Определение № 13701 от 25.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13701 гр. София, 25.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно частно гражданско дело № 20261100501757 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от името на „Д. Б. ищец в първоинстанционното производство срещу Определение № 1073 от 12.01.2025г., постановено по гр. д. 37091/2025г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 43 състав, с което е отхвърлено искането му за ревизиране на въпроса с разноските, като на ответника не бъдат присъждани такива.

В частната жалба са изложени съображения, че ответникът, доколкото не е представил списък по чл. 80 ГПК, както и доказателства, че разноски в производството са сторени, то не бил осъществен фактическият състав за възникване на претенция за заплащане на разноски, поради което и постановеното определение било неправилно.

Счита, че в хипотеза, в която съдът определял възнаграждение за юрисконсулт, не следвало да се присъжда производна сума пари, само поради участието на такъв по делото, а дължал проверка относно това, дали е налице надлежна индивидуализация на претенцията за разноски.

Поддържа, че поради липса на списък с разноски, то липсвали данни относно индивидуализацията и обосноваността на претенцията. С тези доводи моли за отмяна на оспорвания акт. Претендира за присъждането на разноски.

В срока по чл. 276 ГПК, процесуалният представител на ответника в първоинстанционното производство – юрк. Тодоров оспорва подадената частна жалба като неоснователни. Твърди, че присъждането на юрисконсултско възнаграждение отговаря на изискванията на закона и фактите по делот, а същото е и в размер на минималното такова.

Моли съдът да остави частната жалба без уважение.

Съдът като съобрази доводите на страните и данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба, е подадена в рамките на законоустановения срок, от легитимирана страна и против подлежащ на инстанционен контрол съдебен 1 акт, поради което е процесуално допустима, разглеждана по същество е неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба от Д. Б. против „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати сумата от 150 лв., представляваща неимуществени вреди, причинени от злоупотреба с право чрез предявяване на неоснователен иск по чл. 422 ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на искова молба от името на „Топлофикация София“ ЕАД, чрез пълномощника – юрк. М.Н., с която се оспорва допустимостта на предявения иск.

С Определение № 40841 от 02.10.2026г., постановено в следствие на отвод на първия съдия-докладчик, е било изменено Определение № 31562 от 25.07.2025г. и делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

С молба вх. № 377483 от 18.11.2025г., ищецът на основание чл. 323 ГПК е оттеглил предявения иск.

С Протоколно определение от 25.11.2025г., производството по делото е прекратено, а ищецът – осъден да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

След постановяване на прекратителния съдебен акт по делото е постъпила молба с правно основание по чл. 248 ГПК, депозирана от ищеца, с искане за изменени на определението в частта за разноските, като на ответникът не бъдат присъждани такива.

За да постанови обжалваният понастоящем съдебен акт, районният съд е приел, че посоченото от ищеца основание за оттегляне на иска не е обусловено от действия на ответника., който след връчване на препис от исковата молба е подал писмен отговор, изпратил е процесуален представител за участие в открито заседание, които обстоятелства били достатъчни за възникване на правото на разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК. Отхвърлил е като неоснователно е възражението на ищеца, касаещо необходимостта от представянето на списък по чл. 80 ГПК, като условие за присъждане на разноски.

Този извод напълно се споделя и от настоящия съдебен състав.

Присъждането на разноски е обусловено от изхода на делото. По аргумент на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски. Ал. 4 на чл. 3 от ГПК предвижда, че ответникът има право на разноски изрично в хипотезата на прекратяване на производството, която норма следва да се тълкува във взаимовръзка с разпоредбата на ал. 2 от същата разпоредба, или – на ответникът му се следват разноски, в случаите, в които производството по делото е прекратено, като последният не е станал повод за това прекратяване.

Както правилно е съобразено, настоящата хипотеза е точно такава.

Ищецът, след предявяване на иска, отговор на искова молба, насрочване на открито съдебно заседание, непосредствено преди което – оттегля заведения иск, по свои лични съображения, които в настоящия случай са иррелевантни, доколкото не касаят процесуалното поведение на ответника.

Предвид това, в случая за ответника е възникнало правото да претендира присъждането на разноски. Видно от протокола от проведеното открито 2 съдебно заседание, такава претенция изрично е релевирана – за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Настояшият състав намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, относно недължимостта на разноски за юрисконсултско възнаграждение поради непредставянето на списък по чл. 80 ГПК. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 2 от ТР № 6 от 06.11.2013г., по т.д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС списъкът по чл. 80 ГПК е обуславяща законова предпоставка единствено за искането на страната по чл.

248 ГПК, касаеща изменението на нейните разноски по делото, но тази липса е иррелевантна за дължимостта на тези разноски съобразно изхода на спора по делото при направено от страната своевременно искане за присъждане на такива.

Неоснователно се явява и възражението относно определянето и индивидуализацията на претенцията за разноски за юрисконсултско възнаграждение. Противно на доводите на жалбоподателя, законодателят в регламентацията на чл. 78, ал. 8 ГПК е предоставил изключително в дискрецията на съда, разглеждащ делото, преценката относно размера на разноските за юрисконсултско възнаграждение, в рамките на пределите, предвидени в Закона за правната помощ. Предвид последното, напрактика не е необходимо, нито би било обвързващо за съда, представянето на списък с разноски, с определен от страната размер за юрисконсултско възнаграждение, респективно, не намират приложение и общите правила за разноските в съдебното производство по отношение на изискването за представяне на доказателства за заплащането му. Тоест, възнаграждението по чл. 78, ал. 8 ГПК се дължи от насрещната страна въпреки, че е не е реално извършено от страната, в чиято полза се присъжда. В т. 11 от тр № 6/06.11.2013 година, постановено по тълк. д. № 6/2012 година на осгтк на вкс е посочено, че претенцията за разноски може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция, поради което това е срокът в който може да бъде заявена и претенцията по чл. 78, ал. 8 от ГПК /в този смисъл Решение № 294 от 05.04.2016г., по гр.д. № 918/2016г.,IV г.о. ВКС/.

По повод претенцията на жалбоподателя за присъждането на разноски в рамките на настоящото производството по чл. 248 ГПК, въззивният съд следва да отбележи, че настоящото производство няма самостоятелен характер, а представлява продължение на съдопроизводството по съответното дело. В рамките на същото се изменя или допълва решението в частта за разноските при направено от страната искане и неговият изход не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор.

Предвид съвпадение на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, Софийски градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1073 от 12.01.2026г., постановено по гр.д. № 37091/2021г., по описа на Софийски районен съд, 43 състав, с което е отхвърлено искането на ищеца за изменение на Протоколно определение от 3

25.11.2025г. в частта за разноските.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4