Решение № 158 от 20.08.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Сливница, 20.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно наказателно дело № 20231890200469 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. М. З. срещу Наказателно постановление № 8231/15.06.2023 г., издадено от *** „Контрол по републиканската мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към АПИ – гр. София, с което му се налага глоба в размер на 3500 лева, за извършено нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б. „а“, пр.2 ЗП.

В жалбата са изложени твърдения, че Наказателно постановление е незаконосъобразно, доколкото при издаването им са допуснати съществени процесуални нарушения.

Административно-наказващия орган е депозирал отговор на жалбата, с който оспорва същата. Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на издадения електронен фиш.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

По същество:

От представения по делото Наказателно постановление № 8231/15.06.2023 г., издадено от *** отдел „Контрол по републиканската мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към АПИ – гр.

1

София /л.12/ се установява, че на М. М. З. е наложена наказание глоба в размер на 3500 лева на основание чл.53, ал.1, т.2, пр.2 ЗП, вр. с чл.26, ал.2, т.1, б. „а“, пр.2 ЗП, вр. с чл.7, ал.1, т.5, б. „в“, чл.8, ал.1 и ал.2 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

От Акта за установяване на административно нарушение /л.17/ се установява, че на 17.05.2023 г. в 12.08 ч. на път I-8, км.39+700, на 50 метра след разклон за село Пролеша в посока гр. Сливница- гр. София, Б.Д.Б. е управлявал и извършвал превоз на товари /фракция -.63/ с МПС с 4 оси с две управляеми оси марка „волво“, с рег. № СВ 4903 КН, без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата. Необходимостта от разрешение се изисква, доколкото, при извършено измерване на масата и поосовото натоварване на ППС с електронна везна, модел DEW – KR №118844 и ролетка № 1302/18 /5м./, е констатирано, че при измерено разстояние между осите 1.40 м. натоварването на ос на двойната задвижваща се ос е 31.205 т., при максимално допустимо натоварване на оста от 19 т., като превишението е 12.205 т., което прави ППС – то тежко, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Наказателно постановление е издадено от оправомощено лице по смисъла на чл. 56, ал.3 ЗП и Заповед № РД – 11-246/31.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ /л.45/ и съдържа всички реквизите, предвидени в чл.57 ЗАНН.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 56, ал.2, т.1 ЗП, съгласно Заповед № РД – 11-247/31.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ /л.46/. Съставен е в присъствието на нарушителя и един свидетел, подписан е от нарушителя и от свидетеля и съдържа всички реквизити, предвидени в чл.42, ал.1 ЗАНН.

Изложеното в АУАН и в Наказателното постановление се установява от разпита на свидетелите Е. Л. С.– актосъставител и А. М. А. – свидетел по акта /протокол от о.с.з. от 07.11.2023 г. л.77/, които са присъствали и констатирали нарушението. И двамата свидетели безпротиворечиво установяват, че на 17.05.2023 г. спрели за проверка МПС с 4 оси с две управляеми оси, което превозвало взривена скална маса. Направили измерване с техническо устройство електронна мобилна везна и техническо средство рулетка и установили, че натоварването на ос е 31 т., при допустимо максимално натоварване от 19 т. Съставили АУАН, който бил подписан от водача и препис от същия му бил връчен.

Съдът кредитира показанията на така разпитаните свидетели като обективни и безпротиворечиви както по между си, така и с останалите събрани по делото доказателства. Свидетелите дават сведения за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено са възприели.

Измереното натоварване и превишаване се установява и от кантарна бележка на превозно средство от същата дата - 17.05.2023 г., прикрепена към АУАН /л.16/, в която е отразено, че натоварването на двойната задвижваща ос 2 е 31.205 т. /15 630 + 15575/, като претоварването е с 12.205 т. Кантарната бележка е подписана от водача, което не се оспорва от същия. Измерването е извършено с електронна везна, модел DEW – KR №118844 и ролетка № 1302/18 /5м./

Съдът кредитира кантарната бележка като годно доказателствено средство. Съпоставен с кантарна бележка за товара на процесното МПС на процесната дата, предоставена от водача /л.20/ се установява, че в последната е отразена тежестта на полуремаркето преди натоварване - 15.260 т. и след натоварване - 47.220 т., а в кантарната бележка е измерен тонажа на полуремаркето на МПС от 47.610 т. Тоест в кантарната бележка е посочен приблизително същия тонаж с този в носената от водача кантарна бележка.

Наред с това по делото са представени доказателства, че посочените измервателни съоръжения са одобрен тип, преминали са периодична проверка и са годни да установят измерено тегло, за което са представени Заповеди за преминаване на метрологична проверка, протоколи за преминати такива проверки, протокол, че везната е одобрен тип устройство /л.49-75/ Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, допустимото натоварване на ос на процесното ППС, като такова по чл.6, ал.1, т.6, б.“в“ от Наредбата– с четири оси с две управяеми оси, е 19 т., доколкото е измерено разстояние между осите от 1.40 м.

