Определение № 19553 от 13.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19553 гр. София, 13.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Въззивно частно гражданско дело № 20251100508511 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 217809/20.06.2025 г. на адв. Д. М.

М. против определение № 26383 от 17.06.2025 г. по чл. 248 ГПК, с което съдът е оставил без уважение искането за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските и за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС. В жалбата се сочи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. съдът е задължен да определи възнаграждението не по-ниско от минималното за всеки отделен предявен иск. Жалбоподателят се позовава и на изричната разпоредба на чл. 2, ал. 5 от наредбата, според която за процесуално представителство възнагражденията се определят отделно за всеки иск, независимо от формата на съединяването им. Частният жалбоподател излага, че съдебната практика на Върховния касационен съд потвърждава това разбиране, като се акцентира върху задължението на съда да определя отделно възнаграждение за всеки иск. Освен това се посочва, че присъденото възнаграждение е значително под минималните размери, определени съобразно исковете, като така се обезценява положения адвокатски труд и не се отчита фактическата и правна сложност на делото. Във връзка с изложеното се отправя искане за отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата за изменение на решението в частта за разноските.

Ответникът по частната жалба „Вива Кредит“ АД не е депозирал отговор.

Гражданско дело № 70944/2024 г. на СРС, 167 с-в е образувано по предявени от А.Г.А против „Вива Кредит“ АД обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 1

ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал. 4 и чл. 22 ЗПК, с който се претендира прогласяване на нищожност на Договор за паричен заем № 5896288 от 30.01.2023 г., сключен между ищеца и ответника, поради противоречие със закона. В условията на евентуалност се претендира нищожност на определени клаузи – чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от договора – на различно правно основание, включващо евентуално заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави. Предявен е и иск с правно основание чл. 55, ал.

1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника „ВИВА КРЕДИТ“ АД да върне на ищеца сумата от 136,41 лв., представляваща недължимо платено по нищожен договор, като размерът на претенцията е изменен по реда на чл. 214 ГПК.

С решение № 7358/25.04.2025 г. съдът е признал за установено в отношенията между А.Г.А и „ВИВА КРЕДИТ“ АД, правоприемник на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, че сключеният между тях Договор за паричен заем № 5896288 от 30.01.2023 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК. Осъдено е „ВИВА КРЕДИТ“ ООД да заплати на А.Г.А на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата в размер на 130,41 лв. - платена при начална липса на основание - нищожен Договор за паричен заем № 5896288 от 30.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 28.11.2024г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 130,41 лв. до пълния предявен размер от 136,41 лв. В частта, касаеща разноските, „ВИВА КРЕДИТ“ ООД е осъдено да заплати на А.Г.А на основание чл. 78, ал.

1 ГПК, сумата в размер на 596,35 лв. - разноски в производството пред СРС, съразмерно с уважената част от исковете, а на адв. Д. М. М. сумата в размер на 238,54 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, съразмерно с уважената част от исковете.

По отношение на дължимото адвокатско възнаграждение съдът е приел, че в разглеждания случай по делото е представен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че адвокатската помощ е предоставена безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, поради материална затрудненост на ищеца. Съгласно чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 ГПК компенсацията за реално извършените разноски се дължи само за един адвокат, а при безплатна правна помощ възнаграждението се присъжда директно на процесуалния представител. Съдът се е позовал на решението на Съда на ЕС по дело C438/22, според което нормативната уредба, ограничаваща страните да договарят адвокатски възнаграждения под минималните размери, противоречи на правото на Съюза и не следва да се прилага. Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения служи само като ориентир, а конкретният размер се определя по преценка на съда, отчитайки вида на спора, интереса, извършената процесуална дейност и фактическата и правна сложност. Съдът е приел за установено, че исковете са идентични с други многобройни дела, без фактическа и правна сложност, а размерите на разноските не бива да надвишават размера на исковите суми. Отбелязано е, че 2 размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определя по преценка на съда съобразно вида и сложността на делото, размера на интереса и извършената работа. В конкретния случай, с оглед липсата на фактическа и правна сложност и масовия характер на предявените искове, съдът е определил адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС, като съразмерно с уважената част от иска присъжда 238,54 лв. на процесуалния представител на ищеца.

Настоящият съдебен състав споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви в частта, в която се посочва, че определеният в Наредбата минимум следва да се ползва като ориентир, но преценката по всяко дело е конкретна, при отчитане на правната и фактическа сложност на делото. Извън депозирането на исковата молба делото е разгледано в едно съдебно заседание, на което процесуалният представител на ищеца не се е явил, исканията са заявени в писмена молба преди заседанието.

Същевременно няма данни, от които в рамките на инстанционния контрол да се достигне до извод за злоупотреба с права. При справка в ЕПЕП се установява, че цитираните в определението номера на дела са на различни ищци, макар и срещу един и същ ответник. В частната жалба не са изложени аргументи срещу изводите на съда за идентичност на предприетата защита.

Ето защо съдът приема, че над установения минимум адвокатско възнаграждение е недължимо. При тези мотиви обжалваното определение следва да бъде частично отменено и на адв. М. бъде присъдено възнаграждение адвокатско възнаграждение в размер на 460,80 лв. с ДДС, при съобразяване на уважената част от исковете.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 26383/17.06.2025 г. по гр. дело № 70944/2024 г. на СРС, 167 с-в в частта, с която е оставена без уважение молба вх. № 158255/07.05.2025 г. за изменение на решение № 7358/25.04.2025 г. в частта, с която „Вива Кредит“ ООД е осъдено да заплати на адв. Д. М. М. адвокатско възнаграждение в размер над присъдения 238,54 лв. до размера от 460,80 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 7358/25.04.2025 г. по гр. дело № 70944/2024 г. на СРС, 167 с-в в частта, с която „Вива Кредит“ ООД е осъдено да заплати на адв. М. на основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 238,54 лв. като ОСЪЖДА „Вива кредит“ ООД да заплати на адв. Д. М. М. още 222,26 лв. (общо 460,80 лв. с ДДС) – адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4