Решение № 2 от 07.01.2026, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Балчик, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на шестн адесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ГАЛЯ КР. И.А като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА

Административно наказателно дело № 20253210200219 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. В. М. срещу Наказателно постановление № *** г., издадено от Началника на РУ А. към ОД на МВР Д., с което на въззивника е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. и отнемане на разрешителното за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 184а, ал. 1 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че АНО е използвал материали от друга преписка, тъй като не му е съставян АУАН № ***, а АУАН серия АД, бл. № *** г.

Излага, че не е налице елементът "носене" на оръжие по смисъла на закона, тъй като оръжието е било намерено в частна хотелска стая. Сочи още, че към момента на твърдяното нарушение - в 09:30 ч. оръжието е било иззето и се е намирало у полицейските служители, а въззивникът вече е бил задържан в сградата на РУ А.. В тази връзка поддържа, че в АУАН и НП не е описана вярно фактическата обстановка относно времето и мястото на нарушението. Освен това, счита че не е посочено качеството, в което са присъствали свидетелите при съставянето на АУАН. По изложените съображения е отправено искане за отмяна на наказателното постановление. Претендира се присъждане на разноски.

1

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Л.

В. от САК, който поддържа въззивната жалба и искането за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна Началникът на РУ - А. към ОД на МВР Д., редовно призован, не се явява, не се представлява. Преди даване ход на делото пред въззивната инстанция на основание чл. 84 от ЗАНН вр. чл. 322 от НПК са постъпили писмени възражения срещу подадената въззивна жалба от въззиваемата страна.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На *** г. в 1:55 ч. въззивникът М. М. подал сигнал на телефон 112, твърдейки че животът му е в опасност поради съмнителни лица, проникнали на балкона на стая № ***, хотел „***“, к. к. А.. На място около 02:30 ч. пристигнал полицейски патрул, който установил лицето в състояние на силна превъзбуда. В хода на проверката полицейските служители открили законно притежавано от М. оръжие, марка „***“, което въззивникът доброволно обезопасил и предал на органите на МВР. Процедурата по изземване е документирана с Протокол за изземване на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия от *** г.

Поради разказите на лицето за халюцинаторни преживявания (хора в черно, дронове), полицаите преценили, че М. е опасен за себе си и околните, поради което същият бил отведен в сградата на РУ А. като оръжието му е иззето и прибрано в каса за съхранение в управлението. Заповедта за задържане №*** г. била издадена едва в 04:20 ч.

Около 09:30 ч. сутринта, докато М. все още е под режим на задържане в полицейското управление и не разполага с оръжието си, му е предложено да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Дръгтест 5000“, но същият отказал теста.

Издаден му е талон за медицинско изследване №***. В 11:00 ч. във ФСМП – Б. той потвърждава отказа си да даде биологични проби пред медицинско лице, което е документирано в Протокол за медицинско изследване № *** и във Фиша за спешна медицинска помощ. Като мотив за отказа си той посочва, че приема лекарства за алергия и високо кръвно налягане, които според него биха „замърсили“ теста и биха довели до фалшив положителен резултат.

В резултат на проверката свид. И. И. приел, че с поведението си въззивникът М. В. М. е нарушил разпоредбата на чл. 184а, ал. 1 от ЗОБВВПИ, поради което на *** г. съставил АУАН за това, че на същата дата около 09:30 ч. в к. к. А., общ. Б., обл. Д., въззивникът носи законно притежаваното от него късо нарезно оръжие марка „***“, кал. *** с №***, съгласно разрешително за съхранение, носене и употреба №*** г., валидно до 09.08.2027 г., издадено от РУ М., като отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство „Дръгтест 5000“ с фабр. № ***. В АУАН в качеството на очевидци са посочени свидетелите С. К. и М. Г..

Актът бил предявен на жалбоподателя, който направил възражение, че не е извършил 2 вмененото му нарушение. Няма данни същият да е упражнил правото си по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН в законоустановения срок да депозира писмени възражения срещу акта.

Въз основа на съставения АУАН на 12.09.2025 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на въззивната страна е наложена глоба в размер на 500 лв. и отнемане на разрешителното за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 184а, ал. 1 от ЗОБВВПИ. В НП е посочен различен номер на самия АУАН (***), който съвпада с номера на преписката в електронната система на МВР.

Гореизложената фактическа обстановка се установи от събраните по делото гласни доказателствени средства: показанията на свид. И. В. И., С. Д. К. и М. В. Г., както и писмените доказателства и доказателствени средства: фиш за спешна медицинска помощ от *** г. на М. В. М.; талон за изследване № *** от *** г.; писмено сведение от М. В. М. от *** г.; докладна записка с рег. № ***/*** г.; акт с бл. № *** г., серия АД; протокол за изземване на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия от *** г.

