Решение № 127 от 03.05.2023, Районен съд - Лом

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. гр. Лом, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Г. Александрова

Миронова при участието на секретаря Румяна Д. Александрова Найденова като разгледа докладваното от Албена Г. Александрова Миронова Гражданско дело № 20211620102249 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени искове чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. 430 ТЗ.

Предявен е и с к от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК ********, гр. София, чрез пълномощника, адв. С. З., САК, срещу Т. Г. К., ЕИК ********, гр. Лом, представлявано от управителя В. И. С., за установяване на задължение по издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

Твърди се в исковата молба, че между ответника и ищеца (с предишно наименование ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД) е сключен Договор за банков кредит ПРОДУКТ БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ – ПЛЮС № BL14427/24.03.2008 год., по силата на който банката предоставя на ответника кредит под формата на кредитна линия в размер на 50 000 лв., със срок на издължаване 240 месеца.

След откриването на заемната сметка ответникът е усвоил сумата от 49 995,45 лв.

С Анекс№ 1/18.05.2010 год. валутата по кредита е променена на евро и така задължението е превалутирано на 25 564,59 евро.

Крайният срок за издължаване на кредита е изтекъл на 21.05.2020 год., но ответникът не е изпълнил в цялост.

За неизплатеният остатък от кредита са били издадени Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК, срещу които ответникът възразил.

Иска се: да бъде признато от съда за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

- 751,88 евро главница,

1

- 91,14 евро – мораторна лихва за периода 21.05.2020 – 24.11.2020 год., - 60,00 лв. такси по договора в лева за периода 10.06.2020 год. до 24.11.2020 год., - 0,05 евро – такси по договора в евро за периода 26.10.2020 – 24.11.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.

417 ГПК /01.12.2020 год./ до изплащане на задължението

Претендират се и разноските в исковото и в заповедното производство.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответната страна.

В отговора си, чрез пълномощника си адв. Х. Х., САК оспорва в цялост претененцията, като неоснователна и недоказана.

Твърди липса на идентичност на изложените в заявлението по чл. 417 ГПК и в исковата молба обстоятелства, от които произтича претенцията, доколкото в първото от тях не се споменава за сключения между страните анекс към договора за кредит.

Оспорва и твърдението, че ответникът не е заплатил претендираните от ищеца вземания за главница, лихви и такси.

Твърди, че погасителният план, подписан при сключването на анекса не е променян, ответникът не е бил уведомяван, а страните не са подписвали едностранно изменени от банката погасителни планове.

Твърди, че ответникът е изправна страна по договора за кредит и последната вноска по кредита, с падеж 21.05.2020 год. съгласно погасителния план е била в размер на 394,49 евро. Едва предния ден, на 20.05.2020 год. посещавайки банковия клон за да плати, ответникът бил уведомен от ищеца, че последната вноска е в размер на 1145,07 евро. На падежната дата е погасил последната вноска в размер, съответстващ на уговорения в погасителния план – 394,49 евро и е депозирал възражение пред ищеца.

В отговор на възражението е бил уведомен, че увеличението на последната погасителна вноска е резултат от увеличението на базовия лихвен процент за малки фирми от 21.06.2011 год., което е довело до по-малка вноска за погасяване на главница и това било отразено в последната, изравнителна вноска по кредита. Ситуацията е била обяснена с техническа грешка.

Ответникът счита, че неправомерно и недобросъвестно ищецът едностранно и без да уведоми другата страна е начислявал и погасявал служебно суми за лихви с направените от ответника вноски за главница.

Твърди нищожност поради накърняване на добрите нрави на клаузите на чл. 2.1. от Анекса, съгласно който действащият базов лихвен процент «малки фирми» на банката (БЛПМФ) не подлежи на договаряне и промените в него стават задължителни за страните, считано от първото 21-во число след промяната му, като моли съдът да обяви, на осн. чл. 26, ал. 1, изр. 3-то ЗЗД тази нищожност и съответно – за недължими начислените въз основа на тях възнаградителни лихви.

Ответникът оспорва изцяло и претенциите за дължими такси, доколкото с оглед едностранно промененият от кредитора размер на месечните вноски, съотношението и размера на погасяваните с тях части от главници и лихви по кредита се е увеличила и размера на годишната такса за управление на кредита, както и начислената наказателна надбавка за просрочие на главницата на база невярно определен размер на непогасена главница.

Моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани и претендира назноски в исковото и заповедното производство.

В откритото съдебно заседание ищецът ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД не се представлява. Чрез пълномощника си адв. Св. З., САК не възразява делото да се разгледа в негово отсъствие. В писмено становище поддържа иска и моли да бъде уважен. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

2

Ответникът Т. Г. К., гр. Лом се представлява от адв. Х.

Х., САК, която пледира за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.

Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Доказателствата са писмени и при техния анализ и преценка съдът установи:

По фактите:

По ч.гр.д. № 1786/2020 год. по описа на РС Лом са издадени Заповед № 260275/02.12.2020 год. по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист, в полза на ищеца, срещу ответника, за сумата от 751,88 евро – главница от 21.05.2020 год. до 24.11.2020 год., сумата от 91,14 евро – мораторна лихва за периода 21.05.2020 год. – 24.11.2020 год., сумата от 60 лв. – такси за периода 10.06.2020 год. – 24.11.2020 год., сумата от 0,05 евро – такси за периода 26.10.2020 – 24.11.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2020 год. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 394,17 лв. – разноски по заповедното призводство.

