Решение № 794 от 12.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 794 гр. Пловдив, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно наказателно дело № 20235330202005 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Р. Ф.“ ЕООД, ЕИК:200651835, със седалище и адрес на управление – ***, представлявано от Р. Е. Ф., срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8504400324, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3, във вр. с ал.3, във вр.с чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, за нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата.

В жалбата се посочва, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразно, в който смисъл се взема становище, че е налице неясно и нееднозначно описание на нарушението, чрез вписване на две различни изпълнителни деяния – за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Още сочи, че не отговаря на истината описаното в електронния фиш, че за посоченото ПС не е заплатена дължима пътна такса, в който смисъл се сочи представената маршрутна карта № ***, както и че в същия е налице неясно описание на мястото на 1 извършване на нарушението. Предлага обжалвания електронен фиш да бъде отменен, както и бъдат присъдени направените по делото разноски. В допълнителни писмени бележки процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата на изложените основания, като добавя, че от статичните изображения във вид на снимков материал не се установява мястото на движение по участъка от пътя, както и че не се доказва, че посоченото място е част от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

Взима и становище, че не се установяват данни за спазване сроковете по чл.34 от ЗАНН, както и че е недопустимо да се налага имуществена санкция с електронен фиш съгласно разпоредбата на чл.189ж от ЗДвП, като отново предлага обжалвания електронен фиш да бъде отменен, както и бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“ в писмено становище оспорва жалбата, като излага аргументация относно реда, по който е установено нарушението, както и изискванията към системата, с което е сторено същото. Процесуалният представител на жалбоподателя – юрисконсулт В. предлага електронния фиш да бъде потвърден, като сочи, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено извършването нарушението, както и предлага да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като екземпляр от електронния фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство е връчено на жалбоподателя на 01.03.2023г. - видно от приложеното известие за доставяне, а жалбата е подадена до РС – Пловдив на 14.03.2023г., съгласно отразеното пощенско клеймо , по преписката липсват данни за направено писмено възражение по реда на чл.189, ал.6 от ЗДвП срещу електронния фиш.

Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издаден атакувания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство/, при наличие на правен 2 интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и печат.

От фактическа страна съдът намира за установено, че пътно превозно средство – влекач „ВОЛВО ФХ 440“ с регистрационен номер „ ***“ било собственост жалбоподателят „Р. Ф.“ ЕООД, ЕИК:200651835.

Същото ППС с регистрационен номер „***“ било с технически допустима максимална маса 18 000кг. и брой на осите – 2, като в състав с ремарке било с технически допустима максимална маса 40 000кг. и брой на осите – 5.

На 07.01.2021г., в 06:14 часа, в община Марица, на път А-1, км 130+588, с посока – намаляващ километраж, включен в обхвата на платената пътна мрежа, с устройство № 20072, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, било установено движение на пътно превозно средство – влекач „ВОЛВО ФХ 440“ с регистрационен номер „***“, което било технически допустима максимална маса 18 000кг. и брой на осите – 2, като в състав с ремарке било с технически допустима максимална маса 40 000кг. и брой на осите – 5. За описаното ППС с регистрационен номер „***“ не била заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за същото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаване. За същото Електронната система за събиране на пътни такси създала доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, в който като причина за констатираното нарушение било посочено – няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаване.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена писмените доказателства по делото, както следва:

От доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и приложени към него 3 броя изготвени статични изображения във вид на снимков материал се изяснява, че 3 пътно превозно средство – влекач „ВОЛВО ФХ 440“ с регистрационен номер „***“, което било технически допустима максимална маса 18 000кг. и брой на осите – 2, като в състав с ремарке било с технически допустима максимална маса 40 000кг. и брой на осите – 5, на 07.01.2021г., в 06:14 часа, в община Марица, се е движило на път на път А-1, км 130+588, с посока – намаляващ километраж, без за същото да е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.

