Присъда № 31 от 19.02.2025, Районен съд - Сливен

МОТИВИ от 20.02.2025 г. към Присъда № 31/19.02.2025 г. по НОХД № 1093/2024 г. по описа на СлРС, НО, 9-ти състав

Производството е образувано по внесен от районна прокуратура С. в СлРС обвинителен акт срещу К. С. П. с ЕГН ********** по обвинение за извършени престъпления по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

В разпоредително заседание на 19.02.2025 г. пострадалите лица Р. Б. Б., М. П.

К. редовно уведомени се явяват лично.Пострадалото лице А. П. А. редовно уведомено, не се явява, не се представлява.

В разпоредителното заседание по искане на пострадалите лица Р. Б. Б., М. П.

К., съдът е конституирал Р. Б. Б., М. П. К. в качеството им на частен обвинител, като не приел за съвместно разглеждане, предявените срещу подсъдимия граждански искове за сумата от 1400, 00 лева, всеки представляваща имуществени вреди от престъплението по чл. 209, ал. 1 вр. чл.

26, ал. 1 от НК, като е намерил че съвместното им разглеждане ще затрудни наказателното производство.Поради това не е конституирал пострадалите в качеството им на граждански ищец в процеса.

В същото заседание по искане на защитата и подсъдимия и със съгласието на прокурора и частните обвинители, съдът е допуснал производството по делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК.

В съдебно заседание РП С. се представлява от прокурор Б..

В хода на съдебните прения, последната поддържа повдигнатите срещу подсъдимия обвинения, като доказани от събраните в досъдебното производство доказателства.

Прокурорът иска на подсъдимият да бъде наложено наказание при приложението на чл.58а, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК в размер на ШЕСТ месеца „лишаване от свобода“ което да бъде отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от ТРИ години.Излага че са налице смекчаващи обстоятелства-самопризнание, възстановил е на по-голямата част от причинената имотна вреда, реабилитиран е.А като отегчаващи-наличие продължавано престъпление и лоши характеристични данни.

В хода на съдебните прения, не се противопоставят делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК.Подържат изложеното от прокурора, предоставят на 1 съда да определи наказание на подсъдимия.

В съдебно заседание подсъдимия П. се явява лично и с адв. Д.-АК-С., назначен от съда.

В хода на съдебните прения, последния иска на подзащитния му при условията на чл.58а, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК да бъде наложено минимално наказание в размер на ЧЕТИРИ месеца „лишаване от свобода“, което да бъде отложено на осн.чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от ДВЕ години. Излага че са налице смекчаващи обстоятелства-самопризнание, възстановил е на поголямата част от щетите на потърпевшите, чисто съдебно минало, както и че в момента се грижи за четири деца сам, като едното от тях е четиримесечно бебе, което е причина да не е възстановил до настоящия момент и останалата част от причинените имуществени вреди.

В хода на съдебните прения подс. П. заявява, че има намерение да възстанови изцяло сумата на пострадалите, като е върнал по голямата част. Сочи, че има дете, за което се грижи.

В последната си дума, подс. П. предоставя на съда да определи размера на наказанието което ще му наложи с присъдата.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият К. С. П. с ЕГН: ********** е роден на ...........г. в гр. С., българин, с българско гражданство, с основно образование, разведен, реабилитиран, не работи.

През м. октомври 2023 г. св. Р. Б. Б. попаднал на обява във „Фейсбук“ за предлагани строителни услуги от подс. П.. Св. Б. се срещнал с обвиняемия и се договорили да извърши ремонт в дома на св. Б. срещу 800 лв. Обвиняемият поискал 400 лв. за материали авансово, и след като ги получил започнал работа. Заедно със св. О. извършили уговорените строителни работи и св. Б. останал доволен.

