Решение № 260008 от 17.08.2020, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 260008 гр. Пловдив, 17.8.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,

Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на 10.8.2020г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ при участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4242/2020 г. по описа на ПРС, 1 наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 3592133, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на А.Р.И. е наложена глоба в размер на 600 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ се и моли за неговата отмяна и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна не взема становище по основателността на жалбата.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита, че видно от полученото писмо от въззиваемата страна и към датата на съдебното заседание не е съставена и налична в администрацията разписка за надлежно връзване на ЕФ, поради което и такава не може да се предостави на съда.

Трайно утвърдено е разбирането, както в теорията, така и в съдебната практика, че е в тежест на наказващия орган да докаже надлежно връчване на санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на жалбата в установения в чл.

59, ал.2 ЗАНН срок, считано от датата на надлежно връчване.

В процесния случай предвид невъзможността на наказващия орган да докаже надлежно връчване на ЕФ, то следва да се счете че 14 дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие, дължащ се на проявена процесуална немарливост от страна на администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.

Следва да се изложат и изрични съображения за липсата на процесуални пречки делото да протече в отсъствието на страните.

Доколкото в ЗАНН липсва нарочна уредба на хипотезата по даване ход на съдебно заседание при неявяване на редовно призована страна и предвид въззивния характер на производството по ЗАНН, то субсидиарно приложение на основание чл. 84 ЗАНН следва да намери разпоредбата на чл. 329 НПК, съгласно която в съдебна фаза на административно- наказателното производство неявяването без уважителни причини на страна, която е редовно призована, не съставлява причина за отлагане на делото.

В процесния случай жалбоподателката не само е редовно призована, но и от приложената по делото заявка се установява, че на дата 31.07.2020г. същата е получила лично ксерокопоие на цялата административна преписка и е имала достатъчно време да организира защитата си.

Сочената в молбата за отлагане на делото причина, а именно че жалбоподателят към датата на съдебното заседание ще ползва платен годишен отпуск по мнение на настоящия състав по никакъв начин не представлява уважителна причина за неявяването на жалбоподателя.

В тази връзка следва да се направи следното отграничение. За професионалните участници в административно-наказателния процес- прокурор, актосъставител, наказващ орган, адвокат- явяването по делото представлява изпълнение на служебните им задължения, включени в длъжностната им характеристика и в този смисъл ползването на платен годишен отпуск представлява уважителна причина за неявяването им, доколкото той ги освобождава за периода, за който е разрешен, от изпълнение на служебните задължения.

Съвсем по различен начин стоят нещата с жалбоподателите по административно-наказателни дела. Наложената глоба и евентуалното нейно обжалване по съдебен ред засягат тяхната лична, а не професионалната им сфера, поради което и не може да се приеме, че ползването на платен годишен отпуск възпрепятства явяването им по делото. Точно обратното, именно обстоятелството, че жалбоподателката е освободена от служебните й задължения, позволява тя да организира личното си свободно време по начин, който намери за добре, включително и да извърши преценка как да го прекара- да се яви в съдебно заседание, да отиде на почивка, да си остане вкъщи и др.

В този смисъл уважителна причина за неявяване на съдебно заседание би било именно служебна ангажираност, от която жалбоподателят не би могъл да бъде освободен, но не и ползване на платен годишен отпуск.

Следва да се отбележи, че производството по 59 и следващи от ЗАНН е такова, което се развива именно по волята на жалбоподателя, поради което и същият следва да прояви съответната процесуална добросъвестност да организира личната си сфера и свободното си време по начин, че при желание да осигури личното си явяване в съдебно заседание или да ангажира защитник. Посоченото е важимо с още по-голяма сила на фона на ноторно известното обстоятелство, че поради обявената световна пандемия, съдебна ваканция през 2020г.-няма, обстоятелство с което жалбоподателката в качеството й на съдебен секретар в Районен съд Асеновград, е добре запозната.

Следва да се отбележи и че видно от заповедта за разрешен отпуск в размер на две седмици, съдебното заседание попада в неговия първи ден, тоест явяването в съдебно заседание и упражняването на правото на активна почивка са били изцяло съвместими.

