Решение № 39 от 14.01.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Бургас, 14.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Кирил Гр. С. при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Кирил Градев С. Гражданско дело № 20212100101145 по описа за 2021 година

Искът е по чл.422 от ГПК във вр. С чл.415 от ГПК.

Ищецът – „Обединена българска банка“ / ОББ / АД, ЕИК 000694959 със седалище и адрес на управление – гр.София е предявил иск против В. Г. СТ. от гр.Ц. , ЕГН – **********. Банката – ищец твърди , че е сключила договор с ответника за предоставяне на кредит за ремонт и строителство на 04.07.2007 г. в размер на 240 000 лв. с краен срок на издължаване на дълга до 20.07.2024 г. като кредитът е усвоен изцяло. Поради неплащане на 10 месечни погасителни вноски в общ размер на 22 582.70 лв. Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем : в съответствие с т.18 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС по т.д.

№4/2013 г. на длъжника е била изпратена нотариална покана с удостоверени подписи , с която същият е уведомен за предсрочната изискуемост на кредита. Тази нотариална покана е получена лично от длъжника В.С. на 23.10.2017 г. като с получаването й кредитът е станал предсрочно изискуем на 24.10.2017 г. След обявяването на кредита за предсрочно изискуем от страна на длъжника не е последвало погасяване на кредита поради което Банката е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 т.2 от ГПК и изпълнителен лист пред РС – Царево. На страната е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника С. за сумата от 147 728.08 лв. – представляваща частична просрочена главница по Договора за кредит ; законната лихва върху просрочената главница от 12.03.2021 г. до окончателното изплащане на главницата; 2 954.56 лв. – разноски за държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Изпълнителния лист е присъединен към изп.д.№888/2016 г. на ЧСИ Божилова. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът С. е депозирал възражение пред съда поради което на осн. Чл.415 от ГПК на заявителя е указано да предяви иск по чл422 от ГПК. Поради това страната – ищец претендира от съда да постанови решение , с което да признае за установено , че 1 ответникът В. Г. СТ. дължи на „ОББ“АД сумата от 147 728.08 лв. – представляваща частична просрочена главница по Договора за кредит ; законната лихва върху просрочената главница от 12.03.2021 г. до окончателното изплащане на главницата; 2 954.56 лв. – разноски за държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение – разноски.

Претендират се и разноските в исковото производство – 2954.56 лв. – държавна такса и 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Прилагат се писмени доказателства по опис в шест пункта: - договор за предоставяне на кредит , нотариална покана и др. Направено е искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза с поставени задачи в три пункта към вещото лице , което да отговори след като се запознае със проверка на всички относими документи на място в банката. Иска се поддържа пред съда от процесуален представител на страната – юрисконсулт.

В законоустановения срок от страна на ответника В. Г. СТ. от гр.Ц. е постъпил отговор на исковата молба. Същият оспорва иска като неоснователен и недоказан. Страната оспорва датата на предсрочната изискуемост на кредита – твърди ,че това не е станало с връчване на нотариалната покана от 2017 г. , а много по – рано - при сключване на споразумение между него и Банката на 28.12.2011 г. В т.V на това споразумение е налице признание на дълга от страна на кредитополучателя на задължението му към банката на описаните суми в т.ч. и главница в общ размер на 220 279.46 лв. . В т.VІ от споразумението е постигнато съгласие че като длъжник не оспорва задължението си към банката посочено в споразумението по основание и размер както и по отношение на тяхната изискуемост. В тази връзка се прави възражение за изтекла погасителна давност – към момента на предявяване на иска по чл.422 от ГПК , а и към момента на издаване на заповедта за изпълнение – 12.03.2021 г. вземането на банката е погасено по давност. Поради това се претендира отхвърляне на предявения иск за установяване на дължимост на визираните в исковата молба суми.Не се явява пред съда и не изпраща представител на проведеното открито съдебно заседание.

След преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено следното:

На 04.07.2007 г. между страните по делото е бил сключен Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство , по силата на който Банката – ищец като кредитор е предоставила на В.С. - кредитополучател кредит в размер на 240 200 лв. Въпросният кредит се отпуска за - прихващане на ипотечен кредит № MG *** и остатъка – за ремонт на недвижими имоти в гр.Царево. Краен срок за издължаване на кредита е до 20.07.2024 г. Средствата по кредита са били предоставени за усвояване по разплащателна сметка с титуляр В. Г. СТ.. Кредитът е усвоен на 06.07.2007 г.. Извършено е плащане на лихва по предходния ипотечен заем № MG *** в размер на 526.66 лв. , окончателно погасяване на този заем № MG *** в размер на 121537.65 лв., касово теглене в размер на 60 000 лв. , плащане на такса управление на кредита в размер на 2402 лв., такса касови тегления – 200 лв. , на 09.07.2007 г. е извършено касово теглене на 55 000 лв. като с остатъка - сума в размер на 533.69 лв. е погасена частично договорна лихва с 2 падеж 20.09.2007 г. Съгласно извлечението от счетоводните книги на Банката – ищец от 20.04.2011 г. кредитополучателят е преустановил плащанията по кредита. Поради това както се установява от Споразумението от 28.12.2011 г. , приложено към ОИМ на ответника С. Банката се е снабдила със Заповед за изпълнение и изпълнителен лист , по който е било образувано изп.д.№284/2011 г. за сумите 220 279.46 лв. – непогасена главница, 16 046 лв. – присъдени и непогасени договорни и наказателни лихви, 16 601 лв. непогасени законни лихви, 11674 лв. – разноски. Съгласно т.V и VІ длъжникът В.С. е признал и е заявил че не оспорва задълженията си към банката като изрично е визирано в т.V че това признание има характер на признание по смисъла на чл.116 б.“а“ от ЗЗД – т.е. – давността е прекъсната и от този момент е започнала да тече нова давност. Друг е въпроса доколко прекъсването на давността поради признание на вземането от длъжника има ефект след като Банката – кредитор вече е предприела действия пред ЧСИ , по които е образувано изп.д.№284/2011 въз основа на издадения от РС изпълнителен лист / прекъсване на давността по чл.116 б.“в“ от ЗЗД/. В случая е налице признание от длъжника след образуване на изпълнително дело от Кредитора. Въпросната заповед за изпълнение и изпълнителния лист обаче са били обезсилени с решение на Апелативен съд – Бургас по възз. Гр.д.№199/2015 г. на БАС , с което предявените искове на банката за установяване на вземанията си срещу В.С. са отхвърлени именно поради необявената предсрочна изискуемост на вземанията към онзи момент / по обяснения на процесуалния представител на ищеца/. Впоследствие - за просрочените и незаплатени месечни погасителни вноски по договора за периода от 20.04.2011 г. до 20.08.2016 г. ведно с дължимата наказателна лихва Банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по частно гр.д.№315/2016 г. по описа на РС Царево като посочените анюитетни вноски са изискуеми поради настъпил падеж на плащане. По – нататък от м. септември 2016 г. плащане на погасителните вноски също не е имало от страна на кредитополучателя. До м. юли 2017 г. не са платени 10 месечни погасителни вноски общо в размер на 22 582.70 лв. Съгласно чл.17 ал.4 от Договора - в случай на неизпълнение на някоя от клаузите по договора от страна на кредитополучателя Банката има право – да пристъпи към принудително удовлетворение на вземането си върху предоставеното обезпечение както и върху цялото секвестируемо имущество на длъжника. А съгласно чл.18 от Договора – при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски кредитът става автоматично предсрочно изискуем без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван. Поради неплащането на горепосочените вноски Банката се е възползвала от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и за целта е изпратила на кредитополучателя нотариална покана от 19.07.2017 г. След тази дата падежират четири погасителни вноски с общ размер на 9 033.08 лв. Поканата е получена от В.С. на 24.10.2017 г. като с това кредитът става изцяло изискуем. След тази дата няма постъпили плащания по кредита.

