Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 809 от 28.03.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 686/2024
Вид
Определение № 809
Подписан
28.03.2024
Състав
Величка Борилова, Зорница Гладилова, Мария Райкинска

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 809 гр. София, 27.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно гражданско дело № 20241000500686 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК, във вр. с чл.83, ал.2 от с.к. и е образувано по частна жалба с вх.№ 90979/09.10.2023 г. на „Веридос“ГмбХ, дружество регистрирано в Германия, чрез адв.Т. Н. от САК насочена против Определение № 3000/11.09.2023 г., постановено по т.д. № 1649/2023 г. по описа на СГС, ТО, с което молбата на частния жалбоподател за освобождаването му от заплащане на държавна такса в производството по посоченото дело в размер на 15 401 170,60 лв. е оставена без уважение, както и по частна жалба с вх.№ 16209/12.02.2024 г. на същия жалбоподател насочена против Определение № 78/08.01.2024 г., с което е оставено без уважение искането му за допълване на Определение № 3000/11.09.2023 г. с произнасяне по реда на чл.70, ал.2 ГПК за определяне цената на иска.

В първата от частните жалби се навеждат доводи за неправилност на атакуваното определение, като постановено в противоречие с установените съдопроизводствени правила, касаещи приложението на чл.70, ал.1 и ал.2 ГПК във вр. с чл.119 ЗОП, както и на чл.83 ГПК и във връзка с тях се иска отмяната му.

Поддържа се първоинстанционният съд да не е съобразил правното естество на иска по чл.119 ЗОП, който бил конститутивен и неоценяем, не съдържал осъдителен диспозитив и имал за предмет отстраняване нарушение на правото на ЕС по предвидения в националното право ред, транспониращ разпоредбите на Директива 89/665/ЕИО. Унищожаването на договора нямало да засегне какъвто и да е материален интерес на ищеца, поради което и стойността на договора не можела да се определя на база цената на иска - ищецът нямало да придобие собствени права в резултат от породената от конституционното съдебно решение правна промяна. Затова и т.к. ищецът не бил длъжник по договора и с предявения иск не защитавал свой пряк материален интерес срещу негов кредитор, искът бил неоценяем и за същия се дължала държавна такса като за такъв иск.

Като приел, че искът е оценяем, СГС определил цената му по правилата на чл.69, ал.1, т.2 ГПК, увеличавайки посочената от ищеца такава, поради което и в случая бил налице спор по процесуалния въпрос за цената на иска и определението на съда подлежало на инстанционен контрол по реда на чл.70, ал.2 ГПК.

Ето защо и въпреки липсата на изричен диспозитив определението на 1 първоинстанционния съд в тази му част подлежало на обжалване и поради неправилността му се иска да бъде отменено от настоящата инстанция и се постанови предявеният по делото иск да е неоценяем и по него се дължи държавна такса в размер на 80 лв.

Във връзка с изложените доводи относно въпросът за определяне цената на предявения иск е поискано отправянето на преюдициално запитване до съда на ЕС дали таксата в размер на 4% от стойността на договора, чието унищожаване се иска, представлява пречка за достъпа до правосъдие на жалбоподателя /въпросът е формулиран по изричен начин/.

В условието на евентуалност е възразено срещу начина на определяне на дължимата се в производството ДТ и се поддържа такава да се дължи в размер на 4% от споразумението, поради което и вместо 385 031 265 лв. цената на иска е само в размер на 81 490 549,98 лв., представляваща увеличението на цената по сключения на 22.12.2022 г. договор за обществена поръчка.

Поддържа се унищожаването на допълнително споразумение да не доведе автоматично до унищожаване на договора и той ще продължи да действа при първоначално договорените условия. Затова и стойността на споразумението, чието унищожаване се иска, е равна на увеличението на цената, а не на пълната цена на договора, както е изменен.

Поискано е във връзка с това оплакване отмяна на обжалваното определение в частта му, с която е определена цена на иска в размер на 385 031 265 лв. и вместо него да се определи цена на иска в размер на 81 490 549,98 лв.

Поддържа се още отказът на първоинстанционния съд да освободи дружеството жалбоподател от предварително внасяне на дължимата се по производството ДТ да е неправилен, доколкото в случая били изпълнени общите критерии за това на СЕС, според които националните процесуални разпоредби във връзка с дължимите държавни такси трябва де се приложат корективно.

Първоинстанционният съд обосновал с житейска логика правния си извод, че ищецът може да плати 15 милиона лева държавна такса, защото има регистриран капитал от 1 милион евро. Изводът бил неверен, т.к. таксата от 15 мил.лв., респ. 3,3 млн.лв при коригирана цена на иска правела прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени на ищеца от правото на Съюза.

Освен това същият се ограничил само до цитирането на критериите на практиката на СЕС, но не ги приложил, в който случай щял да изведе, че такса в размер на 4% от договора, чието унищожаване се иска, представлява пречка за достъпа до правосъдие на юридическото лице - жалбоподател и съставлява нарушение на правото му на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, установени в чл.47 от Хартата на основните права на ЕС. Последното и във връзка с приетото от практиката на СЕС законодателят на Съюза да отдава особено значение на молбите, с които се иска обявяване на договор за недействителен, като способ за защита с оглед ефективността на системата от процедури за преразглеждане в областта на възлагането на обществените поръчки.

