Решение № 252 от 16.09.2022, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Н., 16.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Николова при участието на секретаря Диана В. Славова като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело № 20223620100634 по описа за 2022 година

Производството по делото е по предявени по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК искове.

Предявена е искова молба, съдържаща обективно кумулативно съединени искове, от които първият е с правно основание по чл.415, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземанията по издадена заповед по ч.гр.д. № 297/22г. на НПРС срещу ответника А. Д. С. от гр. Н., както следва:

1/ Иск по чл. 415 от ГПК вр. Чл. 79 от ЗЗД за сумата от общо 60,88 лв. представляваща задължения по договор за мобилни услуги от *** г. с предпочетен номер завършващ на последни три цифри „147“;

2/ иск по чл. 415 от ГПК вр. Чл. 92 от ЗЗД за сумата от 93,94 лв. за неустойка за предсрочното прекратяване на по договор за мобилни услуги от *** г. с предпочетен номер завършващ на последни три цифри „147“;

3/ Иск по чл. 415 от ГПК вр. Чл. 79 от ЗЗД за сумата от общо 68,77 лв., представляваща задължения по Договор за мобилни услуги от ***. с предпочетен номер завършващ на последни три цифри „685“;

4/ иск по чл. 415 от ГПК вр. Чл. 92 от ЗЗД за сумата от 91,72 лв. за неустойка за предсрочното прекратяване на по Договор за мобилни услуги от ***. с предпочетен номер завършващ на последни три цифри „685“.

Така предявените искове са общо четири, за които се дължат държавни такси от 200 лв.и същите са платени в пълен размер.

1

Исковете са спрямо ответника А. Д. С. от гр. Н., която е уведомена за издадената заповед за изпълнение чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК.

Ищецът сочи, че по силата на договор за мобилни услуги с предпочетен номер завършващ на последни три цифри „147“ от *** г. между ищеца и ответника, при месечна абонаментна такса от 29,99 лв. за срок от 24 месеца, който след изтичане на срока се трансформира в безсрочен с месечна вноска от 33,99 лв.

Ищецът сочи, че по силата на сключените договори ответникът е ползвал предоставените му мобилни услуги, но не е изпълнил своите парични задължения, към ищеца, за периода от *** г. до *** г., съгласно издадените фактури в общ размер от 60,88лв. с ДДС.

Ищецът сочи, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по договора, поради което той е прекратен и е начислена неустойка в размер на 93,94 лв.

Ищецът сочи, че между него и ответника е сключен на *** г. договор за мобилни услуги за предпочетен номер с последни цифри „685“ за срок от 24 м. при абонаментна такса от 29,99 лв., който след изтичането на срока се трансформира в безсрочен при месечен абонаментен план от 33,99 лв.

Ищецът сочи, че по силата на сключените договори ответникът е ползвал предоставените му мобилни услуги, но не е изпълнил своите парични задължения, към ищеца, за периода от *** г. до *** г., съгласно издадените фактури в общ размер от 68,77лв. с ДДС.

Ищецът сочи, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по договора, поради което той е прекратен и е начислена неустойка в размер на 91,72 лв.

Предвид на горното ищецът моли съда да бъде признато спрямо ответника, че вземанията по заповедта за изпълнение за сумите от 60,88 лв. представляваща задължения по договор за мобилни услуги от *** г. с предпочетен номер завършващ на последни три цифри „147“; 93,94 лв. за неустойка за предсрочното прекратяване на по договор за мобилни услуги от *** г. с предпочетен номер завършващ на последни три цифри „147“;

68,77 лв., представляваща задължения по Договор за мобилни услуги от ***. с предпочетен номер завършващ на последни три цифри „685“; 91,72 лв. за неустойка за предсрочното прекратяване на по Договор за мобилни услуги от ***. с предпочетен номер завършващ на последни три цифри „685“, съществуват.

Ищецът моли да му се присъдят направените разноски в исковото производство и тези по заповедното.

Ответникът А. Д. С. от гр. Н. не е изпратила писмен отговор по иска. Същия е 2 запознат с неблагоприятните последици от неподаването на писмен отговор.

Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът е предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 297/22г., по което е издадена Заповед за изпълнение № *** г., с която длъжникът А. Д. С. от гр. Н. е задължена да плати на „Теленор България” ЕАД, сумата от 315,30 лв., от които 185,65 лв. задължения за неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги и 129,64 лв. задължения за минали периоди, ведно със законната лихва от 01.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски от 25 лв. държавна такса и 360лв. адвокатско възнаграждение.

Поради връчването на съобщението за издадената заповед за изпълнение чрез залепване на уведомление, ищецът е предявил искове за присъдените вземания, за установяване на съществуването им.

По делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че първоначалният заявител „Теленор България“ ЕАД, сега с ново наименование „Йеттел България“ ЕАД е сключил с ответницата договор за мобилни услуги с предпочетен номер завършващ на последни три цифри „147“ от *** г., л. 6-12, между ищеца и ответника, при месечна абонаментна такса от 29,99 лв. при първоначалния срок на договора за 24 месеца, който след изтичане на срока става с месечна вноска от 33,99 лв.

Между страните по делото е сключен на *** г. договор за мобилни услуги за предпочетен номер с последни цифри „685“ също за срок от 24 м. при абонаментна такса от 29,99 лв., който след изтичането на първоначалния срок се трансформира в безсрочен при месечен абонаментен план от 33,99 лв.

Ищецът е представил фактури с №№ *** г. и *** г., с които са начислени неплатените от ответника задължения. Съгласно приложените към всяка от фактурите детайлни справки, л. 11 и л. 13, се установява, че във връзка с ползването на мобилен номер, завършващ на последни три цифри „147“, за периода от *** до *** г. (фактурата на л.12-13) има неплатени задължения в размер на 24,99лв. без ДДС или с вкл. ДДС в размер на 29,99 лв. (всъщност това е месечната абонаментна такса).

За същия период, по договора за мобилни услуги за предпочетен номер с последни цифри „685“, неплатените задължения са в размер отново на сумата от 35,47лв. без ДДС или с вкл. ДДС в размер на 42,56 лв.

Относно извлечението във фактурата за този тел.номер, следва да се посочи, че абонаментния план при който е сключен договора от *** г. за мобилни услуги за предпочетен номер с последни цифри „685“ е за срок от 24 м. при абонаментна такса от 29,99 лв., който след изтичането на първоначалния срок се трансформира в безсрочен при 3 месечен абонаментен план от 33,99 лв. Периода, за който е начислена сумата от 35,47 лв. е в рамките на действие на стандартния абонаментен план от по 29,99 лв., т.к този срок изтича на 12.03.2022 г., а сумата е за периода от *** г. до ***20 г.

Следователно ищецът неправомерно е начислил по – голяма от действително дължимата сума за месечни абонаментни такси, вместо сумата от 29,99 лв. е начислил сумата от 35,47 лв.

Съдът намира, че за посочения период, ответникът е дължал на ищеца за телефон с последни цифри „685“ за периода от *** г. до ***20 г., сумата от 29,99 лв. с вкл. ДДС, поради което не се дължи разликата над тази сума до посочения във фактурата размер от 35,47 лв. без ДДС или 42,56 лв.

От втората приложена фактура, която е за периода от *** до *** г. (фактурата на л.10-11) се установява, че за мобилен номер, завършващ на последни три цифри „147“, ответникът има задължения в размер на 24,99лв. без ДДС или с вкл. ДДС в размер на 29,99 лв. (всъщност това е месечната абонаментна такса).

За същия период, по договора за мобилни услуги за предпочетен номер с последни цифри „685“, неплатените задължения са в размер отново на сумата от 24,99лв. без ДДС или с вкл. ДДС в размер на 29,99 лв., което е отново размерът на месечната абонаментна такса.

