Решение № 4146 от 17.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4146 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно гражданско дело № 20261100504941 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба вх. № 406293/11.12.2025 г. от Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс ЕАД, чрез адв. С., срещу решение № 21683 от 27.11.2025 г., постановено по гр.д. № 37279/2025 г. на СРС, с което са уважени предявените от ищеца С. Б. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ.

С въззивната жалба се поддържа заявеното пред първоинстанционния съд възражения, че при изготвянето на заповедта за прекратяване на правоотношение е допусната техническа грешка при изписване на основанието. Посочено е, че правоотношението се прекратява на основание чл. 328, ал. 1, т. 10В вместо т.10А от КТ. Оспорва и счетоводната експертиза, която неправилно определила възнаграждението, респективно стойността на обезщетението.

Подаден е и отговор на въззивна жалба от С. Б. чрез адв. Н.. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение

Предмет на въззивна проверка е и Определение на СРС № 8792/04.03.2026 г., постановено по делото по реда на чл. 248 ГПК. Ответникът моли да бъде отменено, като присъденото на ищеца възнаграждение за процесуално представителство бъде намалено до минималното.

Подаден е и отговор на частна жалба от ищеца, моли да бъде оставена без уважение.

1

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания.

Предявени са от ищцата С. С. Б. срещу ответника „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД – филиал Момин проход обективно кумулативно съединени искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № РД-09-78 от 08.05.2025г., подписана от изпълнителния директор на „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител отговорен“ при ответника „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД – филиал Момин проход – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, за заплащане на обезщетение в размер 12260,13 лв. (с оглед допуснатото изменение размера на иска в съдебно заседание на 13.11.2025г.), представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението за периода от 09.05.2025г. до 09.11.2025г. – чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Между страните не е било спорно сключеното между тях трудово правоотношение. Не се спори и, че същото е било прекратено с дисциплинарно уволнение, считано от 09.05.2023 г. С влязло в сила решение на СРС служителката е била възстановена на работа, в уволнението отменено.

Със заповед от 08.05.2025 г. тя е възстановена на работа считано от 09.05.2025 г. На 09.05.2025 г. на ищцата е връчена заповед, с която е прекратено трудовото й правоотношение, с посочено в заповедта основание чл. 328, ал. 1, т. 10В КТ.

Спорните между страните моменти пред настоящата инстанция касаят твърдение за допусната техническа грешка при посочване на основанието за уволнението, като се твърди че действителното такова е било по т.10А КТ, както и размерът на определеното от СРС обезщетение.

Не може да бъде възприет изводът, че е налице техническа грешка при посочване на правното основание в заповедта за уволнение, доколкото по делото са ангажирани множество писмени доказателства, които последователно и еднозначно сочат едно и също основание – чл. 328, ал. 1, т.

10В КТ.

2

На първо място, в самата заповед за прекратяване изрично е посочено именно това правно основание, без каквито и да било индикации за допусната неточност или несъответствие. На следващо място, същото основание е отразено и в трудовата книжка на ищцата, която представлява официален удостоверителен документ относно обстоятелствата по прекратяване на трудовото правоотношение. Наличието на идентично вписване в този документ допълнително потвърждава, че волята на работодателя е била насочена именно към прекратяване на правоотношението на основание т. 10В, а не т. 10А КТ.

На следващо място, по делото са приложени като писмено доказателство подадената до НАП информация за прекратения трудов договор, като там отново е посочено основание по т.10В. Представени са две извлечение от регистъра на НАП в различен момент, като от това съдът може да заключи, че действителната воля за прекратяване от работодателя е било именно на посоченото и в заповедта основание, като в последствие не са предприети никакви действия за коригирането на заповедта.

Освен това, по делото не са представени доказателства, които да установяват различна действителна воля на работодателя, нито такива, от които да може да се направи извод за допусната очевидна фактическа грешка.

Твърдението за техническа грешка остава голословно и неподкрепено с обективни данни, които да разколебаят доказателствената сила на посочените документи.

С оглед на изложеното, съдът приема, че не е налице техническа грешка при изписване на основанието за уволнение, а правилно и съзнателно е посочено именно основанието по чл. 328, ал. 1, т. 10В КТ, което следва да бъде взето предвид при преценката за законосъобразността на уволнението.

Както правилно е посочил и СРС, това основание за прекратяване на трудовото правоотношение, не отговаря на действителността. Установява се и че с разпореждане № ********** от 01.07.2024г. на ищцата С. С. Б. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а КСО, като макар това да е станало по време на висящия процес по предявения иск за незаконност на предходното уволнение и преди възстановяване на същата на заеманата преди уволнението длъжност със съдебно решение, предвид уважаване на посочените искове следва да се приеме, че отпускането на тази пенсия е станало по време на действие на съществувалото между страните трудово правоотношение, а не след неговото възникване. С оглед изложеното не са налице предпоставките на използваното от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 10в КТ, тъй като на ищцата е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст след, а не преди, възникване на трудовото й правоотношение, с оглед на което уволнението на това основание е незаконосъобразно.

На следващо място, отправено е възражение по размера на определеното от СРС обезщетение по смисъла на чл. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, което съдът намира за неоснователно. Съгласно изслушаното по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, допусната по делото, през м.04.2023г.

3 ищцата не е отработила пълния месец, с оглед на което брутното й трудово възнаграждение по чл. 228 КТ следва да се определи по правилото на чл. 19, ал. 1 НСОРЗ като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец. Изчислено по посочения начин, дължимото на основание чл. 225, ал. 1 КТ обезщетение на ищцата за оставането й без работа вследствие на незаконното уволнение се равнява съгласно заключението на сумата от 12260,13 лв., за която сума се поддържа предявеният иск. Последният пълен отработен месец е м.04.2023 г., когато възнаграждението е било в размер от 2029.99 лв., така за процесния период от 09.05.2025 г до 09.11.2025 г. се дължи обезщетение в размера изчислен съобразно експертизата – 12 260.13 лв.

Доколкото с въззивната жалба не са наведени друго възражения, съдът намира, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

По частна жалба срещу определение на СРС № 8792/04.03.2026 г., постановено по делото по реда на чл. 248 ГПК:

Пред СРС ищецът е претендирал разноските в размер от 2888.40 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение. Отправено е възражение за прекомерност, което съдът е намерил за неоснователно със своето решение, като с атакуваното определение е оставил молбата по чл. 248 ГПК от ответника за намаляване на възнаграждението без уважение. Съдът намира определението за правилно, а определеният размер на адвокатското възнаграждение за справедлив. Представени са доказателства за регистрация по ДДС, като адвокатското възнаграждение, както е посочил и СРС е под посочените ориентири съгласно НВАР. Взет е предвид размерът на иска, процесуалното участие и ангажираност на представителя по делото, като претендираният размер се явява справедлив. Определението на СРС следва да бъде потвърдено.

По разноските пред СГС:

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски пред СГС има въззиваемата страна. Такива са претендирани съобразно списък по чл. 80 ГПК и са в размер на 1476.82 евро с ДДС. Не е отправено възражение по чл. 78, ал.

5 ГПК. Претендираното възнаграждение следва да бъде присъдено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 21683/27.11.2025 г. по гр.д. № 37279/2025 г. по описа на СРС.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 8792/04.03.2026 г. по гр.д. № 37279/2025 г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД– филиал Момин проход, ЕИК 130344823, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил 4

Левски“ № 54 да заплати на С. С. Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ГПК сумата от 1476.82 евро, представляваща разноски пред СГС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС чрез СГС в едномесечен срок от връчването му на страните и при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5