Св. Б., който живеел в гр. С., кв. **************, както и съседите му от горните два етажа - св. М. П. К. /ет.2, ап.4/ и А. П. А. /ет.3, ап.7/ имали намерение да санират фасадата на апартаментите си. Докато подс. П. извършвал ремонт в жилището на св. Б., последният го попитал, дали е запознат със санирането на сгради и колко би струвало санирането на фасадите на трите апартамента. Подсъдимият отговорил, че има опит в тази работа и би се ангажирал. Обяснил, че за всеки от апартаментите санирането би струвала по 3 500 лв., като в цената се включвали материали и труд. Св. Б.

2 казал на подсъдимия, че ще обсъди предложението му със съседите си и на следващата вечер ще се срещнат.

В началото на м. ноемри 2024 г. срещата се състояла в дома на св. Б..

Присъствали подс. П., св. Б., св. Б.а, св. К., квартирантката й Р. и св. А..

Страните се договорили подс. П. да извърши саниране на фасадата на трите апартамента, което включвало премахване на остатъците от старата мазилка до панел; обработване на съединителните фуги и изпълването им с нов пълнеж; залепване на стиропор с дебелина 10 см. и захващането му с дюбели към панелите; поставяне върху стиропора на строително лепило с мрежа и поставяне на фасадна боя.

Подсъдимият поискал за труда и материалите по 3 500 лв., или общо за трите апартамента 10 500 лв. Поставил условие половината от сумата да му бъде заплатена авансово, за да закупи незабавно строителни материали за санирането. Подчертал, че материалите поскъпвали всеки ден и колкото поскоро получел парите, толкова по- бързо щял да ги купи. Заявил, че сам ще осигури строителното скеле, а закупените материали щял да складира в абонатната станция на входа. За целта св. Б. му дал ключ от абонатната станция. Подс. П. обещал да купи материалите на следващия ден, след като получи аванса и да извърши санирането в срок до 14 дни, ако времето позволява това.

На 22.11.2023 г. подс. П. отново се срещнал със св. Б. в дома му. Там присъствали св. Б.а и св. А.. На срещата св. Б. и св. А. заплатили авансово по 1 800 лв. всеки за закупуване на материали за санирането. На 23.11.2023 г. св.

К. заплатила своя дял от договорения аванс - 1800 лв. Тя съставила разписка, която била подписана от подсъдимия.

Св. К. искала да смени прозорците от страната на апартамента си, която щяла да се санира. Разбрала се с подсъдимия да вземе размери и да поръча прозорци, а след монтажа да измаже. За тази работа св. К. заплатила допълнителна сума на подсъдимия 1600 лв.

Няколко дни след като дали авансово 5400 лв. на подсъдимия св. Б. му се обадил по телефона и го попитал защо не са купени материалите. Подсъдимия П. обяснил, че още не се е освободило скелето, което щял да ползва, а и трябвало да смени прозорците на св. К.. В средата на м. декември 2023 г. св. Б. отново разговарял по телефона с подсъдимия и го попитал какво се случва със санирането. Подсъдимия П. отговорил, че се бави направата на прозорците на св. К.. Обещал на св. Б., че ще започне санирането веднага след като постави прозорците на св. К.. Прозорците били монтирани на 30.12.2023г., но подсъдимия не започнал санирането. Въпреки, че получил парите за материали на 22 / 23.11.2023 г. той не закупил никакви материали. Част от получените пари - 1 500 лв. дал на св. А. О., на когото ги дължал за предишни съвместни дейности.

През м. януари 2024 г. св. Б. разговарял с подсъдимия по телефона и същият обещал да започне санирането до 10 дни, но това не се случило. Подобен разговор се състоял между подсъдимия П. и св. Б. в края на м. януари 2024 г.

Подсъдимия заявил, че приключва някакъв обект до 10 дни и ще започне 3 санирането на техните апартаменти в началото на м. март. В края на м. март 2024 г. двамата отново разговаряли и този път подсъдимия отложил ангажимента си за началото на м. април, но отново не купил материали и не започнал санирането.