От приложената справка от електронната система за събиране на пътни такси се установява, че пътно превозно средство – влекач „ВОЛВО ФХ 440“ с регистрационен номер „***“ е собственост на жалбоподателят „Р. Ф.“ ЕООД, ЕИК:200651835, както и технически допустимата маса на същото, както и допустимата максимална маса на състав от превозни средства.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:

Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: датата и точния час на нарушението – 07.01.2021г., в 06:14 часа, в община Марица, на път А-1, км 130+588, с посока – намаляващ километраж; регистрационният номер на пътното превозно средство –„***“, посочен е собственикът на същото – жалбоподателят „Р. Ф.“ ЕООД, ЕИК:200651835б , описано е нарушението – движение на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, както и нарушената законова разпоредба – на чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата. Още разяснена е възможността за заплащане на компенсаторната таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, с което санкционираният да се освободи от понасянето на административнонаказателна отговорност; размерът на имуществената санкция – 2 500 лева; срокът и начините за доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

С оглед на горното, в случая се установява извършено от дружеството жалбоподател „Р. Ф.“ ЕООД, ЕИК:200651835 нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата, а именно – за това, че на 07.01.2021г., в 06:14 часа, в община Марица, на път А-1, км 130+588, с посока – намаляващ километраж, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като собственик 4 на пътно превозно средство – влекач „ВОЛВО ФХ 440“ с регистрационен номер „***“, което било технически допустима максимална маса 18 000кг. и брой на осите – 2, като в състав с ремарке било с технически допустима максимална маса 40 000кг. и брой на осите – 5, е допуснало движение на същото в обхвата на в обхвата на платената пътна мрежа, за което не е заплащана дължимата пътна такса по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата.

Правилно е приложена и санкционната норма, като съгласно чл.187а, ал.2, т.3, във вр. с ал.3, във вр.с чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата – за констатираното нарушение е предвидено наказание – имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

Съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя, че е налице неясно и нееднозначно описание на нарушението, чрез вписване на две различни изпълнителни деяния – за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Изпълнителното деяние на посоченото нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП е съвсем ясно и еднозначно посочено в обжалвания електронен фиш, а именно – това, че на 07.01.2021г., в 06:14 часа, в община Марица, на път А-1, км 130+588, с посока – намаляващ километраж, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като собвеник на пътно превозно средство – влекач „ВОЛВО ФХ 440“ с регистрационен номер „***“, което било технически допустима максимална маса 18 000кг. и брой на осите – 2, като в състав с ремарке било с технически допустима максимална маса 40 000кг. и брой на осите – 5, е допуснало движение на същото в обхвата на в обхвата на платената пътна мрежа, без за същото да е заплащана дължимата пътна такса по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата. От своя страна липсата на валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването съставлява само причината за реализиране горното нарушение, но последната причина не е част от изпълнителното деяние на същото. Последното изпълнително деяние се реализира чрез допускането на описаното МПС да се движи на посоченото място, без за същото да е заплащана дължимата пътна такса.

На следващо място съдът намери за неоснователно и възражението, че не отговаря на истината описаното в електронния фиш, че за посоченото ПС не е заплатена дължима пътна такса, в който смисъл се сочи представената маршрутна карта № ***. Представената от жалбоподателя маршрутна карта 5

№ *** е изцяло неотносима към разглежданото нарушение, доколкото в същата е установено заплащане на същата след нарушението, а именно на 07.01.2021г., в 08:27 часа, докато нарушението е реализирано след това – на 07.01.2021г. в 06:14 часа.

Неоснователно е и възражението, че в електронния фиш е налице неясно описание на мястото на извършване на нарушението, доколкото същото е съвсем ясно посочено, а именно – община Марица, на път А-1, км 130+588, с посока – намаляващ километраж.

Съдът намери за неоснователно и възражението, че от статичните изображения във вид на снимков материал не се установява мястото на движение по участъка от пътя. Следва да се посочи, че мястото на движение по участъка от пътя се установяват от доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с приложените към него данни, а не от изобразеното на снимките.

На следващо място неоснователно е и възражението, че не се доказва, че посоченото място е част от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

С Решение № 101 от 20 февруари 2020г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса на основание чл. 10, ал. 3 от Закона за пътищата, прието от министерският съвет, в който списък е посочена цялата дължина на път А-1 (Автомагистрала Тракия) на територията на община Марица.

Съдът намери за неоснователно и възражението, че не се установяват данни за спазване сроковете по чл.34 от ЗАНН. Следва да се посочи, че предвид самата природа на електронния фиш, която се изразява в това, че законодателят е решил да придаде определено правно значение на показанията на едно автоматизирано техническо средство, то електронния фиш бива издаден тогава, когато техническото средство е отчело нарушението, а именно – на датата на нарушението. Ето защо, в случая напълно неотносими са и сроковете по чл.34 от ЗАНН, доколкото същите визират срок за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление, каквито при електронния фиш липсват. При това предлаганата „аналогия“ в смисъл, че самото заснемане има „функцията“ на АУАН и т.н. е изцяло произволна.