Решение № 1858 от 27.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1858 гр. София, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20251100503263 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 436 вр. чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Теди“ ООД срещу действие на частен съдебен изпълнител рег. № 838 – М.Б. на Камарата на ЧСИ по изп.д. № 2722/2024, изразяващо се в постановяване на отказ за намаляване на размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че постановлението на ЧСИ е незаконосъобразно като се твърди, че размерът на адвокатското възнаграждение било завишено и следвало да се редуцира до размера от 200 лв.

В срока по чл. 436, ал.3 ГПК не е постъпило възражение от взискателя.

Частният съдебен изпълнител е депозирал и мотиви, според които жалбата е неоснователна.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Изпълнително дело № 2722/2024 г. по описа на ЧСИ рег. № 838 – М.Б., на Камарата на ЧСИ е образувано по молба на „Инвест – М“ ЕООД, чрез адв. К.Д., с приложено към молбата пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в което е отбелязано адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв., реално внесено.

1

Приложен е и изпълнителен лист от 22.05.2024 г. на ОС - Плевен по търг.д. 140/22 г. за сума в общ размер на 13 730 лв. – съдебни разноски за две инстанции. В молбата е заявено искане за събиране сума в размер на 7 322, 53 лв. като за горницата до пълния размер, посочен в изпълнителния титул е заявено твърдение за нейното погасяване чрез прихващане.

На 11.07.2024 г. съдебният изпълнител е изпратил на длъжника покана за доброволно изпълнение, получена от адресата на 06.08.2024 г., видно от стореното отбелязване върху същата /стр.37 в изп. дело/.

На 01.08.2024 г. с оглед изпратено запорно съобщение до „ОББ“ АД от 24.07.2024 г. е наложен запор върху сметка на длъжника, открита в банката за сума в размер на 9 586, 69 лв.

На 31.07.2024 г. ЧСИ е отправил съобщение до „ОББ“ АД за вдигане на наложения запор.

С частна жалба от 23.08.2024 г. длъжникът /настоящ жалбоподател/ е отправил искане за редуциране на приетото адвокатско възнаграждение на взискателя, посочено в поканата за доброволно изпълнение. Искането е оставено без уважение, видно от приложеното по изп. дело разпореждане от 28.08.2024 г.

Настоящият съдебен състав приема, че в частната жалба се съдържа искане, отправено до ЧСИ по реда на чл. 78 ал.5 от ГПК. Видно от произнасянето на ЧСИ, и той е възприел този подход, предвид константната съдебна практика, че предмет на обжалване е отказът на ЧСИ да редуцира адвокатското възнаграждение на взискателя.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав приема, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

В разпоредбата на чл. 435, ал.2 ГПК са посочени изрично подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител. В случая се касае за разноски, а този въпрос се поставя във всяко съдебно производство, предвид уредбата на материята в общите правила на ГПК. Съдебният изпълнител по образуваното пред него изп.д. № 2722/2024 г., по искане на длъжника /настоящ жалбоподател/ се е произнесъл с разпореждане, с което е отказал да редуцира адвокатското възнаграждение на взискателя до сочения от длъжника размер, което разпореждане подлежи на обжалване пред съда, в приложение на общия принцип за разпределение на отговорността за разноски съобразно дадената защита/санкция за страните в процеса.

В чл. 78, ал. 5 от ГПК е предвидена възможността да се иска намаляване на 2 разноските за адвокатско възнаграждение.

При проверка за законосъобразността на отказа на съдия-изпълнителя, съдът съобрази разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК и намира следното:

Според нормата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в релевантната й редакция, за образуване на изпълнително дело се дължат 200 лева, а за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – ½ от размерите по чл. 7, ал. 2 на наредбата.

С оглед на обстоятелството, че не са извършени никакви действия от процесуалния представител на взискателя, насочени към процесуално представителство, вън от образуване на изпълнителното дело липсва основание за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за извършване на действия респ. процесуално представителство. Самото изпълнително производство, от своя страна, не се отличава с обемност и не притежава фактическа или правна сложност, които да обосноват основателност на претенция за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуална защита и съдействие, вън от дължимото за образуване на изпълнителното производство респ. сумата, предмет на изпълнителното производство е събрана изцяло преди въобще срока за доброволно изпълнение да започне да тече.

Настоящият съдебен състав намира за незаконосъобразен отказът на ЧСИ да редуцира адвокатското възнаграждение до размера на 200 лв., поради което постановлението на ЧСИ следва да бъде отменено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на “Теди“ ООД, ЕИК 831746066 разпореждане на ЧСИ 838 – М.Б. по изп. дело 2722/2024 г., с което същият е отказал да намали адвокатското възнаграждение на взискателя в частта за горницата над 200 лв. до присъдената сума от 1 200 лв.

Решението е окончателно с оглед чл. 437 ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4