В периода м. януари - м. март 2024 г. св. А. и св. К. също разговаряли по телефона с подсъдимия и той все обещавал да започне договорената дейност в най-кратък срок, но нищо не предприемал. През м. януари 2024 г. св. Д. Б.а потърсила подсъдимия по телефона, но след като той не отговорил, отишла при св. А. разтревожена. Св. А. се обадил на подсъдимия и го попитал, дали възнамерява да свърши работата, за която му е платено. Подсъдимия П. звучал много убедително, когато заявил, че до седмица - две приключва друг обект и започва да работи при тях.

При един от тези разговори, проведен през м. март 2024 г. св. К. разговаряла с подсъдимия по телефона и той заявил, че по-рано от м. май 2024 г. няма да може да извърши договорената с тях работа.

През м. април 2024 г. подсъдимия П. сменил телефонния си номер, но не уведомил за това св. Б., св. К. и св. А..

В началото на м. април 2024 г. св. Б. срещнал случайно св. О. и от него получил новия телефонен номер на подсъдимия П.. Св. Б. се свързал по телефона с обвиняемия и му казал, че според последната им уговорка следвало да започне санирането до 10-ти април. Подсъдимия П. отговорил, че е започнал друг обект и след като го приключи, щял да се ангажира с тяхната работа. Последвали още телефонни разговори между подсъдимия П. и св. Б., при които подсъдимия все търсел причина за отлагане на работата. От действията на подсъдимия св. Б. се уверил, че нямал намерение да изпълни задълженията си и поискал от подсъдимия П. да върне взетите авансово пари.В отговор обвиняемият заявил: „Ти какво искаш? Моите деца гладни ли да стоят?“ и не върнал парите. След този разговор св. Б., св. А. и св. К. подали сигнал за измама в полицията.

В хода на предварителната проверка, както и в хода на разследването подсъдимия П. отново обещавал да свърши обещаната работа или да върне взетите пари, но до момента същите не са възстановени.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа н а направеното от подс. П. самопризнание при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, подкрепено от събраните по делото доказателства и приобщените по реда на чл. 283 от НПК протоколи и другите документи съдържащи се в ДП №85“ИП“/2024 година по описа на ОДМВР С..

Предвид обстоятелството, че съдът е допуснал разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК като по този начин и с определение е приел, че самопризнанието на подс. П., досежно фактите изложени в обвинителния акт се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебното производство то за съдът е налице задължение да приеме тези факти за установени/чл. 373, ал. 3 от НПК/.

4

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимия К. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 209, ал.1 от НК. Същият възбудил и поддържал заблуждение у св. Р. Б., св. М. К. и св. А. А., че ще санира фасадата на трите им апартамента, находящи се в гр. С., кв. **************, срещу сумата от 10 500 лв., от които 5 400 лв. платими авансово. Заблудил ги, че с получените авансово средства лично ще закупи строителни материали и ще извърши дейността по санирането, но не го сторил.

Нанесената от подс. П. щета в размер на 5 400 лв., от които за св. Б. - 1800 лв.; за св. К. - 1 800 лв. и за св. А. - 1800 лв., е частично възстановена до размера на 4000лв.

Описаната фактическа обстановка, съдът намира за съставомерна по посочените текстове.

Деянието е извършено в условията на продължавано престъпление, като отделните деяния осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

В началото на м. ноември 2023 г. обв. П. въвел св. Б., св. А. и св. К. в заблуждение, че ще закупи материали и ще извърши саниране на фасадата на жилищата им, поради което същите се разпоредили с по 1 800 лв. всеки - св. Б. и св. А. на 22.11.2023 г., а св. К. - на 23.11.2023 г.

За времето от м. ноември 2023 г. до м. април 2024 г. при проведени телефонни разговори поотделно с всеки от свидетелите Б., А. и К., подс. П. поддържал у тях заблуждение, че ще закупи строителните материали, за които получил авансово пари, и в най-кратък срок ще извърши договореното саниране.

Деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици. Въпреки, че поискал от пострадалите да му заплатят общо 10 500 лв. за труд и материали, умисълът на подс. П. бил да получи само сумата от 5400 лв., тъй като остатъкът следвало да се заплати след приключване на строителните дейности, а той не възнамерявал да извърши такива.