Определение № 617 от 25.02.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 617 гр. София, 25.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20261000500518 по описа за 2026 година

Постъпила е от ответника по жалбата – ищец В. Г. А. за издаване на европейска заповед за запор по реда на Регламент (ЕС) № 655/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15.05.2014 г. за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела, върху сметка на жалбоподателката – ответник Ц. В. В. за сумата от 128 143, 85 евро, която е открита в „Револют Банк“ УАБ, учредена и лицензирана в Република Литва. Твърди, че преди завеждане на делото е допуснато обезпечение на бъдещ иск, който ще предяви срещу ответницата, като е наложен запор върху вземанията на ответницата по банкови сметки във всички банки на територията на страната до пълния размер на претендираното вземане и запор върху дружествените дялове на длъжника в капитала на „ЗЕМИГО“ ЕООД, „РЕ УЕАР“ ЕООД, „4 ОЛ ДЕЙС“ ООД, „ДИДЖИТАЛ

БЪЗ“ ЕООД и „БОГАТИ ГАЙД“ ООД. По сметките на ответницата в „УниКредит Булбанк“ АД и „ОББ“ АД не са установени наличности, а в други банки същата няма банкови сметки. В хода на висящото исково производство е допуснато обезпечение на предявения иск чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на ответницата – апартамент в ***. върху недвижимия имот е налице вписана договорна ипотека. Тъй като ответницата не притежава други активи в Република България, за него е налице правен интерес да поиска предложеното обезпечение. Поддържа, че е налице спешна необходимост от налагане на обезпечителната мярка, тъй като ответницата разполага с един недвижим имот, който е несеквестируем, както и няма авоари по банковите сметки. Същевременно предявеният иск е изцяло уважен от първоинстанциониня съд.

Препис от молбата не се връчва на насрещната страна.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на молителя, приема за установено следното от фактическа страна:

Молбата на ответника по жалбата – ищец е процесуално допустима, 1 тъй като се касае за транспонично дело по смисъла на чл.3, § 1, б.“а“ от Регламент (ЕС) № 655/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15.05.2014 г. за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела, доколкото банковите сметки за запориране със заповедта за запор се държат в държава членка – Република Литва, която е различна от държавата членка на съда, в който е подадена молба за издаване на заповед за запор – Република България. Също така е изпълнено изискването на чл.4, § 5 от цитирания Регламент относно предмета на иска - за плащане на определена изискуема сума пари, който произтича от сделка или от вече настъпило събитие, при условие че този иск може да бъде предявен пред съд. В случая осъдителният иск е предмет на предявен иск, решен с постановено съдебно решение, което се обжалва по настоящото дело.

Нормата на чл.618а, ал.3 ГПК регламентира, че във всяко положение на делото до приключване на съдебното производство ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да издаде европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки.

В § 6 от Преамбюла на Регламента и чл.1, т.2 е регламентирано, че тази процедура служи като допълнително и факултативно средство за кредитора, който има свободата на използва всяка друга процедура за получаване на еквивалентна мярка съгласно националното право.

В разглеждания случай молителят се е възползвал от процедурата по обезпечение на бъдещ иск, както и на висящ иск, като са допуснати всички предложени от него обезпечителни мерки – запор върху банковите сметки на ответницата, запор върху дружествени дялове в 5 търговски дружества и възбрана върху недвижим имот.

В чл.7, т.1 от Регламента като условие за издаване на заповед за запор е предвидено кредиторът да е представил достатъчно доказателства, за да се увери съдът, че е налице спешна необходимост от мярка за защита под формата на заповед за запор, тъй като съществува реална опасност без такава мярка последващото изпълнение на иска на кредитора срещу длъжника да бъде осуетено или значително затруднено.

В разглеждания случай молителят извлича спешната необходимост от мярката за защита под формата на заповед за запор от високия размер на вземането, липсата на авоари в банковите сметки на ответницата, както и вписаната ипотека върху възбранения от него недвижим имот. В подкрепа на твърденията си е представил писма до ЧСИ Г. К. от „УниКредит Булбанк“ АД и от „ОББ“ АД, съгласно които липсват авоари в банковите сметки на ответницата. Представена е справка от БНБ от информационната система на Регистъра на банковите сметки и сейфове за банковите платежни сметки на ответницата за периода 01.01.2020 г. – 23.10.2025 г., съгласно която липсват данни за банкова и платежна сметка. Представена е и справка от 23.02.2026 г. от Служба по вписванията относно вписана ипотека върху апартамент № 2, находящ се в ***, относно притежавано от ответницата паркомясто.

Преценката на съда относно наличието или липсата на спешна необходимост от мярката за защита следва да се извърши в съответствие с § 14 от Преамбюла на цитирания Регламент, в който е предвидено, че в условията за издаване на заповед за запор следва да се постигне подходящ баланс между интереса на кредитора да получи заповед и интереса на длъжника да 2 предотврати злоупотреба със заповедта. Освен това във всички случаи, дори когато вече е получил съдебно решение, кредиторът следва да докаже по убедителен начин пред съда, че неговото вземане спешно се нуждае от съдебна закрила и че без заповедта изпълнението на съществуващото или на бъдещо съдебно решение може да бъде възпрепятствано или значително затруднено, тъй като съществува реална опасност за кредитора, докато започне изпълнението на съществуващото или на бъдещо съдебно решение, длъжникът да е пропилял, укрил или унищожил активите си или да се е разпоредил с тях на по-ниска стойност, в необичаен размер или чрез необичайно действие. Съдът следва да оцени доказателствата, представени от кредитора, за наличие на такава опасност. Те могат да бъдат свързани например с поведението на длъжника по отношение на вземането на кредитора или при предишен спор между страните, с кредитната история на длъжника, с естеството на активите на длъжника и с всякакви неотдавнашни действия на длъжника по отношение на активите му. При оценка на доказателствата съдът може да прецени, че тегленията по сметки и разходите от страна на длъжника за поддържане на нормалния ход на неговата стопанска дейност или за покриване на текущи сметки на семейството му сами по себе си не са необичайни действия. Самото неплащане или оспорване на вземането или просто фактът, че длъжникът има повече от един кредитор, сами по себе си не следва да се считат за достатъчно доказателство, обосноваващо издаването на заповед. Нито пък самият факт, че финансовото състояние на длъжника е затруднено или се влошава, следва сам по себе си да представлява достатъчно основание за издаването на заповед. Съдът обаче може да вземе предвид тези фактори при цялостната преценка за съществуването на опасност.

От ангажираните от молителя доказателства не може да се обоснове еднозначен извод, че за него съществува реална опасност докато започне изпълнението на влязло в сила съдебно решение, при евентуално уважаване на иска, предмет на делото, длъжникът да извърши някое от цитираните в Регламента действия – да е пропилял, укрил или унищожил активите си или да се е разпоредил с тях на по-ниска стойност, в необичаен размер или чрез необичайно действие, което от своя страна да обоснове спешна необходимост от мярката за защита под формата на заповед за запор. От ангажираните доказателства не се установява и наличието реална опасност без такава мярка последващото изпълнение на иска на кредитора срещу длъжника да бъде осуетено или значително затруднено. Това е така, защото в полза на молителя е наложен запор върху дружествените дялове на ответницата в 5 търговски дружества, което способства за последващото изпълнение на влязло в сила съдебно решение, при евентуално уважаване на предявения иск, както и препятства възможността изпълнението на съдебното решение да бъде значително затруднено. Отделно от това финансовото състояние на ответницата не съставлява достатъчно основание за постановяване на исканата заповед.

В допълнение на изложеното следва да се посочи, че по силата на § 9 от Преамбюла на Регламента същият следва да се прилага за сметки, държани в кредитни институции, чийто предмет на дейност е да извършват публично привличане на влогове или други възстановими средства и да предоставят кредити за своя сметка. В чл.4, т.2 от Регламента за целите на същия „банка“ 3 означава кредитна институция, както е определена в член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (10), включително клоновете, по смисъла на член 4, параграф 1, точка 17 от същия регламент, на кредитни институции с главно управление във или — в съответствие с член 47 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (11) — извън Съюза, когато тези клонове са разположени в Съюза.

С молбата не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се направи извод, че посочената от молителя банка в Република Литва осъществява действия по публично влогонабиране и предоставяне на кредити за своя сметка, наред с платежни операции (определение № 86/01.03.2022 г. по ч. т. д. № 1987/2021 г. на ВКС, ТК, І ТО, постановено по реда на чл.274, ал.2 ГПК). Молителят не е ангажирал по делото доказателства издадения лиценз от Централната банка на Република Литва, въз основа на които да може да се направи обоснован извод, че „Револют Банк“ УАБ, учредена и лицензирана в Република Литва, отговаря на горепосочените изисквания. Същевременно в тежест на молителя е да установи това обстоятелство.

По изложените съображения съдът счита, че не са налице предпоставките за издаване на европейска заповед за запор по реда на цитирания Регламент, поради което молбата следва да се остави без уважение.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 5327/23.02.2026 г., депозирана от В. Г. А., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ж. к.

„Изток“, ул. „Тинтява“ № 13Б, ет.6 – адв. П. Ц. и адв. Т. Т., за издаване на европейска заповед за запор по реда на Регламент (ЕС) № 655/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15.05.2014 г. за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела, върху сметка на Ц. В. В., ЕГН **********, с адрес *** – адв. Д. Т., за сумата от 128 143, 85 евро, която е открита в „Револют Банк“ УАБ, учредена и лицензирана в Република Литва.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на молителя – ответник по жалбата.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4