Решение № 13195 от 02.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13195 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20261110103741 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, предявена по реда на чл. 422, ал.1 ГПК от „С. П. 1 А." ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С...., партер, представлявано от управителя Т. А. Г. срещу К. А. Я., ЕГН **********, с адрес: гр.

С...., с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 670,00 евро, представляваща главница за неизплатени такси за поддръжка (остатък за 2021 г., за цялата 2022 г. и за цялата 2023 г.) във връзка с Договор № С1-16 от 12.03.2010 г. за поддръжка и управление на площите и съоръженията за общо ползване в комплекс от затворен тип с апартаменти за постоянно ползване „......", с. Н. х., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.11.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д.

№ 66056/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 168 състав.

Ищецът твърди, че ответникът К. А. Я. е собственик на Апартамент 16 с площ от 63,46 кв.м., находящ се на втори етаж в жилищна сграда 1, част от жилищен комплекс „......", с. Н. х., съгласно Нотариален акт № 39, том І, рег. № 176, дело № 33 от 2010 г. Поддържа се, че при придобиване на собствеността, на 12.03.2010 г., ответникът е сключил с ищеца Договор № С1-16 за поддръжка и управление на площите и съоръженията за общо ползване в комплекса, с нотариална заверка на подписите. Владението върху имота е предадено с Приемо-предавателен протокол от 13.03.2010 г. Съгласно договора, ответникът се е задължил да заплаща годишна такса за поддръжка в размер на 300 евро, дължима еднократно или на вноски най-късно до 30.12. на текущата календарна година. Ищецът посочва, че първоначално ответникът е изпълнявал задълженията си, но през 2011 г. е преустановил плащанията, за което ищецът се е снабдил с изпълнителен лист от 31.08.2012 г. по ч.гр.д. № 40328/2012 г. на СРС. Впоследствие ответникът отново е започнал да плаща и е покрил задълженията си до месец септември 2021 г. включително. Твърди се, че след тази дата плащанията отново са преустановени, поради което са натрупани процесните задължения в общ размер на 670 евро, формирани както следва: 70 евро неизплатен остатък за 2021 г., 300 евро за цялата 2022 г. и 300 евро за цялата 2023 г. За тези суми ищецът е подал заявление по чл. 417 ГПК на 01.11.2024 г., по което е образувано ч.гр.д. № 66056/2024 г. на 1

СРС и е издадена Заповед за изпълнение № 35586/11.11.2024 г., срещу която в срок е депозирано възражение от длъжника. Ето защо моли за уважаване на исковете. Претендира разноски. Представя писмени доказателства: Заповед за изпълнение № 35586/11.11.2024 г. и Изпълнителен лист по ч.гр.д. № 66056/2024 г.; Разпореждане по ч.гр.д. № 66056/2024 г.;

Нотариален акт № 39, том І, рег. № 176, дело № 33 от 2010 г.; Договор № С1-16 от 12.03.2010 г.; Приемо-предавателен протокол от 13.03.2010 г.; Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист от 31.08.2012 г. по ч.гр.д. № 40328/2012 г. на СРС; Счетоводна справка. Прави доказателствени искания за служебно присъединяване на ч.гр.д. № 66056/2024 г. на СРС, 168 състав, както и за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът К. А. Я. оспорва предявения иск частично. Оспорва дължимостта на сумите за 2022 г. изцяло и за 2021 г. частично, като прави възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че претендираните вземания представляват периодични плащания, за които е приложима кратката тригодишна давност по ЗЗД. По отношение на задълженията за 2023 г. заявява, че не прави възражение за давност и изразява готовност за доброволното им погасяване. Ето защо моли съда да отхвърли иска за сумите, погасени по давност, и да го уважи само за непогасената част.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 2, ал. 2 ЗУЕС и чл. 86 ЗЗД, като са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

По отношение на иска с правна квалификация чл. 2, ал. 2 ЗУЕС

Предмет на настоящия правен спор е вземане, произтичащо от неизпълнение на договор за поддръжка и управление на общите части на жилищен комплекс от затворен тип, уреден в разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗУЕС. Този договор притежава специфична правна природа, която го отличава от общите договори за изработка или поръчка по ЗЗД. Той представлява двустранен, възмезден, консенсуален и каузален договор, който урежда управлението на етажната собственост при специфичния режим на комплексите от затворен тип.