В случая измереното натоварване на двойната задвижваща ос, по реда на посочената разпоредба, е 27.685 т. или с 8.685 т. над допустимото.

С оглед изложеното процесното ППС има характеристиките на тежко превозно средство по смисъла на чл.3, т.2 от Наредбата, доколкото натоварването на ос е по-голямо от стойностите по чл.7 от Наредбата.

Съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № 11, тежки ППС могат да се движат по пътищата, отворени за обществено ползване, какъвто е процесния, като републикански път, само след издадено разрешително от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при МВР.

Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП, за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Разрешенията се издават от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от съвета длъжностно лице от агенцията – за републиканските пътища, и от кметовете за съответните общини – за общинските пътища.

Съгласно § 1, т. 8, пр. 1 от ДР на ЗП „Специално ползване на пътищата“ е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари.

В този смисъл по изричната разпоредба на закона движението на тежко ППС представлява специално ползване на пътя и за това е необходимо издаването на разрешение.

Разрешение не е представено както пред контролиращите органи, така и в настоящото производство, което потвърждава липсата на такова.

Действително съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Наредба № 11 от 3

03.07.2001 г. на МРРБ задължението за осугуряване на такова разрешение имат собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в Агенция „Пътна инфраструктура“ или в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец.

Жалбоподателят не е собственик на МПС, а такъв е „Ники Транс-08“ ЕООД, видно от представения по делото талон на автомобила /л.19/ Въведеното задължение за собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС обаче не освобождава водачите на съответното ППС от задължение да спазват правилото на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП.

Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, не е, поради неподаване на заявление за издаване на съответно разрешително или че не е направил необходимото за издаването му, а за това, че управлява тежко ППС без да има издадено съответно разрешително. Обстоятелството, че водачът, който не е собственик на автомобила, няма задължението по осигуряването на такова разрешително, не прави деянието му несъставомерно, поради което доводите на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.

В качеството си на шофьор на тежкотоварно ППС, ползвано от „Ники Транс-08“ ЕООД, което е и негов собственик, жалбоподателят е следвало да знае максимално допустимите стойности по Наредба № 11 от 3.07.2001 г. и да вземе необходимите мерки, за да се увери, че не превозва товар над тези стойности.

Изпълнително деяние на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП е „движение“ без съответното разрешение, което изпълнително деяние извършва шофьора на автомобила, поради което съдът приема, че правилно именно той е санкциониран въз основа на тази правна норма.

В тази връзка не се споделя оплакването, че в случая приложимата административнонаказателна разпоредба е тази на чл. 177, ал. 3, от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание глоба в размер от 500 до 3000 лв. на водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, а именно за нарушение на чл.139, ал.3 ЗДвП.

Действително, предвид субекта на нарушението - водач на тежко ППС, което е в нарушение на параматрите за движение по пътищата, има донякъде съвпадение на деянията при двата състава, като разликите са в обществените отношение, които се регулират - правила за безопасност на движение по пътищата в ЗДвП и правила за ползването и безопасността на пътната инфраструктура в ЗП.

Съставите се допълват от разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, която съдържа две отделни хипотези.

Първата се отнася до случаите, когато движението се извършва без разрешително, а втората - когато се извършва без документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 от Наредбата. Именно тези две хипотези формират 4 разликата в съставите, респективно кой е приложимият материален закон при квалифициране на нарушението и съответно за санкционирането му.

Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП въвежда разрешителен режим за превоз на тежки и/или извънгабаритни товари, съгласно определението за специално ползване на пътищата по § 1, т. 8 от ДР на ЗП и в отклонение от общата забрана по чл. 139 ЗДвП.

Същевременно, по силата на чл. 8, ал. 5 от Наредба № 11/2001 г., от този разрешителен режим са изключени превозните средства с размери, маса и натоварване на ос посочени в чл. 14, ал. 3 от Наредбата.

На визираните в чл. 14, ал. 3 от Наредбата тежки и/или извънгабаритни ППС се разрешава да се движат по пътищата, отворени за обществено ползване не по силата на специалния административен акт по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, а само след заплащане на дължимата такса по реда на чл. 8, ал. 7 от Наредбата.

Тук е необходимо да се отбележи, че няма знак за равенство между разрешението за специално ползване на пътя и заплатената за него такса по чл.

8, ал. 4 от Наредбата от една страна и документа за платена такса по чл. 8, ал.

7 от Наредбата от друга. Една от предпоставките по чл. 14, ал. 3 от Наредбата е натоварването на ос да не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел ІІ.

Следователно, когато движението на извънгабаритно ППС се извършва без необходимото разрешение по чл. 8, ал. 2 от Наредбата № 11/03.07.2001 г. във вр. с чл. 26, ал. 3 ЗП, е налице нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ ЗП и се осъществява съставът на чл. 53, ал. 1 от ЗП.