Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 27 от 07.04.2025, Районен съд - Костинброд

Съд
Районен съд - Костинброд
Дело
Административно наказателно дело 314/2023
Вид
Решение № 27
Подписан
07.04.2025
В сила
14.10.2025
Състав
Стефан Марков Стойков

Цитирани разпоредби

  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 1, т. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. К., 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно наказателно дело № 20231850200314 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на А. Г. П., ЕГН ********** от гр. К., подадена чрез упълномощен представител – адвокат Д. Д. от САК, срещу Наказателно постановление № 23-0286-000355, от 14.09.2023 г., издадено от Началник РУ К., с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са му наложени административни наказания – „глоба“ в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 3 /три/ месеца.

Жалбоподателят иска обжалваното НП да бъде отменено, като твърди, че макари да е попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП, в следващ момент е установил, че към момента на нарушението автомобилът е бил управляван от друго лице, а именно съпругата му Е. В.

П..

Твърди, че АУАН е съставен в негово отсъствие, но не му е връчен надлежно.

Твърди неоснователно тежко наказание, като освен глоба и лишаване от право да управлява МПС е посочено, че му се отнемат контролни точки в каквато насока твърди неправилното им определяне и нарушаване на правото му на защита, като посочва, че освен това е постановено и спиране от движение на автомобила.

Твърди, че липсва описание на процесното нарушение.

Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателя не се явява. Представлява се от упълномощения представител, като освен изложеното в жалбата твърди и липса на 1 доказателства, че използваното техническо средство система е одобреk тип средство от БИМV , както не се явява и упълномощения представител.

Въззиваемата страна Началник РУ К. ОДМВР С. не изпраща представител, като в писмено становище прави искане за потвърждаване на НП.

И двете страни претендират присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП.

Подадена е в законоустановения 14-дневен срок, след като НП е връчено на жалбоподателя на 14.09.2023 г., което е видно от разписка върху НП /приложено копие/, докато жалбата е заведена в регистратура на въззиваемата страна на 25.09.2023 г., тоест в цитирания срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

По същество е неоснователна.

Обжалваното НП е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение серия АД, бланков № 535087 от 10.08.2023 г., съставен срещу жалбоподателя за това, че на 02.06.2023 г. около 16.16 часа в гр. К., по ул. Л., срещу бензиностанция Бент Ойл, с посока от гр. М. към гр. С. управлява личния си автомобил Мерцедес Е200 ЦДИ с рег. № ****, с превишена скорост, а именно 110 км.ч. с приспаднат толеранс от 3 км.ч. при ограничение на скоростта от 50 км.ч. за населено място, въведено с пътен знак Д11.

Посочено е също така, че нарушението е заснето с техническо средство АТСС № 120ССА2, клип № 21949 от дата 02.06.2023 г. в 16.16 часа, като е образувана преписка № 21949 и е попълнена декларация по чл. 188 от собственика/водача на автомобила.

Нарушението е квалифицирано в АУАН като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя с отбелязана ата 10.08.2023 г., без да са отразени възражения.

По идентичен начин, словесно и като правна квалификация, е описано нарушението и в обжалваното НП, В НП също таке квалифицирано нарушението словесно като: Водач превишаващ максимална скорост за населено място с над 50 км.ч.

С обжалваното НП на жалбоподателя са наложени, предвидените в чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП административни наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца и глоба 750 лева.

В хода на съдебното следствие са събрани гласни доказателства, като по искане на жалбоподателя е допуснат един свидетел при довеждане – Е. В. П. – съпруга на жалбоподателя, която посочва, че едва след връчване на НП са установили, че на датата на нарушението тя е управлявала автомобила Мерцедес, като съпругът й обикновено управлява втори автомобил в семейството, а пропускът се дължи на променен график са спортно занимание в С., което посещава. Свидетелката посочва, че за пътуване към С. използва ул.

Л..

2

От приложените писмени доказателства и вещественото такова – снимка, се установи следното: На 02.06.2023 г., около 16.16 часа, л.а. Мерцедес Е200 ЦДИ с рег. № ****, собственост на жалбоподателя, за което е приложена справка, се е движил по ул. Л. в посока от гр. М. към гр. С. като автомобилът се е движил със скорост от 110 км.ч., регистрирана с техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 и с фаб. № 120ССА2. При установяване на скоростта на движение, с която се е движил автомобила, управляван от жалбоподателя посочената система за видеоконтрол е регистрирала това със автоматичен снимков материал, от който е видно превозното средство, регистрационният му номер, както и данни за дата, час и точно местоположение – чрез координати, като в протокол за използване на техническото средство за същата дата е посочено, че измерването е в стационарен режим, че са отчитани скоростите на приближаващи и отдалечаващи се автомобили, като мястото е идентифицирано - гр. К., по ул. Л., срещу бензиностанция Бент Ойл.

Отбелязано е в протокола за използване на АТСС, че началото и края на участъка е сигнализиран с пътни знаци Д 11 и Д 12 за начало и край на населеното място, като АТСС се намира на 960 метра от началото на участъка – населеното място.

Техническото средство от посочения тип ARH CAM S1 е одобрен тип средство за измерване с разрешение, вписано в регистъра под № 5126 на 07.09.2017 г., със срок на валидност 07.09.2027 г.

