Определение № 518 от 08.08.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 518 гр. Велико Търново, 07.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500342 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 15, ал. 2 от ГПК.

С Определение № 469 от 06.03.2024 г. по гр.д. № 329/ 2023г. по описа на Окръжен съд-Плевен е прекратено производството по делото и същото е изпратено по компетентност на Административен съд – Плевен.

Срещу това определение е подадена частна жалба от Г. В. В., понастоящем в Затвора-гр. ****. Счита същото за неправилно по изложени за това доводи, а именно: съдът неправилно се позовал на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г. ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, тъй като то е ирелевантно към предмета на делото и е относимо към специализирани органи, конкретно посочени по длъжност - главен директор, началници на затвори и поправителни домове и пр., а ответникът не изпълнявал нито една от тези длъжности и не попада в обхвата на постановлението. Счита, че с обжалваното определение съдът подменя предмета на делото, пренаписва исковата му молба и фактически го лишава от достъп до съд. Счита, че ответникът следва да отговаря в лично качество и да носи лична отговорност, тъй като не е изпълнил служебните си задължения да спазва Конституцията на Република България. Моли въззивния съд да отмени атакуваното определение като неправилно и да върне делото на ОС-Плевен за продължаване на съдопроизводствените действия.

Великотърновският апелативен съд като взе предвид доводите, 1 изложени в частната жалба, и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Частната жалба е допустима-подадена е в срок, от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване акт.

По същество същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по искова молба на Г. В. В. срещу Д. П. Г., служител на ГДИН в НОС към Затвора-****, с която е предявен иск за сумата 26000 лв.-обезщетение за вреди вследствие незаконното поведение на ответника като „пазач на затворници в Затвора****“, ведно със законната лихва от началото на увреждането. Твърди, че незаконните му действия се изразяват в следното: ответникът като надзирател в Затвора-гр. ****, при изпълнение на нощното му дежурство в Пост № 15, за периода от 08.03.2021г. до 28.07.2022г., след вечерна проверка, когато бил дежурен на 24-часово дежурство за процесния период, отключвал и нахлувал в килията му с цел уж извършване на проверка, обхождал я, тропал шумно, заключвал шумно, така хлопал и другите врати и ключалки, което продължавало до сутринта, на всеки половин час. Вследствие на това, била невъзможна непрекъсната нощна почивка и сън не по-малко от 8 часа, което право на ищеца ответникът нарушавал с описаните действия.Твърдят се нарушения на чл. 84, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС – нарушение на правото му на непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие; на чл. 27в, ал.

5 от ППЗИНЗС – проверките през времето за сън са разрешени само в изключителни случаи от дежурния главен надзирател или дежурния командир на отделение по ред, установен със заповед на началника на затвора, каквото разрешение ответникът не е имал; на чл. 27в, ал. 7 от ППЗИНЗС задължителните проверки на лишените от свобода, настанени изолирано в постоянно заключени помещения, се извършват най-малко от двама служители от надзорно-охранителния състав в присъствието на дежурен главен надзирател или дежурен командир на отделение, докато проверките на ответника са самостоятелни и без присъствие на служители от НОС; на чл.

27в, ал. 4 от ППЗИНЗС - проверките за наличността на лишените от свобода могат да се извършват от служители от надзорно-охранителния състав по всяко време след ставане от сън до вечерната проверка, но не и във времето за почивка, когато ответникът е извършвал проверките. Ищецът твърди, че в 2 резултат на незаконните действия на ответника е претърпял неимуществени вреди, които претендира да бъдат обезщетени със сумата 26000 лв., ведно със законната лихва от началото на увреждането до окончателното изплащане.

С обжалваното определение съдът е прекратил производството по делото и е разпоредил изпращането му за разглеждане от Административен съд-Плевен по компетентност. Това определение е правилно по следните съображения:

За да прекрати производството по делото и да го изпрати на Административен съд-Плевен, първоинстанционният съд е приел, че ответникът-надзирател носи отговорност за свои незаконосъобразни действия и бездействия при условията на чл. 101, ал. 1 от Закона за държавния служител, която може да бъде ангажирана самостоятелно или в условията на солидарност срещу „ГД „Изпълнение на наказанията“ на осн. чл. 284 ЗИНЗС, но и в двата случая те са подведомствени на административните съдилища.

Въззивната инстанция споделя изцяло извода на първостепенния съд. Всички действия, които ищецът счита за неправомерни, се твърди да са извършени от ответника в качеството му на надзирател в Затвора- гр. ****, при осъществяване на служебните му задължения във връзка с изпълнение на наказанията. В исковата молба ясно и конкретно са посочени нарушения на ЗИНЗС и на Правилника за прилагането му (чл. 84, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС, чл.

27в, ал. 4, ал. 5 и ал. 7 от ППЗИНЗС), извършени от ответника - според ищеца, които следва да бъдат квалифицирани като действия по чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС уронващи човешкото достойнство на ищеца, пораждащи чувство на страх, незащитеност или малоценност. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/2014 г. на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС– т. 8, делата по искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията при и по повод изпълнение на наказанията лишаване от свобода, са подсъдни на административните съдилища. Дейността на администрацията на затворите при или по повод изпълнение на наказание лишаване от свобода е свързана с упражняване на държавна принуда във връзка с изпълнение на наказанията. Тази дейност е административна и вредите от нея следва да се търсят по реда на чл. 1 ЗОДОВ. Съгласно чл. 285, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС искът за обезщетение се разглежда по реда на АПК, а компетентен да го разгледа е съответния 3 административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения.

С оглед изложеното, правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че производството по делото следва да бъде прекратено и изпратено за разглеждане от административен съд. Въпросът за процесуалната легитимация на ответника да отговаря по така предявения иск не може да бъде обсъждан в настоящото производство по чл. 15 ал. 2 от ГПК, а следва да бъде разрешен от компетентния съд при преценка за редовността на исковата молба. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за нарушение на правото му по чл. 2 от ГПК. Ищецът не е лишен от достъп до правосъдие, тъй като претенцията му, в случай че същата е допустима, ще бъде разгледана от съответния компетентен съд по съответния процесуален ред.

Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 469 от 06.03.2024 г. по гр.д. № 329/ 2023г. по описа на Окръжен съд – Плевен.

Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4