Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 236 от 09.07.2026, Районен съд - Велинград

Съд
Районен съд - Велинград
Дело
Гражданско дело 253/2025
Вид
Решение № 236
Подписан
09.07.2026
Състав
ЛИЛИЯ ГЕОРГИЕВА ТЕРЗИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • параграф 8 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. гр.Велинград, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20255210100253 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 109 ЗС

Предявени са от Х. М. Д., ЕГН: **********, с поС.ен адрес: общ.

Велинград, с. **** и М. М. Д., ЕГН: **********, с поС.ен адрес: общ.

Велинград, с. ****, против М. С. Д., ЕГН: **********, с поС.ен адрес: общ.

Велинград, с. **** и Х. С. Д., ЕГН: ****, с поС.ен адрес: общ. Велинград, с.

****, иск с правно основание чл. 109 ЗС, с който се иска ответниците да бъдат осъдени да премахнат два дървени сайванта и съхраняваните в тях 8 кубика дърва за огрев, разположени в централната и северозападната части на поземлен имот, с административен адрес с. ****, представляващ дворно място застроено и незастроено от 297 кв.м., съставляващо парцел VII, отреден за имот с пл. № 103, кв.9, по плана на с. ****, урегулиран без уредени сметки и 1/2 дворно място, цялото състоящо се от 1015 кв.м., находящо се в с. ****, съставляващо неурегулиран план имот пл.№ 103, за който са отредени парцел II, в кв. 8, както и едноетажна каменна постройка /гараж/зимник, намираща се в североизточната част на същия имот, заедно със съхраняваната вътре зимнина, за който ПИ с №103, са отредени УПИ-VII-103 от 506м.кв. и УПИХI-103, с площ от 306м.кв..

В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на по 1/2 ид.ч. от поземлен имот с административен адрес с. ****, представляващ дворно място застроено и незастроено от 297 кв.м., съставляващо парцел VII, отреден за имот с пл. № 103, кв.9 по плана на с. ****, урегулиран без уредени сметки и 1/2 дворно място, цялото състоящо се от 1015 кв.м., находящо се в с. ****, съставляващо неурегулиран план имот пл.№ 103, за който са отредени парцел 1

II, в кв. 8. Сочат, че ползват процесния имот, който е заграден с паянтова ограда от страната на пътя - източната част на имота, от южната страна, където е границата с имота на ответниците, е ограден с телена мрежа от самите ответници, а останалите две страни - северната и западната, не са заградени. Добавят, че при нарушаване правото на собственост, целостта на оградата е запазена. Твърдят, че в съсобствтения им поземлен имот са построени два дървени сайванта, разположени в централната и северозападната части на имота, в които ответниците съхраняват 8 кубика дърва за огрев, както и едноетажна каменна постройка/гараж/зимник, намираща се в североизточната част на имота, в която последните държат зимнина, което им пречи да упражняват в пълнота своето право на собственост. Поддържат, че постройките са изградени без правно основание от ответниците, като след построяването им през 2016 г., се ползват от същите.

Предвид изложеното молят исковете им да бъдат уважени. Ангажират доказателства. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който оспорват исковете като неоснователни. Признават, че ищецът Х. М. Д. на 11 август 1989 г. се е снабдил с Нотариален акт за право на собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 189, том II , дело № 366 / 11.VIII. 1989 г., издаден от Н.И.Д., районен съдия при Велинградски районен съд, с който е признат за собственик на основание давностно владение и делба на недвижим имот находящ се в с. Света Петка, мах. ****, представляващ дворно място застроено и незастроено от 297 кв.м., съставляващо парцел VII, отреден за имот пл.№ 103 по плана на с Света Петка, мах. ****, урегулиран от 700 кв.м., без уредени рег. сметки при съседи: улица, С. Д.ов и М. Д.ов, ведно с намиращия се в него гараж на 24 кв.м..

