Решение № 1934 от 03.12.2021, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 1999/2021
- Вид
- Решение № 1934
- Подписан
- 03.12.2021
- В сила
- 03.12.2021
- Състав
- ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА, РУМЕН НИКОЛОВ ЙОСИФОВ, ДИАНА ГЕОРГИЕВА ГАНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.58, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.15, ал.7 · Закон за движението по пътищата
- чл.178е · Закон за движението по пътищата
Р Е Ш Е Н И Е град Бургас, № 1934 / 03.12.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на четвърти ноември, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ЙОСИФОВ
ДИАНА ГАНЕВА при секретар И. Г., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 1999/2021г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът Л.П.Г., ЕГН
**********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат В.Т.Д., САК е оспорил решение №260794/27.05.2021г., постановено по АНД № 317/2021г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №НП-1825/10.07.2020г., издадено от заместник-кмет на Община Бургас. С наказателното постановление на касатора е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.15, ал.7 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.178е от същия закон.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора – да бъде отменено издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът по касация, редовно призован, не се представлява.
Представителят на
Прокуратурата счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
Л.П.Г. е наказан за това, че на 05.07.2020г. в 14.35 часа в гр.Бургас като водач на МПС с рег. № СА 03 03 РР, марка „Нисан“, модел „Примера“, цвят червен, собственост на Радослав Калинов Иванов е паркирал в тревните площи в к-с „Лазур“ до бл.18.
Административнонаказващият орган е приел, че е нарушена нормата на чл.15, ал.7 от Закона за движение по пътищата, според която е забранено преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за това места.
Съгласно чл.178е от ЗДвП наказва се с глоба от 50 до 200 лв. лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места.
Районният съд, след като обсъдил всички доказателства, приел, че не са налице съществени нарушения на процедурата при установяване на административното нарушение и при налагане на наказанието и потвърдил наказателното постановление.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са касационните възражения.
Вярно е, че в описание на нарушението, съдържащо се в процесното наказателно постановление, е записано: „паркирал в тревни площи, комплекс „Лазур“ до бл. 18“, което е нарушение на процесуалните правила, доколкото наказващият орган не е използвал езика на закона. Това нарушение обаче не е съществено, тъй като не води до нарушаване на правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.
В случая става въпрос за тревна площ, която е в междублоково пространство на квартал „Лазур“ в град Бургас, която в зависимост от териториалния мащаб може да бъде парк или градина. И двата случая тя попада в обхвата на нарушената и на санкционната норма.
Неправилно е разбирането на касатора, че съдът недопустимо е тълкувал чл.15, ал.7 от ЗДвП. Обратно съдът има задължение да тълкува всяка норма преди да посочи дали тя е приложима спрямо конкретно установените факти. В случая районният съд напълно допустимо и правилно е тълкувал нормата на чл.15, ал.7 от ЗДвП, като според настоящия съдебен състав, тревните площи в междублоковите пространства могат да се квалифицират и като градина, в зависимост от териториалния мащаб и съоръженията, които се намират там. Независимо обаче дали са парк или градина, те при всички случаи са място, където е забранено паркирането на МПС.
Неоснователно е възражението, че в наказателното постановление не се съдържа конкретната хипотеза от абстрактната норма на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП. Наказващият орган изрично е посочил, че се касае за изпълнително деяние „паркиране“, което е извършено в тревните площи.
Неоснователно е и възражението относно датата на наказателното постановление. Касаторът се е усъмнил, че наказателното постановление не е издадено на датата, на която е посочено в него. По делото обаче няма доказателства, които да обосноват извода, че наказателното постановление е антидатирано. Върху представената по делото бланка на наказателното постановление се съдържа волеизявление на директора на Дирекция „УКОРС“ при Община Бургас, според което на основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, наказателното постановление е влязло в сила на 22.01.2021г. Това означава, че административнонаказващият орган до този момент не е открил касатора. За пълнота следва да се отбележи, че нормата на чл.58, ал.1 от ЗАНН в редакцията му към датата на издаване на НП не предвижда възможност за връчване по електронна поща. Именно поради тази причина административнонаказващият орган не е изпратил наказателното постановление по имейл или ако го е изпратил, не е счел, че това връчване е надлежно.
На последна място, неоснователно е възражението, според което не е посочено населеното място, тъй като в нарушената норма изрично се изисква това деяние да е извършено в населено място, за да представлява административно нарушение. В наказателното постановление при описанието на нарушението изрично е посочено, че то е извършено на конкретна дата, час в град Бургас, който без съмнение е населено място.
По изложените съображения, касационната жалба като неоснователна, следва да бъде отхвърлена, а обжалваното решение на Районен съд Бургас – остава в сила.
На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260794 от
27.05.2021г. постановено по АНД № 317/2021г. на Районен съд – Бургас.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: