Решение № 807 от 09.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 807 гр. Пловдив, 09.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20245330202478 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1030-007760, издадено от Началник група към ОДМВР-ПЛОВДИВ, Сектор Пътна полиция, с което на Н. Д. Д. е наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски. По конкретно се сочи, че извършеното от дееца не съставлявало дрифт, доколкото се дължало не на съзнателни негови действия, а на загуба на контрол в резултат от лоша метеорологична обстановка. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, 1 поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ФАКТИТЕ

В НП е приета следната фактическа обстановка:

На 15.12.2023 г. в 02:10 часа, в гр. Пловдив, на кръстовището на бул.

„Шипка“ и ул. „Съединение“, посока запад жалбоподателят управлява лек автомобил Ауди А4 с рег. № *** като преднамерено изважда МПС извън контрол чрез презавиване до загуба на сцепление на гумите на автомобила /дрифт/, като блокира движението по път отворен за обществено ползване.

ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТМЯНА НА НП.

Съгласно вменената за нарушена норма на чл. 104б, т.2 ЗДвП водачите нямат право да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Законовата формулировка не е безкрайно прецизна, което е обяснимо и с приемането на новелата между първо и второ четене на ЗИД на ЗДвП, ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., без да са изложени писмени мотиви към законопроекта в частта за приемането на новия чл. 104б. т.2 ЗДвП.

Съдебната практика на Административните съдилища от цялата страна, обаче е последователна в разбирането, че пътят се използва за други цели освен в съответствие с предназначението му , когато с МПС се извършват такива действия, операции, техники и маневри, които са непривични и неприсъщи на МПС, което извършва движение с цел превоз на пътници и товари.

Според трайната практика на Административен съд Пловдив такива примерни действия, които сочат на използване на пътя не по предназначение са:

- форсиране на двигателя и рязко подаване на газ, последвано от умишлено въртене на гуми или презавиване и извършване на кръгови движения с МПС;

- съзнателно блокиране движението на колелата на МПС;

2

-преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което води до поднасяне и отклонение на предната или задната му част от равнината на движение.

Независимо дали са извършени поотделно или в комбинация помежду си, тези действия представляват т.нар. „дрифт“, като еманация на използването на пътищата не по предназначение.

В този смисъл са Решение № 2015 от 28.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 2076 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1949 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1930 / 2021 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 1940 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1509 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1932 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1768 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1288 от 23.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1118 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд Пловдив , Решение № 37 от 07.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2405 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2038 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 1970 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 386 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3031 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 126 от 18.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2663 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 315 от 12.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3201 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 386 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3031 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2287 от 10.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 2649 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.

В тази връзка съдебната практика е категорична, че деянието би било съставомерно, ако се установи някоя от гореизложените форми на използване на пътя не по предназначение за придвижване от едно място до друго, независимо:

- дали са изпълнени всички от гореописаните техники, характерни за дрифта или само някои от тях;

- дали изпълнението им е успешно и професионално и -дали МПС разполага със здравината, мощността и оборудването за 3 дрифтиране.

Така Решение № 1216 от 16.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 946 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 931 от 10.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 613 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.

Предвид виновния характер на административно наказателната отговорност ( чл. 7 ЗАНН) от съставомерните по чл. 104б, т.2 ЗДвП деяния следва да се отграничават случаите, при които до някои от гореописаните резултати (въртене на гуми, поднасяне на автомобила, загуба на сцепление с пътя и др. ) се достига не поради виновните действия на водача, а поради особеностите на пътната обстановка (например хлъзгав терен, радиус на завоя) и други обективни фактори. В тези случаи деянието е несъставомерно по чл. 104б, т.2 ЗДвП.

Така Решение № 223 от 03.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 3247 / 2021 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2015 от 28.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 2076 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 997 от 18.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 464 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 780 от 16.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 195 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив Решение № 79 от 13.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2887 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

Поради гореизложеното при преценка дали извършеното е съставомерно по чл. 104б, т.2 ЗДвП във всеки конкретен случай следва съвкупно да се отчитат:

-вида и характера на предприетите действия, маневри и техники с МПС и дали те по естество са присъщи на нормалното движение по пътищата с цел превоз на пътници и товари;

-дали тези действия, техники, маневри се дължат на умисъл или непредпазливост на водача, или пък на обективни фактори от средата.

Процесният случай е типичен такъв, при който констатираните в АУАН и НП действия (загуба на сцепление на задните гуми и поднасяне на автомобила) не се дължат на преднамерени действия на жалбоподателя. Това 4 е така, доколкото от показанията на водения от жалбоподател свидетел се установи, че на 15.12.2023г. около 02 часа през нощта, жалбоподателят управлявал л.а. Ауди А4 придвижвайки се по ул. „Шипка“, направил ляв завой по ул. „Съединение“, като навлезнал в завоя с несъобразена скорост за пътните условия - валял дъжд, който преминавал постепенно в мокър сняг, пътната настилка била влажна и хлъзгава. Поради това водачът изгубил временно контрол върху автомобила си, изразяващо се в поднасяне на задната част, до което се достигнало след като същият направил опит да овладее автомобила си, натискайки спирачка.

Показанията на водения от жалбоподателя свидетел се кредитират изцяло, доколкото съответстват на представеното писмено доказателствометеорологична прогноза.

Което е по-важното, обаче тези показания не се опровергават и от показанията на актосъставителя, в които няма засвидетелстван нито един факт, който да противоречи на изложеното от свидетеля Д. Д..

От гореизложеното може да се направи извод, че поднасянето на автомобила се дължи не на преднамерени действия на жалбоподателя, а на движение със скорост, която била несъобразена с особеностите на пътната обстановка и личните му шофьорски възможности.

Посоченото представлява грубо нарушение на правилата за безопасност на движението, обаче по никакъв начин не е равносилно на използване на пътищата, отворени за обществено ползване не по предназначение.

От гореизложеното следва, че извършеното е несъставомерно по чл.

104б, т.2 ЗДвП и НП следва да се отмени.

ПО РАЗНОСКИТЕ.

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 7 0 0 лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството, доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.

Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, в която връзка следва да се отбележи, че 5 уговореният размер съдът намира за справедлив и обоснован, доколкото в случая има наложено и кумулативно наказание лишаване от права, което в чувствително по-голяма степен засяга интересите на наказания субект.

Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно ОДМВР-Пловдив.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1030-007760, издадено от Началник група към ОДМВР-ПЛОВДИВ, Сектор Пътна полиция, с което на Н. Д. Д. е наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати в полза на Н. Д. Д., ЕГН **********, сумата 700 лева, представляваща съдебни разноски пред Районен съд-Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6