По друг начин биха стояли нещата, ако жалбоподателката беше изложила твърдения и представила доказателства за наличие на лични ангажименти за датата на съдебното заседание, които не търпят отлагане, като преценката дали ангажимента е неотложен следва да се направи на база преценка на баланса между защитата на личната сфера на жалбоподателя и принципа за добросъвестно упражняване на процесуалните права.

В тази връзка следва да се отбележи, че тъй като преценката дали да се даде ход на делото се прави в началото на съдебното заседание, то именно към този момент следва да са изложени твърденията за наличие на извинителни причини и да са представени доказателствата за това, като евентуалното им представяне в по-късен момент не може да санира пропуска това да се направи в надлежния процесуален момент.

По-късното представяне на доказателства за налични уважителни причини би било относимо към евентуално наложени глоби за неявяване в съдебно заседание, но не и за преценката дали да се даде ход на делото, доколкото тя вече е направена съобразно наличните към този момент доказателства по делото. Да се приеме обратното би било равнозначно на това да се допусне със закъсняло процесуално поведение страните да шиканират процеса, което е несъвместимо с принципа за добросъвестно упражняване на процесуалните права

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 01.05.2020 г. в 09:33 часа в гр. Пловдив, на бул.Асеновградско шосе срещу номер 1, посока гр.Асеновград, при максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч, лек автомобил с рег. № **** , при отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, се движел с установена наказуема скорост 96 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 46 км/ч. Собственик на когото е регистриран автомобилът е А.Р.И..

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение № 11919, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба

№ 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

По делото е приложена и Справка за регистрация на МПС, от която е видно, че регистриран собственик на процесното МПС е именно наказаното лице А.Р.И.

При правилно установена фактическа обстановка,

ЕФ е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила.

С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват.

Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г, като по конкретно, за да е законосъобразно използването на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на нарушението редакция на Наредбата /след изменението с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ следва да са налице следните условия:

- използваното техническо средство да е от одобрен тип

- техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология - техническото средство да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка - автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип

- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.

- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба

№ 8121з-532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.

С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема, че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на наложената санкция.

В конкретния случай според съда не е спазено изискването на чл. 10, ал.1 Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.

Действително по делото чисто формално е представен екземпляр от Протокол за използване на АТСС. В съдържанието му обаче са допуснати, толкова съществени пороци, че напрактика го лишават от легитимиращото му действие и същият следва да се приравни на несъществуващ.

Така от текста на Протокола е видно, че като дата на изготвянето му е посочена 04.05.2020г. В същото време пак в текста на протокола е посочено, че вече изготвения протокол е приет от служител на ОДМВР, като въз основа на него е свалил 25 броя статични изображения. Като дата на приемане на протокола е посочена- 01.05.2020г., три дни преди твърдяната дата на изготвяне на протокола.

Посоченото разминаване- посочване, че протокола е приет на дата предхождаща с три дни датата на съставянето му, създава обосновано съмнение коя е действителната дата на изготвяне на протокола и което е още по важно съмнение дали такъв е реално е бил създаден за конкретното използване на АТСС или е съставен впоследствие и антидатиран с оглед подадената жалба и за нуждите на процеса.

Допуснатия порок в дейността на наказващия орган е особено съществен, доколкото законовото изискване за всяко използване на АТСС да се съставя протокол по чл. 10 от Наредбата не е самоцелно. Съгласно трайната съдебна практика, Протокола по чл. 10 представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. Така изрично Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

При липса на доказателства за надлежно попълнен протокол само може да се предполага, че са спазени императивите на чл. 6 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. и АТСС е използвано съобразно приложимите нормативни и технологични изисквания, а както е добре известно административно-наказателната отговорност не може да почива на предположения.

Налице е и допълнителен аргумент обосноваващ особена същественост на допуснатия порок в дейността на наказващия орган. Това е така доколкото заснемането на водачите на

МПС с АТСС представлява аналога в административно-наказателния процес на използването на специални разузнавателни средства по НПК.

Разпечатката съдържа 54 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a2456dc5-ac79-4738-8d39-d2119328eb3d