Решение № 6730 от 06.12.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 4757/2024
- Вид
- Решение № 6730
- Подписан
- 06.12.2024
- Състав
- Калина Анастасова, Темислав Малинов Димитров, Ина Бранимирова Маринова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.202 · Граждански процесуален кодекс
- чл.226 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1, изр.1, пр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.343 · Граждански процесуален кодекс
- чл.344, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.355 · Граждански процесуален кодекс
- чл.452 · Граждански процесуален кодекс
- чл.452, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.31, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.5, ал.1 · Закон за наследството
- чл.9, ал.1 · Закон за наследството
- чл.22, ал.3 · Семеен кодекс
- чл.24, ал.4 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 6730 гр. София, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Калина Анастасова
Членове:
Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100504757 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20112203/06.01.2024 г., постановено по гр. д. № 48940/2020 г. по описа на СРС, ГО, 64 състав, съдът е допуснал извършването на съдебна делба на апартамент № 52, находящ се в гр. София, ж.к. ****, състоящ се от една стая, дневна, кухня - бокс и други сервизни помещения, целият със застроена площ от 50,23 кв.м., заедно с таванско помещение № 74 и 1,134 % идеални части от общите части на сградата, при съседи на жилището : стълбище, В.Б.П., държател на ап.53, двор и съседи на таванското помещение : коридор, таван № 73 на държателя на ап.53 и двор, който имот съгласно одобрена кадастрална карта и кадастралните регистри представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***, разположен в сграда с идентификатор ***, разположена в имот с идентификатор 6134.4091.608, при съседи на самостоятелния обект имоти с идентификатори: на същия етаж - ***,
***, по обекта : *** и над обекта :
***, при следните съделители и при следните квоти :
1/ Д. И. Д., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. **** – 1/4 ид.ч. и 2/ Е. А. А., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, бул. **** – 3/4 ид.ч.
С постановеното решение е осъдена, на основание чл.344, ал.2 ГПК 1 съделителката Е. А. А., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, бул. „**** III" № 25, да заплаща на Д. И. Д., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. ****, сумата от 98,50 лева месечно, като обезщетение за ползване на апартамент № 52, находящ се в гр. София, ж.к. ****, състоящ се от една стая, дневна, кухня - бокс и други сервизни помещения, целият със застроена площ от 50,23 кв.м., заедно с таванско помещение № 74 и 1,134 % идеални части от общите части на сградата, при съседи на жилището : стълбище, В.Б.П., държател на ап.53, двор и съседи на таванското помещение : коридор, таван № 73 на държателя на ап.53 и двор, който имот съгласно одобрена кадастрална карта и кадастралните регистри представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***, разположен в сграда с идентификатор ***, разположена в имот с идентификатор 6134.4091.608, при съседи на самостоятелния обект имоти с идентификатори: на същия етаж - ***, ***, под обекта : *** и над обекта : ***, считано от влизане в сила на решението в частта, в която има характер на определение относно произнасянето по претенцията по чл.344, ал.2 ГПК, до окончателното извършване на делбата.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от съделителя ответник - Е. А. А., в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до недопустимост на иска за делба, съответно до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.
Конкретно се твърди, че наложената възбрана върху притежаваната от съделителя ищец квота в съсобствеността – ¼ ид.ч. препятства допускане на делба на имота, тъй като по този начин се извършва разпореждане с имота, което според закона - чл.451,– ал.1 ГПК е недопустимо. По този начин, според жалбоподателя, съделителят цели заобикаляне на закона. След вписване на възбраната, наложена заради дълг на съделителя, последния се лишава от право на разпореждане с имота, както и от правото да предяви иск за делба на съсобствения имот. По този начин и съдебителя – ответник се поставя и в по-неблагоприятно положение спрямо кредиторите на съделителя-длъжник, тъй като ще бъде принуден да заплати частта от имота /1/4 ид.ч./ два пъти. Отправя искане за отмяна на постановеното решение и прекратяване на производството за делба като недопустимо. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Д. И. Д. изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на решението на СРС, с което е допусната делба на имота, при посочени квоти, като валидно, допустимо и правилно.
