Решение № 5080 от 23.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5080 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20261100504030 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 673 от 13.01.2026 г. по гр.д. № 20471/2024 г. по описа на СРС, 155 с-в, е признато за установено по предявените искови претенции от „Софинвест“ ЕАД, с ЕИК 206671456, против „МГ А.“ ЕООД, с ЕИК 200089061, с правно основание чл.

422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 327, ал. 1 от ТЗ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че „МГ А.“ ЕООД дължи на „Софинвест“ ЕАД сумите, както следва: 1. сумата от 2 090,54 лв. /1 068,88 евро/ главница по фактура № ********** от 05.08.2021 г., 2. сумата от 548,21 лв. /280,30 евро/ - лихва за забава върху главницата от 2 090,54 лв., дължима за периода от 06.08.2021 г. до 18.12.2023 г., 3. сумата от 195,74 лв. /100,08 евро/ - главница по фактура № 2000129693 от 07.09.2021 г., 4. сумата от 49,53 лв. /25,32 евро/ - лихва за забава върху главницата от 195,74 лв., дължима за периода от 08.09.2021 г. до 18.12.2023 г., законната лихва върху главниците, считано от 22.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника „МГ А.“ ЕООД, като са изложени доводи за неправилност на постановеното решение; необоснованост и незаконосъобразност, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

1

По изложени съображения, фактическите констатации и правни изводи на СРС, че предявените по реда на чл.422 ГПК искове по чл.327, ал.1 ТЗ и по чл.86, ал.1 ЗЗД са неправилни. В производството не било доказано изпълнение на договора по издадените от ищеца два броя фактури, поради което неправилно съдът уважил претенциите.

Моли съда да отмени първоинстанционното решение и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло претенциите като неоснователни. Претендира разноски.

Въззиваемата страна и ищец в производството „Софинвест“ ЕАД е подала писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Излагат се доводи, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е постановил обосновано и мотивирано решение, като в производството и при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Моли за потвърждаване на решението, като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите по въззивната жалба, съдът намира следното:

Производството е образувано по искова молба на „Софинвест“ ЕАД, против „МГ А.“ ЕООД, с която са предявени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл.79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване съществуването на парични вземания по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. № 71444/2023 г. по описа на СРС, 155 състав за сумите: 1. сумата от 2 090,54 лв. - главница по фактура № ********** от 05.08.2021 г., 2. сумата от 548,21 лв. - лихва за забава върху главницата от 2 090,54 лв., дължима за 2 периода от 06.08.2021 г. до 18.12.2023 г., 3. сумата от 195.74 лв. - главница по фактура № 2000129693 от 07.09.2021 г., 4. сумата от 49,53 лв. - лихва за забава върху главницата от 195,74 лв., дължима за периода от 08.09.2021 г. до 18.12.2023 г., законната лихва върху главниците, считано от 22.12.2023 г. до окончателното изплащане. Поддържани са твърдения, че сумите са дължими по сключен между страните Договор с рег. № Д-VIII-495 от 24.09.2020 г., по силата на който ищецът предоставил на ответника услуги, изразяващи се в прием на строителни отпадъци на ответното дружество на посочената площадка за третиране на отпадъци.

За да постанови решение в обжалвания смисъл, съдът е приел, че претенциите по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл.79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са основателни, тъй като от събраните в производството доказателства е установено, че ищецът е изпълнил задълженията си по сключения Договор с рег. № Д-VIII-495 от 24.09.2020 г., по който ответникът е останал задължен със сумите 2 090,54 лв. и 195.74 лв. по двете издадени от ищеца фактури, съответно от 05.08.2021 г. и от 07.09.2021 г. Приел е, че е налице забава в изпълнение на задълженията на ответника, поради което същият дължи и лихва за забава върху всяка от сумите по издадените фактури за извършени услуги за посочените периоди.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал.

2 и ал. 3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка.

Страните не спорят и от приложеното гр.д. № 71444/2023 г. по описа на СРС, 155 състав, се установява, че на 09.01.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която „МГ А.“ ЕООД, е осъден да заплати на „Софинвест“ ЕАД сумите, както следва: 1. сумата от 2 090,54 лв. - главница по фактура № ********** от 05.08.2021 г., 2. сумата от 548,21 лв. - лихва за забава върху главницата от 2 090,54 лв., дължима за периода от 06.08.2021 г. до 18.12.2023 г., 3. сумата от 195.74 лв. - главница по фактура № 2000129693 от 07.09.2021 г., 4. сумата от 49,53 лв. - лихва за забава върху главницата от 195,74 лв., дължима за периода от 08.09.2021 г. до 18.12.2023 г., законната лихва върху главниците, считано от 22.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като основание на задължението е Договор с рег. № Д-VIII-495 от 24.09.2020 г. Установява се, че в срока по чл.414 от ГПК е постъпило възражение от длъжника „МГ А.“ ЕООД срещу издадената заповед. В предвидения едномесечен срок заявителят „Софинвест“ ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск по реда на чл.422 ГПК.

