Решение № 318 от 15.03.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. Варна, 15.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Г.ева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20213100501983 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е п о въззивна жалба вх. № 291619/21.06.2021г. от АТ. ИВ. АТ., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. „П.“ № 12, вх. „А“, ет. 6, ап. 16, чрез процесуалния му представител адв. М.К. от АК – Варна, срещу решение № 261859 от 07.06.2021г., постановено по гр. дело № 13104/2020г. на ВРС, LIII-ти състав, с което е прието за установено, че ИВ. П. Б., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. „ВЛ.В.“ бл. 214, вх. 3, ет. 3, ап.

71 е собственик на недвижим имот - апартамент, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-1892/14.10.2008г. на ИД на АГКК, в сграда в ПИ с идентификатор ***, с площ от 45,68 кв.м., с адрес: град Варна, р-н Приморски, *** - 8а, вх. „Б“, ет. 5, ап. 10, предназначение: жилище; брой нива на обекта: 1; стар идентификатор: няма; при граници на самостоятелния обект: на същия етаж – ***, под обекта – *** и над обекта – ***, заедно с принадлежащото му избено помещение № 10 с площ от 3,37 кв.м., при граници по документ за собственост: коридор изби, улица и асансьор, както и 2,2937% ид.ч. от правото на строеж и от общите части на сградата, последната разположена в ПИ с идентификатор ***, на основание давностно владение, осъществявано в периода от 22.10.2008г. до подаването на исковата молба.

1

В жалбата е изразено становище за неправилност на обжалваното решение, като поставено при допуснати процесуални нарушения. Въззивникът счита, че е следвало да бъде конституирана по делото и съпругата му М.Д.А., като задължителен другар. Намира, че ищецът не е собственик, защото неговият праводател също не е собственик. Освен това счита, че неговия вписан акт за собственост изключва добросъвестността на ищеца. Намира, че ищецът не е могъл да осъществява владение в периода от 22.10.2008г. до 18.04.2013г., тъй като строежът не е бил въведен в експлоатация, в евентуалност поради неизтичане на изискуемия срок за добросъвестно владение. Сочи, че от събраните доказателства се установява, че ищецът е бил държател, а не владелец. Отправеното искане е за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на сторените по делото съдебни разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно и се моли за неговото потвърждаване. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред настоящата инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искова молба от ИВ. П. Б. срещу АТ. ИВ.

АТ., с която е предявен положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът излага в исковата молба, че е собственик на недвижим имот - апартамент, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, в сграда в ПИ с идентификатор ***, с площ от 45,68 кв.м., с адрес: град Варна, район Приморски, *** - 8а, вх. „Б“, ет. 5, ап. 10, на основание давностно владение, осъществявано в периода от 22.10.2008г. до предявяване на исковата молба. Сочи се, че последното било упражнявано непрекъснато, необезпокоявано и явно лично, чрез майката на ищеца Е. И. Х. и чрез неговия приятел Г. Стоянов Цанков.

Ищецът намира себе си за добросъвестен владелец, поради следното: Твърди, че на 06.06.2008г. по силата на договор за продажба, обективиран в НА № 42, том V, рег. № 7810, дело № 829/2008г. на нотариус ОГН.Ш., ответникът е закупил правото на строеж по отношение на процесния апартамент, ведно с принадлежащото му избено помещение, като сградата е била изградена в груб строеж през месец юли 2008г. Твърди, след придобиване на правото на строеж, купувачът да не е установявал фактическа власт върху имота.

Ищецът сочи, че по силата на договор за продажба от 22.10.2008г., обективиран в НА № 113, том VIII, рег. № 14732, дело № 1495/2008г. на нотариус ОГН.Ш., е закупил от същия продавач ЕТ „Върбанов – 44 – Цоло Петков“ процесния имот. Твърди се, че макар към 22.10.2008г. продавачът да не е бил собственик на имота, ищецът е придобил правото на собственост по отношение на него като добросъвестен владелец, без да знае, че праводателят му не е собственик. Сочи се, че владението е установено още на 22.10.2008г., като имотът е бил изграден в груб строеж и е бил годен обект на собственост. В 2 последващия период ищецът е извършил множество довършителни работи в жилището, а на 18.04.2013г. е издаден акт за въвеждане в експлоатация на сградата. Заявява се, че преди няколко години ищецът допуснал своя приятел Г. Стоянов Цанков да живее в апартамента, като същият го държи от името на ищеца. Обосновава правния си интерес от предявяване на иска с наличието на документ за собственост по отношения на процесния имот, притежаван от ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който е изразено становище, че същият е действителният собственик на процесния имот, като посочената от ищеца разпоредителна сделка е непротивопоставима на ответника. Твърди се, че ищецът не е могъл да осъществява владение по отношение на имота в периода от 22.10.2008г. до 18.04.2013г., тъй като строежът бил въведен в експлоатация на последната дата, в условията на евентуалност – че не е изтекъл изискуемият съгласно закона срок, обуславящ добросъвестно владение. Сочи се, че е налице конкуренция между актове, като приложимият в случая обективен критерий е моментът на тяхното вписване, съответно пораждане на оповестително-защитното им действие. В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, моли за отхвърляне на исковата претенция, като излага съображения, че правото на строеж се трансформира в право на собственост едва с въвеждане на сградата в експлоатация, което е станало през 2013г. Твърди, че придобивната давност е прекъсната с отправяне към ищеца на покана през 2015г.