Заповедта е издадена въз основа на документ по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката.

Изпълнителният лист е получен от заявителя на 08.01.2021 год.

Заповедта по чл. 417 ГПК е връчена на длъжника на 12.10.2021 год., ведно с Покана за доброволно изпълнение от 05.10.2021 год. по изп.д. № 20217480400455 на ЧСИ М. И.а, рн МОС и на 18.10.2021 год. той е депозирал Възражение по чл. 414 ГПК и жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист.

С Разпореждане от 21.10.2021 год. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си и е постановил СПИРАНЕ на изпълнението по издадената заповед по чл. 417 ГПК.

Разпореждането е получено от заявителя на 03.11.2021 год.

Искът по чл. 422 ГПК е предявен на 15.11.2021 год.

С Определение № 28/13.01.2022 год. по в.ч.гр.д. № 366/2021 год. на МОС жалбата срещу Разпореждане от 02.12.2020 год. по ч.гр.д. № 1786/2020 год. на ЛРС за издаване на изпълнителен лист въз основа на заповед по чл. 417 ГПК е оставена без уважение.

Между страните не е спорно, че на 24.03.2008 год. са сключили Договор за банков револвиращ кредит, продукт БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ – ПЛЮС № BL14427, по силата на който банката е предоставила на ответника кредит във формата на револвираща кредитна линия в размер на 50 000 лева, за посрещане на оборотни нужди.

Уговорено е (в чл. 2), че ако до 3 месеца от подписването на договора кредитополучателят не изпълни всички условия, даващи му право да усвоява суми от кредита, задължението на банката за отпускане на средства се погасява. Кредитът се усвоява в брой или чрез превод към друга сметка. Погасяването на задължението по главницата се извършва изцяло или частично, като кредитополучателят може да ползва отново средства по кредита до максималния разрешен лимит в срока за погасяване на кредита – 240 месеца или – след подписването на анекс за продължаване действието на договора – в съответния срок.

В чл. 15 от Договора се регламентира задължението на кредитополучателя да получава от банката и съответно да потвърждава банковите извлечения по заемните му сметки в 10-дневен срок от датата на извлечението, след изтичането на който срок неполучените или неоспорени извлечения се смятат за потвърдени.

На 18.05.2010 год. между страните е подписан АНЕКС № 1 към Договор за банков револвиращ кредит, продукт БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ – ПЛЮС № BL14427, съгласно който кредитната линия е превалутирана – от 50 000 лв. на 25 564,59 евро.

Намален е размерът на кредита до размера на усвоените към датата на сключване на договора средства, договорени са нов лихвен процент и, че кредитът ще бъде погасяван на месечни анюитетни вноски в нов срок – до 21.05.2020 год.

3

Съответно е изготвен нов погасителен план, с месечна вноска от 395,40 евро в срок до 21.05.2020 год., промени в който, съгл. чл. 6, изр. 2 от Анекса могат да се правят само при взаимно съгласие на страните или едностранно от банката при промяна на определения в договора базов лихвен процент – малки фирми. (БЛПМФ).

Съгласно Общите условия на банката за отпускане и обслужване на кредити на ЮЛ, ЕТ, дружества по ЗЗД, (чл. II.8.) БЛПМФ се определя от компетентните органи на банката и може да бъде едностранно променян. При такава промяна в срока на действие на съответния договор, размерът на погасителните вноски, определени в погасителния план се променя едностранно от банката, промените се отразяват при изчисляването на дължимата лихва по кредита, считано от падежа на първата вноска след датата на промяната на БЛП. Промените се публикуват на интернет-страницата на банката и обявление за промяната се поставя на видно място в салоните на банката с указание за датата на промяната на БЛП.

На 20.05.2020 год. ответникът е подал до управителя на банката-ищец възражение срещу увеличението на последната вноска по кредита, която съгл. погасителния план е в размер на 394,49 евро, вместо които банката е начислила 1145,07 евро.

В отговор банката е поднесла извинение за създадената поради „технически причини“ ситуация и е уведомила ответника, че „увеличението се дължи на увеличение на Базовия лихвен процент за малки фирми от 21.11.2011 год., с което и лихвата върху кредита е била съответно увеличена. Тъй като анюитетните вноски не са се увеличили, по-голямата вноска за лихви автоматично е довела до по-малка вноска за главница, която била отразена в последната погасителна вноска. По този начин погасената в по-малък размер главница е била отразена в последната изравнителна вноска“.

От своя страна ответникът е възразил, че нито е бил уведомяван за настъпилата промяна в лихвения процент, нито му е връчван нов погасителен план, поради което считат, че са изпълнили всички свои задължения по договора за кредит.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, извършена от в.л. И. А.

П. се установява:

Сумата от 50000 лв., съгл. Договор за банков револвиращ кредит, продукт БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ – ПЛЮС № BL14427 от 24.08.2008 год., с приложен към него погасителен план и последващо предоговаряне с Анекс № 1/18.05.2010 год. и нов погасителен план към него е била усвоена от сключването на договора до подписването на анекса. Превалутираната с анекса сума е 25564,59 евро.

При ищеца е осчетоводено: