Решение № 4974 от 16.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4974 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110153007 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо Закон за задълженията и договорите /ЗЗД и чл. 26, ал. 4 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД.

Ищцата Г. Е. Н. твърди, че на 30.07.2024 г. е сключила с „ИАМ“ АД Договор за паричен заем № 5186122/30.07.2024 г. за сума в размер на 2000,00 лв., при фиксиран ГЛП 40,00% и посочен ГПР 45,91%, срок 14 седмици, 14 седмични вноски по 151,24 лв., с обща сума по т.7 от договора 2117,36 лв. (главница + възнаградителна лихва), като в договора е включено задължение в 3-дневен срок да се предостави обезпечение (двама поръчители при кумулативни изисквания; банкова гаранция; или одобрено от заемодателя дружество – гарант). Ищцата сочи, че в същия ден е подписала и Договор за предоставяне на гаранция № 5186122/30.07.2024 г. между нея като потребител и „ФБ“ ЕООД като гарант, по който е уговорено възнаграждение 486,64 лв., разсрочено на 14 вноски по 34,76 лв., включени в погасителния план към заема, поради което общата седмична вноска става в размер на 186,00 лв., а общото задължение – 2 604,00 лв. Твърди, че е изплатила сума в общ размер на 2 604,00 лв. за периода 30.07.2024 – 08.11.2024 г. Ищцата квалифицира правоотношението като потребителски кредит и поддържа, че договорът за заем или клаузите от него за обезпечението по чл. 4 и за ГПР е недействителен поради нарушения на ЗПК (вкл. чл. 11, ал.

1, т. 10; чл. 19, ал. 4; чл. 22; чл. 23) и заобикаляне на закона чрез невключване на сигурен разход (възнаграждението за гаранцията) в ГПР и общата дължима сума, както и поради неравноправност по ЗЗП, тъй като изборът на гаранта е фактически предрешен, тъй като другите обезпечения били практически неизпълними. Отделно поддържа, че договорът за гаранция е нищожен поради липса на основание, поради противоречие с добрите нрави и поради неравноправност) като акцентира, че срещу възнаграждението потребителят не получава реална насрещна услуга, а обезпечението е в полза на кредитора, при регрес за гаранта. Ищцата излага доводи за правен интерес от установителните искове (вкл. позоваване на практика на СЕС) и съединява осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на недължимо платено при недействителност, като посочва, че при чл. 23 ЗПК се дължи само чиста главница.

Предвид изложеното ищцата иска да бъде прогласен за недействителен сключения от нея с „ИАМ“ АД Договор за паричен заем № 5186122/30.07.2024 г. поради противоречие със 1 закона, да бъде прогласена за недействителна по отношение на „ФБ“ ЕООД клаузата на Договор за предоставяне на гаранция № 5186122/30.07.2024 г. Ищцата иска осъждането на ответника „ИАМ“ АД да й заплати сума в размер на 5 лв. /частична претенция от сума в размер на 604 лв./ - недължимо платена по недействителен договор, заедно със законна лихва от 25.11.2025 г. /датата на предявяване на исковата молба/ до окончателното изплащане. Претендира разноски. Процесуалният представител на ищцата – адв. М. Д. претендира заплащането в негова полза на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на адвокатско възнаграждение.

Ответникът „ИАМ“ АД оспорва исковете като недопустими, неоснователни и недоказани; повдига възражения за нередовност на ИМ (липса на документ за внесена ДТ; липса на приложено пълномощно/договор за правна помощ; липса на доказателства за твърдените плащания – релевантно за чл. 55 ЗЗД и доказателствената тежест по чл. 154 ГПК) и иска указания по чл. 129, ал. 4 ГПК. По допустимостта твърди липса на пасивна процесуална легитимация и липса на правен интерес, тъй като поради неплащане от ищцата задълженията по договора били погасени от „ФБ“ ЕООД по издадена гаранция, а после вземанията на гаранта към ищцата били цедирани на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД; следователно „ИАМ“ АД не било носител на спорното право и между страните нямало актуален правен спор, като се позовава и на съображения за правния интерес в практика на СЕС и национална практика. По същество поддържа, че договорът за заем е валиден и съответства на ЗПК; ГПР е изчислен коректно и включва всички разходи по кредита към момента на сключването му, като възнаграждението по договора за гаранция не било разход по кредита по смисъла на ЗПК, защото било по самостоятелна сделка за услуга с трето лице (гаранта), не било пряко свързано с предоставянето на кредита, а с обезпечаването му, и освен това било условно (в зависимост от това дали ще се активира гаранцията след 3дневния срок). Ответникът твърди, че в договора за заем са налице реквизитите по чл. 11, ал.

1, т. 9 и т. 10 ЗПК (фиксиран лихвен процент, условия за прилагане; посочени ГПР, обща дължима сума и допускания), като оспорва изискването да се описват компонентите на ГПР като законово изискуемо; поддържа, че дори при надвишаване на лимита по чл. 19, ал. 4 ЗПК последицата е нищожност само на клаузите над лимита по чл. 19, ал. 5 ЗПК, а не нищожност на целия договор. Отделно оспорва твърденията за заобикаляне на закона/добри нрави/неравноправност на чл. 4 (обезпечението), като сочи, че обезпечението е допустимо и предвидено в закона, предоставени са алтернативи (поръчители/банкова гаранция/одобрен гарант), те не били неизпълними, и потребителят бил предварително информиран, поради което клаузата била ясна, прозрачна и индивидуално уговорена. Поддържа, че представянето на обезпечение не замества оценката на кредитоспособността и че такава оценка е извършена. По иска по чл. 55 ЗЗД излага, че дори при недействителност, към момента на погасяване на задълженията по кредита ищцата имала остатък главница; отрича да е получавал възнаграждението по гаранцията в свой патримониум (плащането било към „ФБ“ ЕООД, като „Изи Асет“ бил само овластен да приема плащане за удобство), и възразява за пасивна материална легитимация относно суми платени по гаранцията. Противопоставя и довод, че действителността на гаранцията/услугата не зависи от действителността на кредита. Прави искане за присъждане на разноски (вкл. 360 лв. за представителство), като заявява и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищцата.

Ответникът „ФБ“ ЕООД оспорва иска като процесуално недопустим поради липса на пасивна процесуална легитимация и правен интерес, като твърди, че вземанията по процесните договори са прехвърлени изцяло по цесия на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, поради което към датата на исковата молба дружеството не било носител на спорното право; допълва, че дори ако ищецът не е бил уведомен, с получаването на отговора следва да се счита уведомен за цесията, а евентуално решение за нищожност между старите страни нямало да е противопоставимо на цесионера, който не е страна по делото. По редовността възразява, че липсва приложено пълномощно към ИМ и иска указания по чл. 129, ал. 4 ГПК.

По същество поддържа, че договорът за предоставяне на гаранция е валиден и представлява двустранен договор за услуга (издаване на гаранция за плащане) срещу възнаграждение; отхвърля квалификацията му като акцесорен Договор за поръчителство по чл. 138 и сл. ЗЗД 2 и сочи неприложимост на тези норми, както и неприложимост на ЗПК към гаранционния договор (извън приложното поле на ЗПК); излага, че „ФБ“ ЕООД е финансова институция, вписана в регистъра на БНБ, с предмет гаранционни сделки, и че възнаграждението е насрещна престация за поетия риск. Подчертава, че договорът за гаранция влиза в сила след изтичане на 3-дневния срок и само ако потребителят не предостави друго обезпечение (поръчители/банкова гаранция), поради което твърденията за „сигурен разход“ и за включване в ГПР по кредита са неотносими към него, а и заемодателят не дължи изчисляване на нов ГПР при последващи промени. Оспорва твърденията за липса на основание (чл. 26, ал. 2 ЗЗД – основанието се предполага) и за противоречие с добрите нрави, като сочи, че ищецът е възложил услугата по своя инициатива, имал е избор между обезпечения, клаузите са ясни и разбираеми, а и преценка за неравноправност не обхваща основния предмет и цената при ясни клаузи (чл. 145, ал. 2 ЗЗП/чл. 4, §2 от Директива 93/13).

Иска прекратяване на производството спрямо дружеството или отхвърляне на иска, както и присъждане на разноски (вкл. 360 лв. за представителство) и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищцата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В доказателствена тежест на ищцата беше да докаже сключването на процесния договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и заплащането на описаните в исковата молба суми. В доказателствена тежест на ответника беше да докаже, че е изпълнил изискванията на закона за потребителския кредит относно предоставянето на информация на потребителя, шрифта и съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент на разходите. По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД в доказателствена тежест на ищцата беше да докаже заплащането на сумата от 5 лв., а в доказателствена тежест на ответника „ИАМ“ АД беше да докаже основанието за задържане на сумата от 5 лв.

Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: сключването между ищцата и „ИАМ“ АД на Договор за паричен заем № 5186122/30.07.2024 г. и между ищцата и „ФБ“ ЕООД на Договор за поръчителство към Договор за паричен заем № 5186122/30.07.2024 г. със съдържанието в тях.

От приетия Договор за паричен заем № 4626797 от 30.07.2023 г. сключен между ищцата и „ИАМ“ АД се установява, че страните са се уговорили за отпускане на потребитексли кредит в размер на 2000 лева със срок от 4 седмици, платим на 14 двуседмични вноски с краен срок на погасяване 08.11.2023 г., при фиксиран лихвен процент от 40 % годишно и годишен процент на разходите от 40 71 %. В процесния чл. 4 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1 500 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „ИАМ“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. Банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. 3. Одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

От приетия Договор за предоставяне на гаранция № 5186122 от 30.07.2024 г. сключен межди ищцата и „ФБ“ ЕООД се установява следното. Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора, потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на 3

„ИАМ“ АД с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем № 5186122, в това число главница, възнаградителна лихва, законна лихва за забава, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, потребителят дължи на гаранта възнаграждение в размер на 486, 64 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка по 34, 76 лева, с посочени падежни дати.