Срещу постановеното от съда по реда на чл.248 ГПК определение № 20117324/05.03.2024 г., с което е оставена без уважение молбата на ответника за изменение на постановеното решение в частта на разноските е подадена в срок частна 2 жалба с искане да бъде отменено като неправилно. Заявени са оплаквания, че постановеното от съда определение е неправилно и е отправено искане за отмяна и уважаване на искането за разноски в пълнота.
В срок е подаден писмен отговор на частната жалба от ищеца, в която е изразено становище за нейната неоснователност.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно в обжалваната част. На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Производството е за делба във фазата по допускане.
Образувано е по искова молба подадена от Д. И. Д. срещу Е. А. А. (претенциите спрямо В. И. А. и Г.И.Р. са оттеглени) на следния недвижим имот: апартамент № 52, находящ се в гр. София, ж.к. ****, състоящ се от една стая, дневна, кухня - бокс и други сервизни помещения, целият със застроена площ от 50,23 кв.м., заедно с таванско помещение № 74 и 1,134 % идеални части от общите части на сградата, при съседи на жилището : стълбище, В.Б.П., държател на ап.53, двор и съседи на таванското помещение : коридор, таван № 73 на държателя на ап.53 и двор, който имот съгласно одобрена кадастрална карта и кадастралните регистри представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***, разположен в сграда с идентификатор ***, разположена в имот с идентификатор 6134.4091.608, при съседи на самостоятелния обект имоти с идентификатори: на същия етаж - ***, ***, под обекта
: *** и над обекта : ***.
С исковата молба ищцата е предявила и претенция по чл.344, ал.2 ГПК за осъждане на ответницата за плащане на обезщетение за лишаване от право на ползване 3 на имота в размер на 98,50 лева месечно (съгласно допуснато увеличение на размера на претенцията с определение от 09.02.2022г. на СРС), считано от влизане в сила на решението за допускане на делба до извършване на делбата.
В срока по чл.131 ГПК, ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва иска за делба, като недопустим, евентуално – като неоснователен. Не оспорва, че е налице съсобственост, възникнала на соченото в исковата молба основание.
Счита, че искът е недопустим поради наложена възбрана, вписана преди вписването на исковата молба за делба на имота, върху притежаваната от ищцата 1/4 ид.ч. от имота за дълг на ищцата. По претенцията за присъждане на обезщетение за ползване възразява, че обстоятелството, че ответницата и В. А. обитават имота, не е достатъчно, за да се претендира обезщетение, защото не е доказан правен интерес от завеждането на такава претенция. Освен това било налице обективно съединяване на иск за присъждане на обезщетение, вън от изрично предвидените за това случаи, съгласно чл.343 ГПК.
Претенцията за присъждане на обезщетение се оспорва и по размер.
Чрез събраните по делото доказателства се установява и страните не спорят, че процесният апартамент е закупен от И.Г.А. на 10.11.1979г. по силата на договор за покупко - продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ peг. № 167, том IV.
Към датата на продажбата И.А. не е бил в граждански брак, като е бил разведен (видно от съдебно решение от 25.04.1977г. на Софийски градски съд по гр.д. № 6125 по описа за 1976г. - л.54 от делото на СРС), а след сделката е сключил втори по ред граждански брак с ответницата Е. А. А. (удостоверение за граждански брак серия № 006890 от 02.05.1988г. - л.53 от делото на СРС).
Установява се, че И.Г.А. е починал на 18.07.2016г. и е оставил за свои наследници по закон: съпруга Е. А. А. и деца: Г.И.Р., Д. И. Д. и В. И. А. /удостоверение за наследници/.
Установява се, че с договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 127, том II, peг. № 4063, дело № 251 от 2020г. на 14.12.2020г., Г. И.
А. е прехвърлила на Е. А. А. 1/4 ид.ч. от процесния имот.
С договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 128, том II, peг. № 4066, дело № 252 от 2020г. на 14.12.2020г., В. И. А. е дарила на майка си Е. А. А. 1/4 ид.ч. от процесния имот.
