Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 33 от 10.10.2023, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 573/2023
Вид
Присъда № 33
Подписан
10.10.2023
Състав
СТРАТИМИР ГОШЕВ ДИМИТРОВ, БОРЯНА ПЕТРОВА БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА, КРАСИМИР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 54 · Наказателен кодекс
  • чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 105, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 118 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 334 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 336, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 371, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

Мотиви към Присъда № 33 от 10.10.2023 г. по ВНОХД №

573/2023 г. по описа на Окръжен съд – Хасково.

С Присъда № 260000 от 28.03.2023 г., по НОХД № 4/2021 г., по описа на Районен съд-Димитровград, съдът е признал подсъдимия К.Д.Х., роден на 11.07.1992 г. в гр. Д., живущ в с. Р., общ. Д., ул. ,,В.‘‘ № *, *******, ****** гражданин, ***** образование, *******, ******, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 03.11.2018 г. в с. Р., общ. Д. е причинил на Х.В.И. с ЕГН ********** от гр. Ч. средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на корема – разкъсвания на черния дроб и капсулата на задстомашната жлеза и кръвоизлив в коремната кухина, при което е причинено разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на осн. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 54 от НК го е осъдил на наказание ,,лишаване от свобода‘‘ за срок от 1 година, като на осн. чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението му е отложено с изпитателен срок от 3 години. С присъдата в тежест на подсъдимия К.Д.Х. са поставени разноските по делото.

Недоволен от постановената присъда е останал защитникът на подсъдимия К.Д.Х. – адв. З.С., която в законоустановения срок я обжалва с оплаквания за неправилност. В жалбата се твърди, че присъдата е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и е необоснована, тъй като не се основава на доказателствата по делото.

Изразява се несъгласие с първоинстанционния съд за това, че не е кредитирал показанията на св. Х.И. в частта, в която е изложил, че свидетелят И.И. го е ритал в корема. В тази насока защитникът развива подробни доводи, като извършва собствен анализ на събраната доказателствена съвкупност, с който обосновава извод за недоказаност на авторството на деянието. Според тезата на защитата липсват доказателства, установяващи по категоричен и несъмнен начин, че инкриминираната телесна повреда, изразяваща се в контузия на корема - разкъсвания на черния дроб и капсулата на задстомашната жлеза и кръвоизлив в коремната кухина, е причинена именно от подсъдимия, стъпвайки на обстоятелството, че на побоя е присъствал и св.

И.И., за когото твърди, че е възможно да е нанесъл съставомерната телесна повреда, което обаче не е било предмет на разследването. На следващо място, защитникът изразява недоволство поради противоречие с практиката на ЕСПЧ позоваването на показанията на св. К.К., който бил лицето, провело полицейска беседа с подсъдимия на инкриминираната дата. От друга страна се твърди, че съдът е игнорирал съществени аргументи на защитата. С тези доводи се иска присъдата да бъде отменена и да се постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение.

Районна прокуратура - Хасково не е депозирала възражение по жалбата на защитника на подсъдимия.

Частният обвинител Х.И. не е депозирал възражение по жалбата на защитника.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на 1 държавното обвинение – прокурор от ОП – Хасково, заема становище за неоснователност на жалбата. Намира аргументите на районния съд, касаещи авторството на престъплението за правно релевантни и издържани. В случая по делото било безспорно, че на местопроизшествието са били три лица – пострадалият, подсъдимият и свидетелят И.Ж.И.. В момента, в който подсъдимият нанасял удари, свидетелят И.Ж.И. затискал вратата на къщата, а това правело невъзможно и той от своя страна да нанася удари. Във връзка с тезата на защитата изтъква, че нанасянето на удари и от св. И.И. представлява престъпление, извършено в съучастие от двамата, но не и основание, което да обуславя оправдаването на подсъдимия. Иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционната присъда – потвърдена.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция се явява и повереникът на частния обвинител Х.И. – адв. И., която оспорва жалбата като неоснователна и моли присъдата да бъде потвърдена като правилна, законосъобразна и обоснована. Счита, че правилно показанията на св. И. не са кредитирани в цялост. Правилно намира и позоваването на заключението по съдебно-медицинската експертиза, според което най-вероятният механизъм за причиняването на травмата е този при удар с бухалка. На следващо място, изхождайки от показанията на св. И.И., с които същият разяснява, че към инкриминирания момент бил шокиран и много уплашен, повереникът заключва, че именно поради нараняванията, причинени от подсъдимия, свидетелят изпаднал в това състояние. С тези доводи се иска потвърждаване на присъдата.