Особеността на договора по чл. 2, ал. 2 от ЗУЕС се състои в това, че неговото сключване е законово предвидено като съпътстващо придобиването на собственост върху самостоятелен обект в комплекса. Законодателят е придал специфично действие на този договор – съгласно чл. 2, ал. 2, изр. второ от ЗУЕС, след вписването му в Имотния регистър по партидата на всеки самостоятелен обект, той е противопоставим на последващите приобретатели. По този начин облигационните задължения се трансформират в тежест, следваща правото на собственост върху имота. С договора се възлагат организационни, технически и административни дейности по поддържането на общите части, инфраструктурата и съоръженията в комплекса срещу задължение на собственика да заплаща определено периодично възнаграждение (такса)

За да бъде уважен предявеният установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 2, ал. 2 от ЗУЕС и чл. 422, ал. 1 от ГПК, в производство по кумулативно съединени искове за отделните годишни периоди, е необходимо да бъдат установени следните фактически предпоставки при условията на пълно и главно доказване: 1.) Доказване на сключен писмен договор за поддръжка и управление с нотариална заверка на подписите между инвеститора/управителя на комплекса и собственика, съобразно формалните изисквания на чл. 2, ал. 2 от ЗУЕС.; 2.) Качеството на ответника на собственик (или ползвател) на самостоятелен обект в рамките на определения жилищен комплекс от затворен тип през съответния исков период; 3.) Реално осъществяване на дейностите по техническа поддръжка, почистване, охрана, управление и осигуряване ползването на общите части и съоръженията, съгласно уговореното в предмета на договора; 4.) Изтичане на определения в договора срок за плащане на таксата за поддръжка, с което вземането става ликвидно и изискуемо; 5.)Точно съответствие на претендираните суми с уговорения в договора размер на годишната вноска, респективно извършените индексации, ако такива са 2 едностранно предвидени и надлежно настъпили.

При установяване на горепосочените предпоставки, за да се стигне до отхвърляне на иска, в тежест на ответната страна е да докаже чрез надлежни платежни документи пълното или частичното погасяване на задълженията чрез плащане, или да ангажира доказателства за наличието на правопогасяващи или правопрепятстващи възражения (включително изтичане на предвидената в закона погасителна давност за периодични плащания).

При изследване на материалноправните предпоставки за възникване на претендираните вземания, съдът констатира, че между страните не съществува спор по фактическия състав, досежно пораждането на облигационната връзка и възникването на задълженията по същество.

С доклада по делото, изготвен на основание чл. 140 ГПК, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване Наличието на валидни договорни отношения между страните, произтичащи от Договор № С1-16 от 12.03.2010 г. за поддръжка и управление на площите и съоръженията за общо ползване в комплекс „......“, с. Н. х., и че по принцип се дължат такси за поддръжка за процесния обект (Апартамент № 16).

Независимо от липсата на спор между страните по тези факти, същите се установяват по категоричен начин и от събраните по делото писмени доказателства. Качеството на ответника на собственик на Апартамент № 16 на втория етаж в жилищна сграда 1 от комплекса се доказва от Нотариален акт за покупко-продажба № 39, том І, рег. № 176, дело № 33 от 2010 г. Обвързаността от договора по чл. 2, ал. 2 ЗУЕС се потвърждава от представения Договор № С1-16 от 12.03.2010 г. с нотариална заверка на подписите, а реалното предаване на имота и влизането във владение – от Приемо-предавателен протокол от 13.03.2010 г., от който момент съгласно чл. 2, ал. 1 от договора се задейства задължението за плащане на годишната такса за поддръжка. Съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от същия договор, размерът на дължимата сума е определен на 300,00 евро годишно, с падеж най-късно до 30.12. на текущата календарна година.

С оглед на изложеното, фактическият състав по възникването, изискуемостта и размера на вземанията за всяка от процесните години – 2021 г. (остатък от 70,00 евро), 2022 г. (300,00 евро) и 2023 г. (300,00 евро) е напълно осъществен и доказан. Ето защо, единственият спорен въпрос, предвиден за разрешаване в настоящото производство, се свежда до направеното от ответника правопрепятстващо възражение за изтекла погасителна давност за сумите по първите два периода.

Единственият спорен въпрос по делото е дали претендираните вземания за такси за поддръжка за 2021 г. (остатък) и за цялата 2022 г. са погасени по давност, предвид приложимия тригодишен давностен срок за периодични плащания.

По отношение на погасителната давност.

Погасителната давност е сложен юридически факт, съвкупност от два елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичането на определен период от време. Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като според, ал. 2 на същата разпоредба, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б.

"в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД.

3

Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесните задължения за главници, че е приложимо правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. И това е така, тъй като страните по правоотношението са определили срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава, след изтичането на този срок и това е така по следните съображения:

В съответствие с чл. 4, ал. 2 от процесния Договор № С1-16 от 12.03.2010 г., собственикът се е задължил да внася дължимата годишна сума за управление и поддръжка ежегодно, еднократно или на вноски, най-късно до 30.12. на текущата календарна година.