Решение № 231 от 29.09.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Враца, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Т.

Членове:

Борис К. Динев

Х. Н. Х.в при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Калин Тр. Т. Въззивно гражданско дело № 20261400500424 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 5232/06.07.2026 г., подадена от „Бест Кепитъл България“ ЕАД (предишна фирма „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез юрк. Г. Б., преупълномощена от З. Н. Д. – представляваща дружеството, против решение № 194/09.04.2026 г. постановено по гр.дело № 5055/2025г. на Районен съд-Враца, в неговата цялост, с което е признато за установено, на осн. чл. 439 ГПК, че Ц. П. Т., ЕГН: **********, не дължи поради изтекла погасителна давност на „Бест Кепитъл България“ ЕАД, ЕИК: ***, сумите:

307.29 евро - главница до погасяване на потребителски паричен кредит за покупка или услуги по сключен Договор на 01.12.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.06.2011 г. до окончателно изплащане на вземането, 45.16 евро - възнаградителна лихва за периода от 29.05.2009 г. до 28.05.2010 г., 65.02 евро - мораторна лихва за периода от 30.06.2009 г. до 19.05.2011 г., както и направените разноски по издаване на заповедта за изпълнение в размер 12.78 евро - държавна такса и 51.13 евро юрисконсултско възнаграждение, за които е образувано изпълнително дело № 488/2025 г. по описа на ЧСИ М. Н., с район на действие Окръжен съд – Враца, и е осъдено дружеството да заплати на Ц. П. Т. сумата 325.56 евро, представляваща направени разноски по делото.

1

Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение е в абсолютен противовес с практиката на Върховния касационен съд, което обосновава неговата неправилност и отмяната му на това основание.

Поддържа, че не споделя мотивите на съда, че погасителната давност е изтекла и че последното изпълнително действие преди да настъпи давността е от 03.08.2018 г. Изтъква, че съдът неправилно е приел, че последното прекъсващо давността действие е входираната молба от взискателя за насрочване на дата за опис на движими вещи, находяши се в дома на длъжника от 03.08.2018 г. като не е съобразил, че в периода след 03.08.2018 г. има и друго действие, а именно: постъпила сума в размер на 50.00 лв. по банкова сметка на взискателя на 11.04.2023 г. Счита, че с това плащане длъжникът е признал съществуването на задължението си по смисъла на чл.116, б."а" от ЗЗД, изразено с конклудентни действия. Посочва също, че предприемането на всяко едно от изпълнителните действия, изброени в отговора на искова молба, представлява годно да прекъсне погасителната давност основание, който извод следва от задължителната практика на ВКС. Изтъква, че насрочването на опис на движимите вещи в дома на длъжника е валидно изпълнително действие, което изгражда съответния способ и прекъсва давността, както и че волята на взискателя за събиране на вземането е безспорно изразена. Въз основа на гореизложеното твърди, че първоинстанционният състав на РСВраца неправилно е приел, че давността относно процесните вземания е изтекла. Моли съда да отмени обжалваното решение на РС-Враца като неправилно и да отхвърли депозирания от ищеца Ц. П. Т. иск, като неоснователен и недоказан, като претендира и заплащане на разноските, направени в настоящото производство (юрисконсултско възнаграждение от 184.07 € /360.00 лв./ и възнаграждение от 40.90 € /80.00 лв./ на основание чл.

13, т.2 от Наредба за заплащане на правната помощ). В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, ако същото е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемия Ц. П. Т., ЕГН: **********, чрез пълномощника му адв. Х. Г. П. от АК - Враца, е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за законосъобразно, обосновано и правилно, а въззивната жалба - за неоснователна и недоказана. Твърди, че приложения към отговора на исковата молба и към депозирана молба до съда от 20.03.2026 г. документ, с който жалбоподателят обосновава извършено доброволно плащане на 11.04.2024 г. по сметка на кредитора от страна на длъжника, не носи подпис на страните. Освен това, не става ясно нито кой е платец, нито кой е получател на претендираното от ответника плащане, тъй като няма индивидуализиращи данни в тази насока. Счита, че представеното от ответника не представлява документ по смисъла на чл. 179 и чл. 180 ГПК, като в него липсва и достоверна дата. Също така ответникът навежда за извършено плащане през 2024 г., а приложения документ е с посочена дата от 2

2023 г., от което следва, че възражението в тази насока не кореспондира с приложения документ. Същият, освен че не носи характеристиките на писмено доказателство по см. на ГПК, няма и доказателствена стойност, с оглед на което правилно и законосъобразно съдът е преценил, че на 10.10.2023 г. процесните вземания са погасени поради изтичане на 5-годишна давност.

