Решение № 25 от 19.05.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Смолян, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Маргаритов

Членове:

Дафинка Т. Чакърова

Елен М. Маламов при участието на секретаря Софка М. Димитрова в присъствието на прокурора Д. Ив. Стр. като разгледа докладваното от Дафинка Т. Чакърова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225400600048 по описа за 2022 година Производството е по реда глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от адв. E.В., защитник на подсъдимия КР. СТ. К. от гр. Неделино, обл. Смолян срещу Присъда № 2/01.03.2022г., постановена по НОХД № 39/2021г. по описа на Районен съд Златоград, с която подсъдимият е признат за виновен и на осн. чл.129, ал.1 във вр. ал.2 и чл.54 от НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, като на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на наказанието, с изпитателен срок от четири години.

Във въззивната жалба се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, като е постановена в нарушение на закона и при допуснати процесуални нарушения, а наложеното наказание е явно несправедливо. Присъдата почива на предположения и по делото не са събрани годни доказателства, които да доведат до осъдителна присъда. От експертните доказателства не се установява счупването на три ребра, т.е. не е установена телесната повреда. Не е установен механизма на причиняване на телесното увреждане. Освен това, наложеното наказание не съответства на тежестта на извършеното престъпление, а така също и на личността на подсъдимия.

Иска се отмяна на присъдата, като съдът постанови нова присъда, с която да признае подсъдимият за невиновен и да го оправдае по повдигнатото 1 му обвинение по чл.129, ал.1 във вр. ал.2 от НК. Направено е и алтернативно искане делото да се върне за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения.

Пред съда представителя на Окръжна прокуратура излага становище, че жалбата е неоснователна, като счита, че присъдата е обоснована и законосъобразна, а наложеното наказание справедливо. Съдът е обсъдил всички доказателства и обосновано е изложил изводи защо приема, че именно подсъдимия е автор на деянието. Изяснен е механизма на причиняване на телесните повреда. Установен е и вида на телесната повреда. Намира, че в хода на съдебното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение. Предлага присъдата да бъде потвърдена изцяло.

Подсъдимият К.К. се явява лично и със защитника си адв. E.В..

Поддържат жалбата и молят съдът да я уважи по изложените в нея съображения.

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, становището на страните изразено в с.з. и след като обсъди приобщените доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С Присъда № 2/01.03.2022г., постановена по НОХД № 39/2021г. по описа на Районен съд Златоград, подсъдимият КР. СТ. К., е признат за виновен в това, че на 26.09.2019 г., около 20,00 ч., в гр. Неделино, обл.

Смолян, на ул. „Средна гора“, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на гръдния кош, причинил на З.Г.С. от гр. Неделино средна телесна повреда, изразяваща се в счупването на три последователни ребра – девето, десето и единадесето вдясно, което е довело до трайно затрудняване на движението на снагата за повече от 30 дни - престъпление по чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2 НК, поради което и на основание чл. чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2 НК, вр. с чл. 54 НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца.

На осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от четири години.

КР. СТ. К. е осъден да заплати на ОДМВР - Смолян, сумата 366,00 лева – разноски по делото за съдебно-медицинска експертиза и в полза на РС - Златоград, разноски за вещо лице в размер на 850,00 лева.

Въззивния съд прие за установено от фактическа страна следното:

На 26.09.2019 г. З.С. А.Д. и Р.К.. били седнали на пейка в гр.

Неделино на ул. „Средна гора“ № 1, като в непосредствена близост до пейката се намира хранителен магазин, собственост на свидетелката К.С..

Тримата употребявали алкохол и си говорели. Пред магазина дошъл и подсъдимият К.К., който с пристигането си още бил ядосан и започнал да отправя обидни думи към пострадалия З.С.. Подсъдимият обиждал З.С. защото последният бил влезнал в болницата в гр. Неделино, при личния си лекар д-р С. където бил и брата на подсъдимия, а именно Б. К.. Когато З.С.

2 влезнал при личния лекар Б. К. бил гол до кръста и се почувствал неудобно.

З.С. обидил Б. К., като заявил на доктора че „такова животно и той лекува“.

К.К. казал на З.С. че ако е бил на мястото на брат си щял да го пребие и да го изхвърли навън. Подсъдимият казал на пострадалия С. че е снимал майка му гола и ще я пусне в интернет. По делото се установява, че майката на З.С. е психично болна и понякога излиза на двора и се съблича.

Подсъдимият първо се заяждал с останалите посетители, но се отказал да се занимава с тях и се отправил директно към З.С.. Отишъл до него бутнал го по гърдите и последният паднал по гръб на земята, като главата му била под пейката. След бутането, К.К. скочил с коленете върху гърдите на пострадалият С. след което започнал да му нанася удари с коленете и с юмруци по гръдния кош. Опитал се да му бръкне с пръстите си и в очите. В един момент подсъдимият бил седнал върху корема на пострадалия С. като по този начин с коленете го мачкал по корема и по гърдите. Свидетелите А.Д. и Р.К.. станали и хванали подсъдимия, за да не бие повече З.С. и забелязали, че на подсъдимият му тече кръв от носа, но не разбрали, каква е причината за това.

В хода на съдебното следствие пред районния съд бил извършен оглед на място от състава на съда. По време на огледа пострадалия С. е заявил, че големия удар дошъл когато подсъдимия паднал върху него с коленете. Паднал със сила върху З. с коленете. Пострадалият получил удари от подсъдимия с ръце, по гърдите и шията. И в първоначалните си показания в съдебно заседание на 07.07.2021 г. пострадалият посочва, че когато подсъдимият бил върху него е усетил болка отдясно в ребрата.