Пред настоящата инстанция подсъдимият К.Д.Х., редовно призован, се явява лично и със защитника си адв. З.С.. Защитникът поддържа депозираната жалба, като развива доводите, изложени в допълнението към въззивната жалба. Набляга на показанията на св. Х.И., изложени пред разследващ полицай, а впоследствие и при разпита му пред съдия за това, че ритници в корема му е нанасял св. И.И.. Същевременно според заключението по СМЕ инкриминираната телесна повреда било възможно да се причини именно по този начин - чрез ритници в коремната област.

Пред въззивната инстанция липсват направени доказателствени искания и нови доказателства не са събирани.

Хасковският Окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда по реда на чл. 313 и чл. 314 от НПК, по посочените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, приема за установено следното:

Частният обвинител Х.И. от гр. Ч. бил на гости на своя приятел в с.

Р., общ. Д. – св. П.Н.И.. На 03.11.2018 г. вечерта те консумирали алкохол, като около 22:00ч. тръгнали пеша по улиците на селото, за да купят още алкохол.

По пътя минали покрай двора на училището, където Х.И. се отбил, а св. П.И. продължил пътя си. В беседка в двора на училището били В. -**г. и свидетелите И.И.-**г., А.С.-**г. и Ж.Н.-**г. Частният обвинител поискал да се запознае с момичето, но поради употребения алкохол почнал да й досажда.

Тя отказала да си каже името, като Х.И. започнал да й говори неприлични думи. Малко след това, частният обвинител тръгнал обратно към дома на 2 приятеля си П.И., където продължили да употребяват алкохол и около 23:00ч. легнали да спят. В къщата били и бабата на св. П.И. – св. Т.П., брат му – М.И. и жената, с която последният съжителствал – Р.

Около 23:00ч. същата вечер св. И.Ж.И. – баща на В., видял, че тя се прибира разстроена, след което разказала какво се е случило в двора на училището и за неприличните и вулгарни изрази, които частният обвинител Х.И. употребил. Свидетелят И.Ж.И., тъй като отскоро живеел в селото и не познавал всички там, се обадил на подсъдимия К.Х. и му разказал за случилото се с дъщеря му. Помолил подсъдимия да го заведе при частния обвинител Х.И., за да му търси обяснение за думите към В. и да изяснят ситуацията. Така подс. Х. и св. И.И. отишли до дома на св. П.И.. Пристигайки до къщата, подс. Х. извикал на висок глас частния обвинител Х.И.. На вратата се показал св. П.И., който влязъл обратно вътре и казал на Х. И., че го търсят.

Частният обвинител се показал на входната врата и след размяна на реплики подсъдимият го ударил с бухалка в главата. От удара Х.И. паднал на терена на терасата, на лявата си страна, на което станал свидетел П.И., стоейки в коридора на къщата. След това свидетелят И.И. затворил входната врата и подсъдимият започнал да нанася удари с бухалката по тялото на частния обвинител Х. И., а св. И.И., затискайки вратата на къщата – с ритници по корема. След като подсъдимият Х. и св. И.И. си тръгнали, семейството на св.

П.И. подало сигнал на спешния ЕЕН и на място били изпратени екип на спешна медицинска помощ и полицейски служители от РУ на МВРДимитровград. На последните Х.И. съобщил, че му е нанесен побой от подс.

К.Х., който същата вечер бил открит в дома си и задържан по реда на ЗМВР за срок от 24ч. Непосредствено след случилото се частният обвинител Х.И. бил с видимо нараняване на главата (потекла кръв вследствие удара с бухалка), след което бил откаран от спешния екип до МБАЛ-Хасково.

Според заключението по назначената съдебномедицинска експертиза на частния обвинител Х.И. е причинена контузия на корема – разкъсвания на черния дроб и капсулата на задстомашната жлеза и кръвоизлив в коремната кухина. Описаните увреждания са причинени от действие на твърд тъп предмет и могат да се получат при побой с твърди тъпи предмети по начина, времето и при обстоятелствата, описани в предварителните сведения. Причинено е разстройство на здравето временно опасно за живота по смисъла на чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.

