на договор за прехвърляне на собственост на автомобил след финансов лизинг, съдържащ се в т. 34.1.3 от общите условия към Договор за финансов лизинг № 18882/22.05.2018 г. за придобиване правото на собственост върху лек автомобил „Фолксваген Пасат“, регистриран с *********.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Я. Г. М., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „С.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *, да плати на „Порше Лизинг БГ“ ЕООД, с ЕИК: 131283654, и адрес на управление: С., ж.к. „М.“, Б. П. С., сграда ***, ет. *, сумата от 891,96 лева (осемстотин деветдесет и един лева и 96 стотинки) – разноски по делото.