Поддържа, че са останали недоказани и твърдените от въззивника други прекъсвания на давността. В заключение посочва, че във въззивната жалба не се сочат доказателства, нито се излагат твърдения, различни oт наведените пред първата инстанция и не се съдържат конкретни твърдения за неправилност на обжалваното решение. Моли съда да отхвърли като неоснователна въззивната жалба на „Бест Кепитал България“ ЕАД и да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение на Районен съд Враца, като претендира разноските, направени в двете съдебни инстанции.

С въззивната жалба и с отговора страните не сочат доказателства и не правят доказателствени искания.

В откритото съдебно заседание по делото въззивникът „Бест Кепитъл България“ ЕАД, редовно призован, не се представлява. От пълномощник на същия е постъпила писмена молба, в която заявява, че поддържа въззивната жалба и иска да бъде уважена. Претендират се направените в хода на производството разноски.

Въззиваемият Ц. П. Т., чрез пълномощника си, в съдебното заседание оспорва жалбата и молби да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждането на направените пред настоящата съдебна инстанция разноски.

Пред въззивния съд от страна на въззивното дружество е представено като доказателство извлечение от банковата му сметка, удостоверяващо извършен превод на сумата 50 лева от Й. Т. Т. на 11.04.2023г., което не е прието като доказателство по делото поради забраната на чл.266, ал.1 от ГПК.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Районен съд - Враца е бил сезиран с искова молба от Ц. П. Т., ЕГН:

**********, против „Бест Кепитъл България“ ЕАД, ЕИК: ***, с искане да бъде признато за установено, че не дължи на дружеството сумите по изпълнителен лист от 19.07.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 2774/2011 г. по описа на Районен съд - Враца.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 26.09.2025 г., ищецът, в качеството му на наследник на покойната му съпруга - Й. Т. Т., получил Покана за доброволно изпълнение изх. № 11506/24.09.2025 г. по ИД № 488/2025 г. по описа на ЧСИ М. Н., рег. № 723, с район на действие Окръжен съд – Враца за изпълнение на задължение по изпълнителен лист от 19.07.2011 г., издаден по ЧГД № 2774/2011 г. по описа на РС - Враца.

Поддържа се, че със Заповед за изпълнение № 1968/22.06.2011 г. и 3

Изпълнителен лист от 19.07.2011 г., издадени по ЧГД № 2774/2011 г. по описа на РС - Враца, Й. Т. Т. е осъдена да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК: 130697606 сумата 601,00 лв., представляваща главница до погасяване на потребителски паричен кредит за покупка или услуги по сключен Договор на 01.12.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.06.2011 г. до окончателно изплащане на вземането, възнаградителна лихва - 88,32 лв. за периода от 29.05.2009 г. до 28.05.2010 г., мораторна лихва в размер 127,16 лв. за периода от 30.06.2009 г. до 19.05.2011 г., както и направените разноски по издаване на заповедта за изпълнение в размер 25,00 лв. - държавна такса и 100,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на така издадения изпълнителен лист по молба на взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД било образувано ИД № 750/2012 г. по описа на ЧСИ В. Й., рег. № 721, с район на действие Окръжен съд - Враца, като последното валидно изпълнително действие по делото било „Запор на банкови сметки“, наложен на 27.11.2017 г. Посочва се, че в законоустановения двугодишен срок от датата на последното валидно изпълнително действие не били предприемани действия по принудително изпълнение от взискателя, поради което и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство било прекратено на 27.11.2019 г. по силата на закона. Изтъква се, че поради загуба на правоспособност на ЧСИ В. Й., рег. № 721, с район на действие Окръжен съд - Враца, считано от 01.03.2024 г., служебният му архив бил прехвърлен към ЧСИ М. Н., рег. № 723, район на действие Окръжен съд - Враца. Твърди се също, че на 20.03.2024 г. Й. Т. Т., ЕГН: **********, е починала и оставила наследници преживял съпруг - Ц. П.