Така се установява, че неплатените задължения по договор за мобилни услуги от *** г. с предпочетен номер завършващ на последни три цифри „147“ за периода от 25.02. до *** г. е общо 56,05лв. без ДДС или 67,26 лв. с вкл. ДДС, а по Договор за мобилни услуги от ***. с предпочетен номер завършващ на последни три цифри „685“, задължението за периода от 25.02. до *** г. е 49,98 лв. без ДДС или в размер на 59,98 лв. с вкл. ДДС.

С оглед на размера на заявените от ищеца искове по чл. 415 от ГПК вр. Чл. 79 от ЗЗД, по договор за мобилни услуги с предпочетен номер завършващ на последни три цифри „147“ от *** г., се установяват задължения за 67,26 лв., но ищецът претендират само 60,88лв., поради което предявеният иск е основателен и доказан и следва да се уважи изцяло, като се признае, че вземането за претендираната и присъдена по заповедното производство сума съществува.

Относно искът по чл. 415 от ГПК вр. Чл. 79 от ЗЗД, по договор за мобилни услуги с предпочетен номер завършващ на последни три цифри „685“ *** г. се доказват задължения в размер на 59,98 лв. лв., но се претендират 68,77 лв., поради което съдът намира, че този иск, следва да се уважи само за действително доказаната сума от 59,98 лв., и да се отхвърли за разликата над нея до поискания от ищеца размер от 68,77 лв.

Относно двата иска за неустойки, по чл. 415 от ГПК вр. Чл. 92 от ЗЗД за сумата от 93,94 лв. за неустойка за предсрочното прекратяване на по договор за мобилни услуги 4 от *** г. с предпочетен номер завършващ на последни три цифри „147“ и по чл. 415 от ГПК вр. Чл. 92 от ЗЗД за сумата от 91,72 лв. за неустойка за предсрочното прекратяване на по Договор за мобилни услуги от ***. с предпочетен номер завършващ на последни три цифри „685“, съдът установи следното:

Съгласно договор за мобилни услуги от дата *** г. с предпочетен номер завършващ на последни три цифри „147“, на стр. 8/6, последен абзац л. 8 от ч.гр.д. № 297/22 г., а относно договор за мобилни услуги от дата ***. с предпочетен номер завършващ на последни три цифри „685“,, на стр. 3/7, л. 19 от ч.гр.д. № 297/22 г., е посочено, че при прекратяване на договора преди изтичането на срока посочен в него, по вина или инициатива на потребителя, или при нарушаване на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в т.ч. приложимите ОУ, последния дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни вноски за всяка СИМ до края на този срок, като максималният размер на тази неустойка не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.

В т.12 от заявлението е посочено, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договорите, вследствие на което те са прекратени едностранно от „Йеттел България“ ЕАД, но не е посочена дата на прекратяването на всеки от договорите. Посочено, е че услугата е деактивирана на 23.06.2020 г., договорът е прекратен и е начислена неустойка. В исковата молба и в уточняващата такава по настоящето дело, ищецът също не е посочил дата на прекратяване на договорите. Деактивирането на услугите не е равнозначно на прекратяване на договорите.

Съгласно чл. 19б от ОУ на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, намиращи се на сайта на дружеството https://www.yettel.bg/sites/default/files/terms_and_conditions_gsmumts_lte_telenor_ver26052017.pdf, Теленор има право да откаже сключване на индивидуален договор или едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай че потребителят, съгласно посоченото в т. „в“ не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно тези Общи условия. Самото прекратяване на сключения договор с потребителя се извършва на основание чл. 75 от ОУ приложени към заявлението, с който е уредена правната възможност Теленор България ЕАД да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя, когато последният не изпълнява задълженията си по част ХIII, или при условията на т. 19б и т. 19в. Съгласно чл. 19в от ОУ, Теленор има право да откаже сключване на индивидуален договор или едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен с едномесечно писмено предизвестие, в случаите на изброените четири хипотези, като относно посоченото твърдение за неплащане на дължими суми по договорите, приложимо очевидно е това по б. „г“, когато е нарушил съществено или системно тези Общи условия.

Разпечатката съдържа 43 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a248555b-6937-416a-bdef-0a2ecddc9469