С обжалваното решение предявеният положителен установителен иск е уважен.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и от представените НА № 42, том V, рег. № 7810, дело № 829/2008г. и НА № 113, том VIII, рег. № 14732, дело № 1495/2008г., и двата на нотариус ОГН.Ш. е видно, че по силата на договор за продажба, сключен на 06.06.2008г. между ЕТ „Върбанов – 44 – Цоло Петков“ и АТ. ИВ. АТ., ответникът е закупил правото на строеж по отношение на процесния недвижим имот; както и че по силата на договор за продажба от 22.10.2008 г., сключен между ЕТ „Върбанов – 44 – Цоло Петков“ и ИВ. П. Б., ищецът е закупил процесния имот.

Приобщени по делото са строителни книжа, касаещи сградата, в която се намира процесният недвижим имот, а именно: протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 26.03.2007г.; заповедна книга на строежа № Ж-110 от 26.03.2007г.; акт за приемане на конструкцията от 19.11.2007г. /касаещ процесната жилищна сграда – вход „Б“/; акт за приемане на конструкцията от 14.07.2008г.

/касаещ процесната жилищна сграда – тяло „А“ и подземни гаражи/; окончателен доклад за годността за ползване на строеж от 10.04.2013г.; удостоверение № 36/18.04.2013г. за въвеждане в експлоатация на строеж на жилищна сграда; писмо изх. № АУ034407 от кмета на р-н Приморски при Община Варна.

Ищецът е представил като доказателства по делото гаранционни карти, стокови 3 разписки и фискални бонове за закупени материали и обзавеждане в периодите от октомври до декември 2010г. и от май до юни 2012г.

Представена по делото е покана от пълномощник на ответника до ищеца за освобождаване на процесния апартамент и за заплащане на наем за неоснователно ползване на същия, ведно с известие за нейното доставяне.

По делото са събрани и гласни доказателства, посредством разпит на водените от ищеца свидетели – Б.М.Д. и ПЛ.Г.Г., и водените от ответника – СВ.К.Н. и М.С.Ф..

Св. Д. твърди, че познава ищеца от дълги години, като знае от последния, че има апартамент в гр. Варна, ***, който е закупил около 2009г. Заявява, че е живял непрекъснато в същия апартамент през периода от 2012г. до 2017г., като е бил допуснат там от ищеца, а от 2017г. в жилището е живяло друго лице на име Г.. Сочи, че сградата е била завършена и апартаментът се е нуждаел само от довършителни работи, които са извършени от лице на име Пламен в периода 2009г. - 2010г., както и че сам е помагал за пренасяне на част от материалите. Твърди, че като довършителни работи били правени плочки в банята и коридора, подови настилки, за които е заплащал ищецът. През 2012г. апартаментът е бил напълно готов за живеене. Заявява, че през посочения период никой не е обезпокоявал упражняването на фактическата му власт.

Св. Г.ев твърди, че познава ищеца от неговите майка и баба, като знае, че същият си е купил апартамент през 2008г., който бил в груб строеж и се нуждаел от довършителни работи. Заявява, че е извършил такива в жилището, а именно: лепене на плочки, теракот, фаянс в банята и коридорите, замазки, а негов колега извършил бояджийските работи и шпакловките. Сочи, че ремонтните дейности се извършвали през 2009г., като апартаментът бил готов за живеене през 2010г., както и че бил подпомаган при пренасяне на материалите от свидетеля Б., който живял там няколко години, а след него в имота живяло друго момче на име Г.. Свидетелят твърди, че ищецът му е заплащал за ремонтните работи, като за последно извършвал такива преди около три години. Заявява, че не му е известно да е имало претенции от трети лица по отношение на апартамента.

Св. Недков твърди, че познава ответника от дълги години, като знае, че същият си е закупил апартамент „на зелено“ през 2008г. Заявява, че оттогава до момента ответникът живее е в САЩ, като през 2013г. отишъл заедно с него да видят апартамента, но същият бил заключен, със сменена брава.

Св. Ферадов твърди, че познава ответника от дълги години, като знае, че същият си е закупил апартамент „на зелено“ през 2008г. Сочи, че през 2012г. с майката на ответника отишли до апартамента, но същият бил заключен. Заявява, че съседка им казала, че не са единствените, които имат проблеми с апартамента, както и че последният видимо бил обитаван.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността 4 на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо, като постановено от надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в изискуемата форма и при наличието всички положителни, респ. липса на отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи правото на иск и неговото надлежно упражняване. Релевираното от въззивника възражение за недопустимост на решението поради неучастието на съпругата му М.Д.А. като страна в процеса е неоснователно. Съобразно задължителните указания, дадени от ВКС, ГК с ТР № 3/2016 от 29.06.2017г., по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари. При необходимото другарство на съпрузите по искове за собственост законът не предвижда изрично тяхната съвместна процесуална легитимация, поради което за съда не съществува задължение за даване на указания или за служебно конституиране на неучастващия съпруг.