Установява се, че с влязло в сила решение от 08.02.2022г. по гр.д. № 13391/2021г. по описа на 154 - ти състав на Софийския районен съд е отхвърлен предявеният от Г. И. А. иск по чл.31, ал.1 ЗЗД срещу Е. А. А. за унищожение на договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 127, том II, peг. № 4063, дело № 251 от 2020г. на 14.12.2020г., с който Г. И. А. е прехвърлила на Е. А. А. ¼ ид.ч. от процесния имот.
С оглед така установеното правилни са фактическите констатации и правни 4 изводи на СРС, които се възприемат и от настоящия състав, че след смъртта на И.А. процесният имот, който е бил негова индивидуална собственост, е придобит по наследствено правоприемство по равни части от наследниците му - съпруга Е. А. А. и деца: Г.И.Р., Д. И. Д. и В. И. А., като всяка една от тях е придобила по ¼ ид.ч. от имота - чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН.
Предвид описаните по - горе разпоредителни сделки и неуспешното атакуване по съдебен ред на една от тях се установява, че въз основа на описаните сделки ответницата Е. А. е придобила още общо 2/4 ид.ч. от имота. При това, съдът намира, че последната притежава общо 3/4 ид.ч. от имота и ищцата Д. Д. притежава останалата 1/4 ид.ч. от имота.
Производството по иска за делба в първа фаза има за предмет установяване кои са собствениците и какъв е обема на техните права и тези въпроси се решават в първата фаза на делбата, като постановеното решение се ползва със сила на пресъдено нещо.
Настоящият състав намира, че в проведеното производство СРС е изпълнил служебното си задължение да осигури участие в делото на всички лица, които се легитимират като съсобственици, като задължителни другари по иска за делба.
Неоснователни са доводите на въззивника- ответник за недопустимост на иска за делба и за недопустимост на постановеното решение, тъй като върху притежаваната от ищцата 1/4 ид.ч. от процесния имот е наложена възбрана, вписана преди вписване на исковата молба за делба, по която е образувано настоящото дело.
Действително, в производството е установено, че преди вписването на исковата молба за делба, върху притежаваната от ищцата ¼ ид.ч. от имота е била вписана възбрана за дълг на този съделител към трето за спора лице с постановление за налагане на възбрана на недвижим имот изх. № 6936/09.03.2019г. по изпълнително дело № 2019861040053 по описа на ЧСИ Д.В., образувано във връзка с принудително изпълнение на дълг на ищцата.
Противно на изложените от въззивника доводи, настоящия състав намира, че предявяването на иск за делба на съсобствения имот не представлява действие на разпореждане с вещта.
Основополагащо за изясняване на понятието „действия на разпореждане“ са дадените разяснения с Тълкувателно решение № 91 от 1.X.1974 г., ОСГК на ВС, според които: „…разпореждането е такъв правен акт, с който носителят на едно вещно право внася някаква промяна в него, като го прехвърля, видоизменя, ограничава или прекратява. От друга страна, действия, които са насочени към запазване и поддържане на имуществото, събиране на доходи, използване, изплащане на задължения, сключване на договори за наем до три години и др., са действия на обикновено управление“. В обхвата на понятието „разпореждане“ безспорно попадат случаите на 5 прехвърлителна (транслативна) сукцесия – продажба, замяна, дарение, заем за потребление, апорт, завет, както и други ненаименувани съглашения с вещен ефект (договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане), а по отношение на облигационните права следва да се добавят и цесията, прихващането, новацията, опрощаването. Според съвременната доктрина и съдебна практика договорът за доброволна делба също има транслативен и разпоредителен характер. Такъв характер обаче няма предявяването на конститутивен иск за съдебна делба на съсобственото имущество. Според дадените разяснения с т. 3 от Тълкувателно решение № 5/2013 г. по тълк. дело № 5/2013 г., ОСГТК на ВКС:
Разпечатката съдържа 45 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a24610ce-2576-4bfe-87bc-efe748aa0c57