Съдът кредитира свидетелските показания на свид. И. В. И., С. Д. К. и М. В. Г. като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира посочените по-горе писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях, АУАН и на свидетелските показания изгради своите фактически изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът в рамките на служебната проверка констатира, че административнонаказателното производство е проведено при съществени нарушения на процесуалните правила.

Законът за административните нарушения и наказания установява императивни изисквания към съдържанието както на АУАН, така и на НП, чието неспазване води до незаконосъобразност на актовете. Съгласно чл. 42, т. 4 от ЗАНН, АУАН задължително трябва да съдържа точно описание на нарушението, вкл. времето и мястото на извършване. Това изискване се отнася и за наказателното постановление, съобразно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Целта на тези реквизити е да индивидуализират точно административното нарушение.

Прецизното посочване на мястото, датата и времето е от съществено значение за правото на 3 защита, тъй като позволява на наказаното лице да разбере конкретното обвинение срещу него, да събере доказателства и да организира защитата си.

АУАН и НП не съдържат точно описание на мястото и времето на нарушението, което е довело до неяснота на обвинението и е нарушило правото на защита на жалбоподателя.

От събраните по делото доказателства се установи, че към 09:30 ч. на *** г. жалбоподателят е бил задържан в сградата на РУ А., като оръжието му е било иззето и предадено на полицейските служители още около 02:30 ч. – седем часа по-рано.

Следователно е фактически невъзможно М. М. да е носил оръжието си в к. к. "А." в 09:30 ч.

Установеното съществено процесуално нарушение, свързано с невярната фактическа обстановка относно времето на нарушението (описано време 09:30 ч. при задържане и изземване на оръжието преди 02:30 ч.), е от естество, което ограничава правото на защита на жалбоподателя и води до фактическа необоснованост на наказателното постановление.

Освен това в АУАН място на извършване на нарушението е посочено РУ - А., а в НП – к. к. „А.“. Тези две локации имат различен правен статут. Освен това курортният комплекс е обширна територия. Липсата на конкретен адрес (например „сградата на РУ А.“) пречи на жалбоподателя да разбере в кой точно момент се твърди, че е извършил нарушението. Ако нарушението е извършено в РУ - А., то лицето не е носило оръжие. Ако е в к. к. „А.“ (хотел „***“), тогава отказът не е направен там, а в управлението. Това разминаване нарушава правото на обвиняемия да знае точните параметри на повдигнатото административно обвинение.

На второ място като очевидци на нарушението са вписани свидетелите К. и Г.. От показанията им се установи, че същите са очевидци само на процедурата по отказа от тест, но не и на носенето на оръжие в хотела часове по - рано. Съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, ако актът не е съставен в присъствието на свидетели-очевидци на нарушението, той трябва да бъде съставен пред двама други свидетели, което изрично се отбелязва. Неправилното вписване на качеството на свидетелите е съществено нарушение, което лишава акта от неговата доказателствена сила.

На следващо място разминаването между номера на АУАН в самия акт (***) и номера, посочен в НП (***), е формален порок, който не може да бъде саниран. Принципите на административния процес изискват писмена яснота. Това затруднява идентификацията на акта и връзката му с наложеното наказание, особено при евентуално обжалване.

Въпреки тези изводи съдът намира, че следва да разгледа съответствието на обжалваното наказателно постановление с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 184а, ал. 1 от ЗОБВВПИ който носи и употребява оръжия и боеприпаси и откаже да бъде проверен за употреба на алкохол, наркотични или упойващи вещества, установена по реда на Закона за движението по пътищата, се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.

4

Използването на сегашно време („носи и употребява“) предполага, че задължението за подлагане на тест е обвързано с фактическото състояние на боравене с оръжие. Законът има за цел да предотврати обществената опасност от боравене с огнестрелно оръжие под въздействието на субстанции. Тази опасност е налице, когато лицето упражнява фактическа власт върху оръжието извън местата за съхранение.

В настоящия случай към момента, в който от М. е поискано да бъде тестван - 09:30 ч., той не е носил и не е употребявал оръжие. Оръжието е било иззето от органите на МВР още в 02:30 – 03:00 ч. Следователно, в 09:30 ч. той не е притежавал качеството на субект, който „носи“ оръжие. Отказът му да бъде тестван в този момент не може да породи административнонаказателна отговорност по този текст, тъй като липсва основният елемент от обективната страна на нарушението – фактическото носене. В случая е прекъсната връзката между носенето и проверката, тъй като между момента, в който М. е носил оръжие (в хотела), и момента на искането за тест (в управлението), са изтекли седем часа, през които той е бил под пълния контрол на държавните органи и без достъп до оръжието си. Това прекъсване прави искането за тест незаконосъобразно, а отказа – несъставомерен.

Предвид изводите за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснато съществено процесуално нарушение и нарушение на материалния закон, съдът намира, че същото следва да бъде отменено изцяло.