Поради неплащането от страна на кредитополучателят Банката е подала заявление по реда на чл.417 от ГПК до Районен съд – Царево. Банката е претендирала заплащане на сума , представляваща частична просрочена главница. Приложено е било извлечение по чл.60 ал.2 от ЗКИ, според което задължението на В.С. по кредита само в частта за главницата 3 възлиза на 151 975.07 лв. , а общото задължение – 217 638.71 лв. към 10.03.2021 г. Въз основа на приложените документи съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение №16 от 15.03.2021 г. и изпълнителен лист от 15.03.2021 г. , с който длъжникът В.С. е осъден да заплати на „ОББ“АД сумата в размер на 147 728.08 – представляваща частично просрочена главница по Договора за кредит от 04.07.2007 г., законната лихва върху просрочената главница от 12.03.2021 г. до окончателното изплащане на задължението за главница , както и 2 954.56 лв. – разноски за платена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Видно от извлечението, приложено към ч.гр.д.

№132/21 на РС – Царево в присъдената със заповедта сума са включени 14 падежирали към момента на обявяване изискуемостта целия дълг по кредита вноски – първата – от м. септември 2016 г. – т.е. – към този момент 5 г. – погасителна давност за най-старата във времето вноска не е изтекъл. Според извлечението размера на главницата по кредита възлиза на 151 975.07 лв. – т.е. – претендираната и присъдена от РС – Царево по ч.гр.д.

№132/21 г. сума в размер на 147 728.08 лв. , както и вещото лице в заключението си сочи е дължима.

Спори се по делото от страна на ответника, че съгласно т.V от Споразумението с неговото признание на дълга на 28.12.2011 г. за общо сума в размер на 264601 лв. давността е прекъсната и от този момент тече 5 г. давност по отношение на това цяло изискуемо към този момент вземане. То е било в сила по повод присъденото вземане по заявление на Банката със Заповед за изпълнение и издаден изпълнителен лист, по който е било образувано изп.д.№284/11 г. Както става ясно тези актове на Районния съд са били отменени и обезсилени с Решение от 2015 г. на Апелативен съд - Бургас. Т.е. – предмета , по повод на който е подписано споразумението не съществува. Установява се , че впоследствие - за просрочените и незаплатени месечни погасителни вноски по договора за периода от 20.04.2011 г. до 20.08.2016 г. ведно с дължимата наказателна лихва Банката наново се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по частно гр.д.№315/2016 г. по описа на РС Царево като обаче посочените анюитетни вноски са вече изискуеми поради настъпил падеж на плащане. Т.е. – след акта на БАС няма присъдени изискуеми суми в полза на Банката , каквито са посочени в Споразумението от 28.12.2011 г. и Банката наново претендира вземанията си съобразно приетото обаче в решението на БАС относно липсата на настъпила предсрочна изискуемост на дълга по кредита. Поради това довода на ответника за действието на т.V от Споразумението е неоснователен и не може да се приеме, че считано от тази дата / 28.12.2011 г./ по дълга е започнала да тече 5 г. давност, която към 15.03.2021 г. – датата на заявяване на дължимите суми по кредита от банката пред РС по реда на чл.417 от ГПК е изтекла – респ. – вземането е било погасено по давност.

Ето защо съобразно доказателствата по делото исковата претенция по чл.422 от ГПК следва да бъде уважена като се приеме за установено , че ответникът дължи на „ОББ“АД посочената сума в размер на 147.728.08 лв. ведно със законната лихва върху просрочената главница от 12.03.2021 г. до окончателното изплащане на главницата както и сумата – 4 разноски по ч.гр.д.№132/21 г. на РС – Царево.