Като се навежда да са налице всички общи и специфични критерии свързани с нарушенията на правото на обществените поръчки и правните средства за тяхното отстраняване, както и всички предпоставки за освобождаване на жалбоподателя от предварителното внасяне на дължимата се по производството ДТ, е поискана отмяна на обжалваното определение и вместо него постановяване освобождаването на жалбоподателя от посоченото задължение.

В частната жалба с вх.№ 16209/12.02.2024 г. се излагат оплаквания за неправилност на постановеното определение, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на „Веридос“ГмбХ за допълване на определението под № 3000/11.09.2023 г. с изричен диспозитив за увеличение на цената на иска.

Като не оспорва наличието на противоречива съдебна практика по поставения спорен въпрос се поддържа от жалбоподателя тълкуването на съставите на гражданска колегия на ВКС да е правилното.

2

Поддържа за ищеца въпросът за цената на иска да е неразривно свързан с този за дължимата се ДТ, респ. - не толкова увеличението на цената на иска, а увеличението на размера на таксата. Последното именно била причината определението за увеличаването на цената на иска да е обжалваемо. Навежда че максималният размер на ДТ по неоценяемите искове в размер на 80 лв. съответства на цена на иска в размер на 2 000 лв., поради което и ищецът има интерес да обжалва всяко определение, с което съдът изисква той да плати допълнителна държавна такса, а в случая този интерес бил съизмерил със сумата от 15 401 170,60 лв.

Оспорва се доводът постановяването на определението за увеличаване цената на иска да съставлява преждевременно произнасяне с нарочно определение относно вида на иска, преди стабилизирането на разпореждането му за отстраняване на недостатъците на исковата молба. Определянето на иска като оценяем или неоценяем не било правна квалификация и имало значение единствено за дължимата се държавна такса, а връщането на исковата молба щяло да има непоправими последици, предвид изтеклия преклузивен срок за предявяване на иска. Това налагало произнасянето по въпроса за размера на дължимата се ДТ да стане преди, а не след връщането на исковата молба.

От мотивите на първоинстанционния съд ставало ясно, че в случая не е налице очевидна фактическа грешка, а ясно формулирана и изразена воля на съда, съобразена с първото от двете алтернативни тълкувания на закона в практиката на ВКС, т.к. било налице произнасяне на съда по въпроса дали цената на иска е в размер на 81 милиона лева, с каква сума е увеличена цената по договора по ЗОП и е прието, че цената на иска е 385 031 265 лв., а това също било увеличение.

По тези съображения е поискано настоящата въззивна инстанция да върне делото на първоинстанционния съд за постановяване на определение по същество с изричен диспозитив за увеличение цената на иска.

В случай че се пристъпи към разглеждане на първоначалната частна жалба по същество е поискано произнасяне по молбата с правно основание чл.278, ал.1, изр.2 ГПК.

Поддържа се в настоящият случай да е уместно да се разгледа в открито с.з., с оглед искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, както и с оглед новонастъпило обстоятелство от значение за делото предвид публично оповестена от СГП информация за образувано и висящо досъдебно производство за нанесена вреда в размер на 81 000 000 лв., за която е приложена разпечатка от ел.документ - информация от интернет-страницата на прокуратурата.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на частния жалбоподател и данните по първоинстанционното дело във връзка със задължителните указания, дадени в ТР № 6/15.01.2019 г. по т.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, намира следното:

И двете частни жалби са процесуално допустими, като депозирани в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно процесуално легитимирана страна – жалбоподателят е адресат на обжалваното определение, постановено по реда на чл.83, ал.2 ГПК и на определението, с което е отказано допълването му и страна – ищец по т.д. № 1649/2023 г. по описа на СГС, ТО, а обжалваните съдебни актове подлежат на последващ съдебен контрол, по изричната разпоредба на чл.274, ал.1, т.2 ГПК.

Решаващият състав намира неоснователно искането за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, при хипотезата на чл.278, ал.1, изр.второ ГПК, на първо място предвид едностранния характер на настоящето производство, в което частния жалбоподател е изчерпал оплакванията си за неправилност на атакуваните съдебни актове и доводите в подкрепа на същите в частните си жалби. На отделно основание, според задължителните постановки на цитираното ТР № 6/15.01.2019 г. по т.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба, каквото е настоящето, в което съдът е задължен служебно да провери всички правно релевантни факти, да прецени 3 доказателствата и да разреши въпросите, включени в предмета на производството. Всичко изброено е в изпълнение задължение на съда да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.

Въззивната инстанция намира, че в случаи като процесния, в които страната е направила искане и за отправяне на преюдициално питане към СЕС, разрешаването на въпроса дали съдът е обвързан от искането на страната в тази насока е идентичен, а именно - че не е обвързан, а сам следва да прецени дали отправянето на такова питане е необходимо.

Ето защо и разглеждането на делото в открито съдебно заседание само да изслушване на правните доводи на частния жалбоподател в подкрепа на оплакванията и исканията му, според този състав на САС, не е необходимо.

Такава необходимост не е налице и с оглед твърдяното новонастъпило обстоятелство от значение за делото, предвид публично оповестена от СГС информация за образувано и висящо досъдебно производство за нанесена вреда в размер на 81 милиона лева, в подкрепа на което твърдение е представена и разпечатка от електронен документ.

Според виждането на решаващия състав въпросът относно наличието или липсата на досъдебно производство с посоченото съдържание е ирелевантен за предмета на настоящето производство, който е определен от самия жалбоподател - правилността на обжалваното определение на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от предварително внасяне на следващата се по делото държавна такса.