Техническото средство е преминало последващ контрол на 11.05.2023 г. като съгласно Заповед № 616 от 11.09.2018 г. на председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор Обн. ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г., е определен едногодишен срок за периодични проверки на средства за измерване – скоростомери.

АУАН е съставен на жалбоподателя след прилагане, по реда на чл. 188 от ЗДвП, на декларация от негова страна, с която е декларирал изрично, че на 02.06.2023 г. около 16.16 часа е управлявал л.а. Мерцедес Е200 ЦДИ с рег. № ****.

Налице е противоречие в цитираните доказателства, след като от една страна св. П. изрично заявява, че тя е управлявала автомобила Мерцедес, когато е извършено нарушението, описано в обжалваното НП /свидетелката не споменава дата/, а от друга страна на датата на съставяне и връчване на АУАН е налице попълнена декларация от жалбоподателя, че той е управлявал автомобила на 02.06.2023 г. около 16.16 часа. Само за пълнота следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП не изисква собственика на едно МПС изрично да декларира, че той самият е управлявал МПС-то, с което е извършено нарушението. Това следва от оборимото, но установено от закона предположение, че собственика е отговорен за нарушението, следователно той се санкционира за извършеното, без да е необходимо подаване на декларация, или като посочва закона – да бъде посочено лицето, на което е предоставено МПС.

След преценка на посоченото противоречие в доказателствата съдът намира, че не следва да кредитира с доверие доказателствата, установено от разпита на св. П. със следните 3 отделни аргументи. Същата е съпруга на жалбоподателя и логично има интерес от оневиняване на съпруга си и избягване на имуществено наказание и лишаване от права.

Налице е липса на логика в показанията, след като свидетелката посочва, че едва след връчване на НП са си припомнили, че на въпросната дата именно тя е управлявала автомобила Мерцедес. Логично е това да се случи след съставяне на АУАН, когато е посочена датата на нарушението, а твърдението за установяване на грешката едва след връчване на НП пряко показва желанието да се избегне санкцията, още повече и предвид законовата невъзможност да бъде санкционирано друго лице, след издаване на НП. Следва да се отбележи, че остават и само като твърдения изложените от свидетелката факти, че е направена промяна в графика за спортни занимания и поради това не са си спомнили за факта, че е управлявала автомобила около 16 часа, а не както обичайно отивала да С. към 19 часа, което е в противоречие с изложеното от същата свидетелка, че тя кара по-често автомобила Мерцедес, поради което логичното би било още при съставяне на АУАН да бъде посочено от жалбоподателя, че съпругата му управлява обичайно този автомобил, но такова изявление не е направено от негова страна, поради което законосъобразно е ангажирана неговата отговорност чрез съставяне на АУАН.

С изложените аргументи съдът не приема за достоверни доказателствата, установени от разпита на св. П..

Поради това и с оглед останалите факти, установени по несъмнен начин от представените писмени и веществени доказателства – посочените по-горе АУАН и НП, Протокол за използване на АТСС, принципно ненужната декларация по чл. 188 от ЗДвП, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол от проверка, справка за собственост на МПС, както и снимка с обозначаване на място, скорост, час, средство и т.н. съдът намира, че следва да потвърди обжалвания ЕФ , след като без съмнение приема, че на че на 02.06.2023 г. около 16.16 часа, автомобилът Мерцедес Е200 ЦДИ с рег. № ****, собственост на жалбоподателя се е движил в гр. К., по ул. Л. в посока от гр. М. към гр. С. със скорост от 110 км.ч., регистрирана с техническо средство г., като за това нарушение правилно е съставен АУАН срещу жалбоподателя и са му наложени предвидените наказания с обжалваното НП.

Правилно е определено и конкретните наказания, след като чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, определя, че: „Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50 км.ч. - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км.ч. превишаване над 50 км.ч. глобата се увеличава с 50 лева“, като начина на определяне на предвидените санкции изключва възможността за преценка на конкретната тежест на нарушението и определяне на наказанието в определените от закона рамки – горна и долна граница.

Жалбоподателят е осъществил и от субективна страна съставът на предвиденото нарушение, след като е управлявал МПС със скорост, превишаваща установената за движение в населено място, като е съзнавал отделните обективни признаци – че управлява МПС в населено място, и скоростта му на движение превишава установената с чл. 21, ал. 1 4 от ЗДвП скорост на движение на конкретния вид моторно превозно средство в населените места.

Правилно е съставен АУАН, съответно и НП, а не ЕФ, след като за конкретното нарушение е предвидено наказание „лишаване от право да управлява МПС“, а така също е предвидено и отнемане на контролни точки, в които случаи чл. 189 изисква провеждане на административно-наказателното производство по обичайния ред, без да се издава електронен фиш.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, след като АУАН му е връчен на датата на съставянето му. Неоснователно е твърдението за управление на МПС от друго лице и аргументите за това са посочени по-горе. Неоснователно е възражението за тежестта на наказанието, след като отнемането на точки, както и налагането на принудителна административна мярка не са част от обжалваното НП, и не са предмет на настоящото обсъждане. Неоснователно е твърдението за неописване на извършеното нарушение. Погоре е цитиран изцяло съставения АУАН, а напълно идентично с него е и фактическото описание в обжалваното НП, като съдът намира, че описанието е пълно и точно и годно да формира обоснован извод за осъществено нарушение и авторство.

Предвид изхода от делото и липсата на искане за присъждане на разноски от въззиваемата страна съдът не следва да се произнася в тази насока.