По делото са назначени и изпълнени СМЕ от д-р Т.Д.

От заключенията на вещото лице се установява, че при инцидента на 26.09.2019 г. на З.Г.С. е причинено счупване на девето, десето и единадесето ребро вдясно. Счупването е причинено при процес на въздействие на травмиращия предмет върху тялото на човека. В случая травматичните увреждания на С. са причинени от действието на твърд, тъп предмет. Вещото лице е изготвило експертизата и на базата на медицинските документи приложени по ДП, които са описани в самото заключение на ДП. Счупването на три последователни ребра девето, десето и единадесето в дясно е причинило трайно затрудняване на движението на снагата за повече от 30 дни по смисъла на чл. 129 от НК. Тези травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента на 26.09.2019г. при който е пострадал З.С..

По делото са приложени медицински документи, а именно: епикриза от хирургично отделение от 27.09.2019г., на З.Г.С., изготвена от д-р В. Х.. В епикризата е описан ход на заболяването, а именно че пациентът постъпва в отделението със силни болни в дясната гръдна половина. Диша трудно.

Кашля нарядко. След провеждане на изследвания и лечение пациентът се повлиял добре. В тази епикриза е описан статус както следва: „В дясната 3 половина на гръдния кош се виждат лек оток и точковидно кръвонасядане, силно болезнено при палпация на ниво девето, десето и единадесето“.

Приложен е по делото резултат от образно изследване от 27.09.2019 г. от д-р Е.Л., в което изследване е посочено, че е извършена рентгенография на гръден кош и бял дроб и е посочено, че са налице фрактури на девето, десето и единадесето ребро по предна аксиларна линия в дясно. Белодробен паренхим и плеврални пространства без усложнения. Приложен е и резултат от образно изследване от 30.09.2019 г. отново от д-р Е.Л., в което е отбелязано че е контролна пулмография и касае съС.ие след фрактури на девето, десето и единадесето ребро в дясно без паренхимни и плеврални усложнения.

В съдебно заседание на 07.07.2021 г., при изслушването му, вещото лице Д. пояснява, че не може да се различи прясно счупване от счупване преди три-четири години. Прясното счупване има характерни линии на счупване, които се виждат. Когато започне да се възстановява счупване около мястото започва натрупване на така наречения „калус“. Този „калус“ се вижда на рентгенова снимка и в рамките на няколко месеца изчезва. Няколко месеца след счупването реброто зараства напълно и калусът изчезва. Счупването може да се види само на ЯМР. Ако счупването е през 2016 г., (евентуално при падането на строителния обект в София от пострадалия) т.е. то е старо. На рентгеновата снимка малко след инцидента през 2019 г. това счупване не трябва да се види. Вещото лице посочва, че ако реброто е с много силно разместване е възможно да има неправилно зарастване и разминаване на фрагменти, които би следвало да се видят, но такива не са описани.

Вещото лице Д. е извършил и допълнителна експертиза, по която дава заключение, че по време и начин е напълно възможно травматичните увреждания на З.С. да са получени така, както е отразено в представените по делото материали, т.е. удар при падане с последващо притискане към земята, който механизъм е описан от пострадалия. В съдебно заседание експертът уточнява, че счупване на ребра може да се получи и при падане. Най-общият механизъм е при удар или притискане с твърд, тъп предмет. По-малко вероятно е да стане при удари с юмрук. Основният фактор за счупването е силата на удара.

От осмо до единадесето ребро краищата на същите са сраснали към гръдната кост в хрущялна връзка, която оформя дъга. Дванадесетото ребро винаги е плаващо. Ребрената дъга е много еластична и се изисква достатъчно натиск или удар, за да се счупят тези ребра. В случая счупването е на средата на мишничната линия, т.е. отстрани. Ако има притискане с коленете отпред по гърдите ще се счупи ребро не под коленете, а точно там, където е огънато (отстрани под мишницата). При притискане ако се получи счупване върхът на триъгълния фрагмент на счупването ще бъде навън, ако е счупване от удар с твърд тъп предмет, тогава фрагментите ще са насочени навътре и върха ни триъгълника ще е навътре.

4

На вещото лице е поставена втора допълнителна задача и той е изготвил второ допълнително заключение. В това заключение вещото лице сочи, че от предоставените материали не се установяват размествания. Не може да се изключи индиректния механизъм, че травмите са причинени при падане на тротоарната настилка и евентуално скачане (мачкане) в областта на гърдите и корема. Но вещото лице с категоричност не може да посочи, кой от двата механизма е по-вероятен. В съдебно заседание на 01.03.2022г. вещото лице отново сочи, че механизма на извършване на деянието съвпада с обяснения механизъм с предишните експертизи и предходни заседания. От предоставената рентгенография не може да се направи извод, дали счупването и ъгълът му сочат навън или навътре. Според вещото лице при скачане с колене върху гърдите е възможно да се счупят тези ребра, удар с юмрук не е достатъчно силен за да счупи ребра. За счупването трябва достатъчно сила. Според вещото лице счупването не е от стария инцидент на С. затова по-вероятен е този механизъм от скачането с коленете.

Ако има действие от твърд, тъп предмет с изразен ръб ще има охлузвания дори и през дрехите. Вещото лице сочи, че е имало промени на тъканите на десето, единадесето и дванадесето ребро, като и от там се прави извода за счупването. Извода за счупването, направен от лекарите в болницата се прави и от „клиничната картина“, т.е. това което съобщава пострадалия и се установява и при палпация в тази област. На мястото на счупването пострадалият изпитва голяма болка. Вещото лице Д. сочи, че извода за счупването идва от медицинската документация, а тя се подкрепя и от дисковете, които той е прегледал.