Определение № 1824 от 14.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1824 гр. София, 14.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 11 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тони Гетов като разгледа докладваното от Тони Гетов Частно наказателно дело № 20261100202636 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.213, ал.5 НПК.

По реда на чл.213, ал.4 НПК е постъпила жалба от Е.-В. В. М. в качеството й на лице, подало съобщение за извършено престъпление, срещу постановление на СГП от 22.12.2026г. по преписка № 19633/2025г. по описа на СГП, потвърдено с постановление от 09.03.2026г. по преписка № 497/2026г. по описа на САП.

С атакуваното постановление е отказано да се образува досъдебно производство.

Посочения прокурорски акт се протестира най-общо с доводи, че същото е незаконосъобразно. В жалбата се предявява искане за отмяна на атакуваното постановление.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и провери правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Жалбата е допустима, подаден е в срока по чл.213, ал.4 НПК и от лице, легитимирано, съгласно същата разпоредба, да обжалва посочения прокурорски акт в качеството си на лице, подало съобщение за извършено престъпление.

Преписка №19633/2025 г. по описа на СГП е образувана по повод жалба подадена от Е. - В. В. М., в която са изложени твърдения, че кмета на СО, кмета на СО - район „Връбница“ и директора на дирекция „Общинска собственост“ в СО, извършили престъпления по гл. 9 от Каталога на корупционни престъпления, действащ в Прокуратурата на Република България, както и че в Столична община се практикували корупционни практики с общински имоти. Жалбоподателят а твърди, че тя и семейството й, В. М. (майка) и П.М. (брат), са противозаконно изгонени от общинско жилище, находящо се на адрес: гр.

София, ж.к. **** Според М. жилището е заграбено от Столична община, въпреки че заповедта за изземането е била обявена за нищожна. В жалбата е изложена информация, че Е.-В. М. е лишена по незаконен начин от достъп до жилището, като също така от Столична община отказват да върнат личните й вещи. Същите са иззети през 2016 година, като до настоящият момент не са й върнати. Мироново изразява съмнения, че е станала жертва на корупционна схема с общински имоти в Столична община, като не посочва конкретни лица участници в корупционната схема с общински имоти в Столична община.

С постановление от 22.12.2026г. наблюдаващият преписката прокурор, е отказал да образува досъдебно производство, като е приел, че не са събрани достатъчно данни за осъществен състав на престъпление от общ характер, което да е извършено от инкриминираните лица в частност от кмета на район „Връбница“ при Столична община.

От извършения цялостен анализ на придобитата в хода на проверката информация, 1 прокурорът е установил, че общинско жилище, находящо се вгр, София, ж.к. ****е ползвано посредством договор за наем от В. М. и членовете на домакинството й от месец февруари 2009 г. Тъй като М. спира да плаща дължимият наем на район „Връбница“ в началото на 2010 г., кметът на района издава Заповед № РД-09-118/04.06.2012г. за изземване на жилището. Заповедта е била обжалвана от семейство М., като окончателното решение е в полза на Столична община, съгласно определение на ВАС от септември 2017 г. По време на съдебният процес администрацията на район „Връбница“ е издала нова заповед за изземване на жилището с № РВР16-РД48-1/01.07.2016г. Същата е определена, като нищожна поради факта, че към момента на издаването има висящо съдебно производство между семейство М. и Столична община, обект на което е въпросното общинско жилище.

При така установената фактическа обстановка прокурорът е приел,че липсват данни за реализиран състав на общо длъжностно престъпление по чл.282 от НК, тъй като липсват данни длъжностно лице да е пренебрегнало каквито и да било регламентирани забрани по служба, както и да е допуснало неизпълнение на нормативно вменените му служебни задължения и да е излязло от кръга на своите правомощия, извършвайки дейности, които не отговарят на обема от притежавани компетентности и реализирайки чужди функции и права, в резултат на която деятелност, да е била създадена реална и непосредствена опасност от настъпване на немаловажни вредни последици или да са настъпили такива, всичко това целейки да набави за себе си или за другиго неправомерна облага, с което си поведение да се явява извършител на престъпление по служба.

Този прокурорски акт е обжалван от жалбоподателката пред САП. С постановление от 09.03.2026г. по преписка № 497/2026г. по описа на САП прокурорът е приел, че обстоятелствата, които съдържат твърдения за извършени престъпления са били обсъдени в атакувания прокурорски акт и са получили съответния отговор и след като е извършил служебен преглед на постановлението на прокурора при СГП от 22.12.2025 г. и въз основа на собствен прочит на материалите по пр. пр. № 19633/2025 г. по описа на СГП, пр. пр. № 497/2026 г. по описа на САП, е стигнал до извода, че изцяло следва да сподели изводите на наблюдаващия прокурор при СГП както от фактическа, така и правна страна.

Прокурорът при САП е приел, че по преписката е извършена всестранна и задълбочена проверка, тъй като са събрани са необходимите и възможни писмени документи, които да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите, тъй като въз основа на събраните в хода на проверката материали, наблюдаващият прокурор при СГП е достигнал до правилни и обосновани както относно изводи по фактите, така и относно изводите, че от правна страна за липса на достатъчно данни за осъществен състав на престъпление от общ характер, също се споделят от настоящата инстанция, като същите са формирани въз основа на обективен и безпристрастен анализ на материалите по преписката и се явяват обосновани и законосъобразни.

Предвид гореизложеното прокурор от САП е потвърдил атакуваното постановление на СГП от 25.02.2026г. по преписка № 19823/2025г. по описа на СГП.

С жалбата си до СГС жалбоподателката твърди, че е „незаконно изхвърлена“ от жилището, че кметът на район „Връбница“ е злоупотребил със служебното си положение, като моли атакуваното постановление да бъде отменено.

Настоящият съдебен състав споделя напълно доводите на прокурорите от СГП и САП, като, както прокурорът от СГП, така и прокурорът от САП правилно са приели, че изложената по преписката фактическа обстановка и от анализа на същата не може да се формира извод, че е осъществено престъпно деяние. По преписката е извършена всестранна и задълбочена проверка. Събрани са необходимите и възможни писмени документи, които да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите. Въз основа на събраните в хода на проверката материали, наблюдаващият прокурор при СГП и при САП е достигнал до правилни и обосновани изводи по фактите, които изцяло се споделят и от настоящата инстанция, поради което и не е необходимо да бъдат преповтаряни.

Изводите на наблюдаващия прокурор от правна страна за липса на достатъчно данни за 2 осъществен състав на престъпление от общ характер, също се споделят от настоящата инстанция. Същите са формирани въз основа на обективен и безпристрастен анализ на материалите по преписката и се явяват обосновани и законосъобразни. Вярно и точно наблюдаващият прокурор при СГП е преценил, че по преписката не са събрани достатъчно данни за осъществен състав на престъпление от общ характер и в частност - по чл. 282 от НК от длъжностно лице от администрацията на СО - район „Връбница“. По преписката липсват данни длъжностно лице да е пренебрегнало каквито и да било регламентирани забрани по служба, както и да е допуснало неизпълнение на нормативно вменените му служебни задължения и да е излязло от кръга на своите правомощия, извършвайки дейности, които не отговарят на обема от притежавани компетентности и реализирайки чужди функции и права, в резултат на която деятелност, да е била създадена реална и непосредствена опасност от настъпване на немаловажни вредни последици или да са настъпили такива, всичко това целейки да набави за себе си или за другиго неправомерна облага, с което си поведение да се явява извършител на престъпление по служба.

В заключение съдът намира, че твърдения на жалбоподателката за извършени престъпления са били обсъдени в атакувания прокурорски акт и са получили съответния отговор.

Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна. В настоящото производство съдът следва да прецени дали атакуваният прокурорски акт е обоснован и законосъобразен. В този смисъл съдът намира, че постановление на СГП от 22.12.2026г. по преписка № 19633/2025г. по описа на СГП, потвърдено с постановление от 09.03.2026г. по преписка № 497/2026г. по описа на САП са законосъобразни и правилни, тъй като от жалбата не може да се направи извод за извършени престъпления. Ето защо съдът намира, че атакуваното прокурорско постановление е законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.213, ал.5 НПК Софийският градски съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление на СГП от 22.12.2026г. по преписка № 19633/2025г. по описа на СГП, потвърдено с постановление от 09.03.2026г. по преписка № 497/2026г. по описа на САП.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3