Т. и единствен син - М. Ц. Т., като последният направил отказ от наследство, вписан под № 183/20.11.2024 г. по описа на PC - Враца. С молба от 27.05.2025 г. „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, в качеството си на цесионер, образувало ИД № 488/2025 г. пред ЧСИ М. Н., рег. № 723, район на действие Окръжен съд - Враца, въз основа на гореописания изпълнителен лист от 19.07.2011 г. С оглед на това Ц. П. Т. бил конституиран като длъжник по делото, в качеството му на наследник на Й. Т. Т., за следните задължения:

145,25 лв. - неолихвяема сума, 300,50 лв. - главница, 460,34 - лихви, 1,70 лв. присъдени разноски, 81,00 лв. - разноски по ИД, 122,18 лв. - такси, 115,00 лв. други суми. Твърди се, че предвид липсата на предприети действия за принудително изпълнение след 27.11.2017 г. от страна на взискателя до 27.05.2025 г., по отношение на сумите, инкорпорирани в Заповед за изпълнение № 1968/22.06.2011 г. и Изпълнителен лист от 19.07.2011 г., издадени по ЧГД № 2774/2011 г. по описа на РС - Враца, до 27.05.2025 г. е изтекъл предвиденият в чл. 110 ЗЗД давностен срок, като с оглед на това сумите са погасени по давност, считано от 27.11.2022 г. и същите не са дължими от ищеца, в качеството му на единствен наследник на Й. Т. Т.. Сочи се, че в тази връзка, недължими се явяват и сумите по ИД № 488/2025 г. пред ЧСИ М. Н., рег. № 723. Поддържа се и че уведомяването на длъжника за настъпилата цесия не е редовно изпълнено, което следва от липсата на 4 уведомяване по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Излагат се съображения, че с молбата за образуване на изп. дело № 750/2012 г. по описа на ЧСИ В. Й. въз основа на процесният изпълнителен лист от 19.07.2011 г., издаден по ЧГД № 2774/2011 г. по описа на РС-Враца, взискателят „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД възложил правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ на ЧСИ В. Й. и на тази дата била прекъсната теклата до момента погасителна давност. Сочи се, че в настоящия случай и в периода след постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. има извършени множество изпълнителни действия по изпълнително дело № 750/2012 г., които прекъсват погасителния давностен срок. Твърди се, че с договор за цесия, сключен на 15.05.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в качеството му на цедент, и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, в качеството му на цесионер, „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД прехвърлило вземанията си по сключения с Й. Т. Т.

Договор за кредит № CREX-01991942 на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, за който договор длъжника Й. Т. Т. била надлежно уведомена, съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Последвало конституиране на нов взискател по изп. дело № 750/2012 г. - „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, което действие отново прекъсвало течащата относно вземането погасителна давност. Поддържа се, че с молбата си за конституиране взискателят „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД поискал насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, което прекъсвало погасителната давност за вземането; с молбата били възложени и правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител. Посочва се, че през м. май 2016 г. била входирана молба от взискателя за справка НОИ с искане да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, през м. юни 2018 г. била входирана молба от взискателя за насрочване на дата за опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника, както и че на 11.04.2024 г. постъпила сума в размер на 50,00 лв. по банкова сметка на взискателя. Поддържа се, че вследствие на загубата на правоспособност на ЧСИ В. Й. в периода 06.07.2018 г. - 03.07.2020 г. взискателят е бил възпрепятстван да извършва изпълнителни действия, с които да прекъсне процесуалните и материални срокове, течащи в полза на ищеца. Твърди се, че в случая запечатването на служебния архив на ЧСИ В. Й. е извършено на 15.05.2019 г., а предаването на същия на приемащия ЧСИ Ц. Н. е извършено на 03.07.2020 г., като било налице спиране на изпълнителните действия на основание чл. 432, ал. 1, т. 7 ГПК. Посочва се още и че с оглед разпоредбата на чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (в сила от 14.05.2020 г.), за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност не е текла и давностният срок е продължил да тече, считано от 22.05.2020 г. Така от общия срок, в който давност е текла по отношение на вземанията по процесния изпълнителен лист, следва да бъде приспаднат периодът от общо 68 дни. Изтъква се, че с молбата 5 за образуване на новото изпълнително дело под № 488/2025г. при ЧСИ М. Н., рег. № 723, с район на действие - ОС – Враца, взискателят е възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител и е поискал извършването на справки в регистрите на БНБ и НАП и налагането на запори, както и насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, с което е прекъснал теклата до момента погасителна давност за вземането. По тези съображения се иска от съда да отхвърли предявения иск. Претендират се и разноски.