3

Страните не спорят и се установява от представения писмен документ, че същите са сключили Договор с рег. № Д-VIII-495 от 24.09.2020 г., по силата на който „Софинвест“ ЕООД се е съгласил да приема отпадъци /земни маси/, собственост на „МГ А.“ ЕООД при спазване на законовите изисквания, в посочените нормативни актове, в посочен обем и от посочени обекти, като страните договорили приемането да се извършва на площадка за третиране на строителни отпадъци на „Софинвест“ ЕООД в кв.Враждебна, при договорена цена. Договорът бил сключен за срок от една година.

Чрез представените в производството заверени преписи от фактури е видно, че ищецът е издал две фактури, както следва: фактура № ********** от 05.08.2021 г. на стойност 2 090,54 лв. с включено ДДС, и фактура № 2000129693 от 07.09.2021 г. на стойност 195,74 лв. с включено ДДС за извършените услуги по прием на строителни отпадъци на ответника на площадка за третиране на строителни отпадъци на „Софинвест“ ЕООД в кв.Враждебна.

Чрез представените в производството кантарни бележки се установява извозените и приети видове и количества строителни отпадъци. В същите са посочени товарните автомобили, с които е извършен превоз и са били доставени описаните строителни отпадъци, както и шофьорите на автомобилите, с които е било изпълнено това.

Установява се от постъпилото по делото писмо от ТД на НАП, офис „Красно село“ се установява, че процесните две фактури не са отразени в справки- декларации по ЗДДС и в дневниците за покупки и продажби на „МГ А.“ ЕООД.

Чрез констатациите на приетата пред първата инстанция ССчЕ, която настоящият състав кредитира изцяло, по реда на чл.202 ГПК, се установява, че процесните фактури са били осчетоводени в търговските книги на ищеца и не са били осчетоводени в търговските книги на ответника. Както е посочил експерта, в счетоводството на ищеца процесните фактури са намерили отражение в СД по ЗДДС и в дневниците за продажби през месец август и месец септември 2021 г. Посочено е, че по двете фактури не са извършени плащания. Установява се, че размерът на законната лихва за забава за процесните две фактури за процесния период в размер на 548,21 лв. върху главницата от 2 090,54 лв. и в размер на 49,53 лв. върху главницата от 195,74 лв.

Чрез показанията на свидетеля И.А.Т. /шофьор при ответното дружество/, чиито показания съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че същият е ходил до строителната площадка в кв. Враждебна, където се депонират отпадъци. Свидетелят описва, че преди да се депонират отпадъците, камионът се претегля на кантар, за да се определи тарата, изсипват се отпадъците и след това камионът се връща празен на кантара. След второто претегляне на място се заплащат разтоварените отпадъци, като цените са в зависимост от вида на отпадъците. Шофьорът се разписвал върху кантарни бележки. Впоследствие редът за депониране на отпадъци се променил. Сочи, че не са 4 му били давани фактури.

При така установеното, настоящият състав намира исковете по чл.422 вр. с чл.

415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл.79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. с чл.327, ал. 1 от ТЗ, и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД за доказани по основание и размер.

Доводите на въззивника – ответник, че в производството не е доказано изпълнение на задълженията по договора от ищеца, настоящия състав намира за неоснователни.

Както правилно е посочил в постановеното решение СРС и настоящият състав формира по идентичен начин като фактически констатации и правни изводи, чрез събраните пред първата инстанция показания на свидетеля Т.- шофьор при ответника и приетите писмени доказателства – договор, фактури и кантарни бележки, се установява изпълнение на задълженията на ищеца по договора. Противно на изложените от ответника доводи, съдът намира за установено чрез събраните по делото доказателства и констатациите на приетата пред СРС, съдебно-счетоводна експертиза, неизпълнение на задълженията на ответника да заплати стойността на депонираните строителни отпадъци на депото на ищеца в кв.Враждебна, за което са били издадени двете фактури, предмет на спора.

В съставените кантарни бележки са посочени товарните автомобили и шофьорите, които са ги управлявали, с които е бил извършен превоз на строителните отпадъци. Посочени са и видовете и количествата строителни отпадъци, които са били приети на депото. Както е посочил свидетеля Т. /посочен в една част от кантарните бележки/ за извършване преценка на количеството на депонирания отпадък е било извършвано измерване на камиона със товар и без него, като това обстоятелство е било отбелязвано. Оплакванията на ответника, че така удостоверените обстоятелства не се установяват в процеса, тъй като представените кантарни бележки не носят подпис на ответника, съдът намира за неоснователни. Посочените обстоятелства са установени с помощта на показанията на свидетеля Т. и договора, който е обвързвал страните за посочения едногодишен период. В сключения в писмена форма между страните договор /чл.8/ е предвидено, че задължението за заплащане на договорената между страните цена възниква при сключване на договора въз основа на заявените количества по издадени счетоводни документи. Предвидено е, че заплатените суми по заявени количества, но непредадени в договорения срок, не подлежат на възстановяване. В случая е установено, че заявените количества строителни отпадъци не са били заплатени предварително при сключване на договора, като е установено издаване на счетоводни документи и предаване на строителните отпадъци съответни на количества и стойности отразени в съставените фактури. С оглед това и доводите в жалбата на ответника в обратен смисъл се явяват неоснователни.