В хода на разпита му в съдебно заседание вещото лице разяснява, че нараняването е капсулно, по периферията на ребрената дъга, нараняването е с малък капацитет, ограничаващо се до временна опасност за живота. На въпроса относно механизма на причиняване на вредоносния резултат, при поставени 3 версии, вещото лице сочи на първо място бухалката, на второ – ритник, а като по-малко вероятно – падането на частния обвинител на земята.

Вещото лице разяснява още, че ритникът не може да осигури тази широчина на поражение, тъй като отпред обувката има по-малка поразяваща повърхност от тази, която осигурява бухалката по дължина. От друга страна обаче q ако ударите с крак са няколко, е възможно същите да причинят процесното нараняване.

3

Според заключението по назначената на ДП съдебномедицинска експертиза по метода на ДНК-профилиране изследваните клетъчен материал по противоположен на ръкохватката участък на бухалката и човешката кръв по лява и дясна обувка са с един и същ ДНК профил на лице от мъжки пол, който напълно съвпада с профила на Х.И..

Съдът прие за установена горепосочената фактическа обстановка, след като извърши собствен анализ на показанията на свидетелите Х.И., З.Б., Т.П., П.И., И.Л. И., А.С., Ж.Н., В.В., за които е дадено съгласие по чл. 371, т.

1 от НПК да не се разпитват в съдебно заседание, от показанията на И.Ж.И. и К.К., дадени в хода на съдебното производство, от обясненията на К.Х., от заключенията по СМЕ и СМЕ по метода на ДНК профилиране, к акто и прочетените и приобщени по реда на чл. 283 НПК писмени материали по ДП № 720/2018 г., по описа на РУ на МВР – Димитровград.

От показанията на свидетелите И.Л. И., А.С. и Ж.Н. се установява предхождащата инкриминираното деяние случка. На 03.11.2018 г., около 22:00ч., докато посочените свидетели и В. били на беседката в двора на училището в с. Р. при тях дошъл частният обвинител Х.И.. Към В. Х.И. проявил грубо отношение и използвал неприлични изрази, след което си тръгнал. Същата информация се съдържа и в показанията на Х.И., както и в тези на св. И.Ж.И.. Последнитеq въпреки че представляват производен източник на информация, поради своята еднопосочност с първичните доказателствени източници, в тази част се кредитират от съда като достоверни.

По делото е установено също и това, че св. И.И. се е обадил на подс.

К.Х., за да разбере кое е лицето с прякора ,,******‘‘ /Х.И./, огорчил дъщеря му, както и да го открият, за да му търси обяснение.

Междувременно частният обвинител Х.И. и св. П.И. продължили вечерта с консумиране на новото количество алкохол (ракия) и около 23:00ч. легнали да спят, малко след което, викайки поименно частния обвинител, на входната врата се е появил подс. К.Х., заедно със св. И.И.. Х.И. се показал на входната врата и след размяна на заканителни реплики, подсъдимият Х. ударил Х.И. с бухалка в главата, с което действие последният бил повален на земята на терасата, като от главата му потекла кръв. Изложеното дотук следва по несъмнен начин от показанията на св. П.И. и Х.И., които съдът намира за правдиви с оглед тяхната еднопосочност. Тези данни напълно кореспондират и със заключението по СМЕ по метода на ДНК-профилиране, според което клетъчнияj материал от противоположния на ръкохватката участък на бухалката принадлежи на Х.И., като посоченият предмет е бил открит в дома на подсъдимия и предаден с протокол за доброволно предаване. В тази връзка съдът не даде вяра на показанията на св. И.И., с които е описана ситуация на съприкосновение между подсъдимия и частния обвинител във вид на боричкане, както и че, същото се е разиграло на улицата пред къщата. Така обрисуваното физическо стълкновение между Х. и И. е напълно изолирано и се опровергава от гореизложените доказателствени източници. Що се касае до конкретното място на срещата на тримата – подс. Х., св. И.И. и частният 4 обвинител Х. И., на това твърдение противостоят показанията на частния обвинител Х.И., че след нанесения удар в главата е паднал на циментовия под на терасата пред вратата.