Излагат, че ищецът М. М. Д. на 22 юли 1988 г. се е снабдил с Нотариален Акт за право на собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 195, том I, дело № 378/1988 г. издаден от Е.Д.П., районен съдия при Велинградски районен съд, с който е признат за собственик на основание давностно владение и делба на недвижим имот находящ се в с. ****, представляващ 1/2 ид.ч. от дворно място цялото състоящо се от 1015 кв.м., съставляващо парцел II, кв. 8 отреден за имот пл.№ 103 по плана на с Света Петка, мах. ****, без уредени рег. сметки при съседи: улица, С. Д.ов и М. Д.ов и парцел VII в кв.№9 при съседи от една страна улица и М. Д.ов. Твърдят, че на 27.07.1993 г. Община Велинград, отдел „ТСУ“ с изх № 32 издава скица на парцел III 102 и VIII 102 в кв.8 и 9 по плана на с. **** на имот с пл.№ 102 по разписен лист, който съдържа 1480 кв.м., записан на С. М. Д. /баща на ответниците /. Сочат, че С. М. Д. на 08 октомври 1993г. се е снабдил с Нотариален Акт за право на собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 147, том I, дело № 857 / 1993 г., издаден от Е.Д.П., районен съдия при Велинградски районен съд, с който му е признато право на собственост по давностно владение в продължение на повече от 10 години на дворно място цялото състоящо се от 1480 кв.м., съставляващо имот 2 пл.№ 102, за който е отреден парцели VIII, от пл.№ 102 в кв. 9 урегулиран от 870 кв.м. без уредени регулационни сметки, като от имота са включени 530 кв.м., ведно с построената върху същия жилищна сграда върху 140 кв.м. при съседи от двете страни улици и Х. М. Д. и парцел III -ти от пл.№ 102 по плана на с.**** кметство с. Св. Петка в кв.8 урегулиран състоящ се от 424 кв.м. без уредени регулационни сметки, като от имота са включени 293 кв.м. незастроен при съседи: улица, Х. М. Д. и М. Д.. Твърдят, че през лятото на 2009 г., те и покойния им баща С. М. Д. са построили процесните два дървени сайванта, както и едноетажна каменна постройка /гараж/ зимник /в парцел VIII 102 от скицата от 27.07.1993 г./ в дворното място от 1480 кв.м., описано в Нотариален акт № 147, като за земята и постройките върху нея, са се грижили само те и баща им. Излагат, че са владени от тях без противопоставяне и безпрепятствено до месец март 2025 г., когато е заведена исковата молба.

Добавят, че земята, на която са изградени процесните постройки е тяхна собственост по силата на Нотариален акт за право на собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 147, том I , дело № 857/1993 г., издаден от Е.Д.П., районен съдия при Велинградски районен съд и е владяна от тях без противопоставяне и безпрепятствено от никой повече от 30 години, въз основа на което оспорват твърдението на ищците, че те някога са владели земята, на която се построени процесните сгради. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С протоколно определение № 428/18.06.2026 г., съдът е отделил за безспорно обстоятелството, че процесните постройки са изградени от двамата ответници през 2008 г. и до настоящия момент се ползват и владеят от тях.

От Нотариален акт за право на собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 189, том II, дело № 366/11.08.1989 г., се установява, че К.Я. Д.ов е признат за собственик на недвижим имот, находящ се в с. Света Петка, мах. ****: дворно място, застроено и незастроено от 297 кв.м., съставляващо парцел № VII, отреден за имот пл. № 103 в кв. 9 по плана на с. Света Петка, мах. ****, урегулиран от 700 кв.м. без уредени регулационни сметки при съседи: улица, С. Д.ов и М. Д.ов, ведно с намиращия се в него гараж на 24 кв.м..

От Нотариален акт за собственост върху недвижим имот издаден въз основа на обстоятелствена проверка № А-195, том I, дело № 378/1988 г. се установява, чМ.Я. Д.ов е признат за собственик на 1/2 ид.ч. от дворно място цялото състоящо се от 1015 кв.м., находящо се в с. ****, съставляващо по регулационния план имот пл. № 103, за който са отредени парцел № II в кв. 8 и кв.9, при съседи: улица, С. Д.ов и Н. Д.ов и парцел № VII в кв. 9 при съседи: от две страни улици и М. Д.ов.

От Удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 3

24/04.06.2024 г. на Община Велинград се установява, че Х. М. Д., ЕГН:

********** и К.Я. Д.ов са имена на едно и също лице.

От Удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 25/04.06.2024 г. на Община Велинград се установява, че М. М. Д., ЕГН:

********** и Митко Ясенов Д.ов са имена на едно и също лице.

От Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот на основание извършена обстоятелствена проверка № 147, том II, дело № 857/1993 г. на Е.Д.П., Велинградски районен съдия, се установява, че С. М. Д. е признат за собственик на дворно място състоящо се от 1480 кв.м. по плана на с. ****, съставляващо имот пл. № 102, за който са отредени парцел VIII, имот пл. № 102, в кв. 9 урегулиран от 870 кв.м. без уредени регулационни сметки като от имота са включени 530 кв.м., ведно с построената върху същия жилищна сграда върху 140 кв.м. при съседи: от две страни улици и Х. М. Д. и парцел III имот пл. № 102 по плана на с. **** в кв. 8 урегулиран състоящ се от 424 кв.м. без уредени регулационни сметки като от имота са включени 293 кв.м. незастроен при съседи: улица, Х. М. Д. и М. Д..

По делото е приета без възражения от страните съдебно - техническа експертиза, която съдът кредитира като пълна и обективно изготвена, от която се установява, че съгласно Н.А.№ 147/1993 г. С. М. Д. е признат за собственик на дворно място от 1480м.кв., съставляващо имот с пл.№102, за който е отреден Парцел-VIII-102 в кв.9 с урегулирана площ от 870м.кв. и без уредени сметки по регулация, в които имота участва с 530м.кв. и Парцел-III-102 в кв.9 с урегулирана площ от 424м.кв., без приложена регулация, в който имота участва с 293м.кв.. Процесиите постройки, описани като два дървени сайванта, разположени в централната част и северозападната част на имоти и съхраняваните в него от ответниците 8 кубика дърва и едноетажна каменна постройка/гараж/зимник попадат в границите на дворното място представляващо Парцел-VIII-102, в кв.9 с урегулирана площ от 870м.кв, описано в горепосочения Н.А.

С решение №112/27.04.2023г. на Общински съвет – Велинград е одобрен ПУП-ПРЗ, с който е изменена регулацията на УПИ-VII-103, УПИ-II-103 УПИ-III-102 и УПИ-VIII-102 и др. в кв.9, по плана на с. **** и са образувани нови УПИ-VII-103 от 506м.кв. и УПИ-VIII-102, с площ от 900 м.кв..

Изменението е извършено съгласно параграф 8 от ЗУТ, така че проектните регулационни граници, поради неприложена регулация, да бъда поставени в съответствие с имотните граници, като е създаден и нов УПИ-ХI-103, с площ от 306м.кв..

На място след изменението на регулацията с Решение №112/27.04.2023г. на Общински съвет – Велинград, в средата на ПИ с №103, за който са отредени УПИ-VII-103 от 506м.кв. и УПИ-ХI-103, с площ от 306м.кв. са изградени - Едноетажна полумасивна селскостопанска сграда - хангар с площ от 26,00 м.кв.; Навес с две оградни стени от дървена конструкция с размери 7,90/7,70м.л. и ЗП от 57,67м.кв., долепен от изток до ПМС; Навес с две 4 оградни стени от дървена конструкция с размери 4,20/4,30м.л. и ЗП от 8,60м.кв., долепен от север до ПМС, като и в двата навеса се съхраняват нарязан дървен материал за огрев. Вещото лице сочи, че за ПМС и двата навеса не е открил и не са му били представени строителни книжа и документи за тяхното изграждане.

В съдебно заседание вещото лице излага, че след последното регулационно изменение от 2023 г. процесните три постройки попадат в имота на ищците,като това е така тъй като след 2023 г. старият парцел на Ответниците изчезва в границите по нотариалния акт от 1993 г. като се прибира в долния имот, което е собственост на ответника и сградите остават в горния имот, което е собственост на ищците.

От разпита на свидетелите Р.А. Д. и М. М. Д. безспорно се установява, че ответниците са изградили процесните постройки около 2008 г. и ги ползват от тогава насам.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Негаторният иск е средство за правна защита на собственика на вещта срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие /създадено съС.ие, посегателство/ над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото и пълноценно ползване на вещта от нейния собственик и според нейното предназначение.