Решение № 997 от 17.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 997 гр. София, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20221110155578 по описа за 2022 година

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ,за признаване на установено ,че ответниците дължат на ищеца ,при условията на разделна отговорност ,както следва :

-Д. А. И. ,при квота 3/6 части ,сумата в размер на 1 279,15 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018год. до 30.04.2021год.

,ведно със законна лихва от 29.03.2022г. до изплащане на вземането,сумата в размер на 157,24 лв., мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 21.03.2022 г. , сумата в размер на 7,74 лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.11.2020год. до 30.04.2021год., ведно със законна лихва от 29.03.2022г. до изплащане на вземането,сумата в размер на 0,95 лв., мораторна лихва за периода от 03.03.2020г. до 21.03.2022 г.;

-К. А. Б. – при квота 2/6 , сумата в размер на 852,77 лв.,цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018год. до 30.04.2021год.,ведно със законна лихва от 29.03.2022г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 104,83 лв.,мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 21.03.2022 г. ,сумата в размер на 5,16 лв.,цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.11.2020год. до 30.04.2021год., ведно със законна лихва от 29.03.2022г. до изплащане на вземането,сумата в размер на 0,63 лв.,мораторна лихва за периода от 03.03.2020г. до 21.03.2022 г.;

-М. Г. А. ,при квота 1/6 , сумата в размер на 426,38 лв., цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018год. до 30.04.2021год.,ведно със законна лихва от 29.03.2022г. до изплащане на вземането,сумата в размер на 52,41 лв.,мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 21.03.2022 г.,сумата в размер на 2,58 лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.11.2020год. до 30.04.2021год.,ведно със законна лихва от 29.03.2022г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 0,32 лв.,мораторна лихва за периода от 03.03.2020г. до 21.03.2022 г.

Ищецът твърди, че ответниците били клиенти на топлинна енергия за битови нужди, като собственици на жилище в сграда – етажна собственост, присъединен към абонатна станция.Сочи,че е доставил топлинна енергия по силата на общи условия, приети на 1 основание Закона за енергетиката ,както и услугата дялово разпределение като ответниците ,видно от приложеното извлечение от сметки за абонатен №138438 използвали същите за процесния период . Твърди ,че не е заплатена дължимата цена за доставена топлинна енергия ,както и дължима цена на услуга за дялово разпределение за посочените периоди,ведно с обезщетение за забава. Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответниците. Била издадена такава заповед срещу ответниците като е съдът е дал указания за предявяване на установителен иск в едномесечен срок,предвид възраженията на длъжниците. Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение .

Ответниците К. А. Б.,чрез адв.Ц. Т. и Д. А. И. и М. Г. А. ,чрез адв.М. П. са депозирали писмени отговори. Ответниците оспорват претенциите на ищеца неоснователни ,тъй като отричат да са в облигационни отношения с ищеца и оспорват да са потребители на топлинна енергия по силата на договор ,сключен при общи условия,като е направено и възражение ,че приложените от ищеца ОУ са влезли в сила. Оспорват да са изпаднали и в забава.Направено е и възражения ,че претендираните суми са погасени с изтичането на 3годишния давностен срок по чл.111,б.“в“ от ЗЗД.Претендират деловодни разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис” ЕООД не излага становище по предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 165832022год. по описа на СРС, 65 състав, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, предявени с исковата молба, срещу която ответниците са възразили в срок.

Изложеното обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на искове за установяване на вземанията му. Същите са предявени в срока по чл. 415, ал.1 ГПК и се явяват допустими.

Предявени са икове , с правна квалификация чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 149 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

В тежест на ищцовата страна – „Топлофикация София“ ЕАД е да установи основанието и размера на претендираната парична сума по предявения положителен установителен иск, а именно – валидно възникнало договорно отношение с ответника за продажба на топлинна енергия за процесния апартамент, качеството потребител за ответника – собственик или ползвател, изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия за процесния период, по което е възникнало вземането за цена по предоставената услуга в посочения размер. Ответникът носи тежест за насрещно доказване по тези факти.

От Договор за продажба на държавен недвижим имот от 13.06.1989год. става ясно ,че ММД и Атанас Спасов Динев са придобили правото на собственост на недвижим имот ,ап.№31,бл... ,вх.Б в гр.София.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници от 17.07.2023год. , първоначалният собственик на имота Атанас Спасов Динев ,починал на 26.06.2011год. е оставил за наследници съпругата си ММД , дъщеря си Д. А. И. и дъщеря си К. А. Б. .

Следователно към този момент МД е била собственик на 4/6 ид. Части от имота,а двете низходящи на по 1/6 ид. Част.

Видно от удостоверение за наследници от 17.07.2023год. ,ММД е починала на 2

23.06.2020год. и нейни наследници по закон са М. Г. А. и Д. А. И.,низходящи.

Следователно към 23.06.2020год. ,ответницата К. А. Б. се легитимира като собственик на 1/6 ид. Част, ответницата Д. А. И. на 3/6 ид. Части ,от които 1/6 ид. Част като наследник на АД и 2/6 ид. Части ,като наследник на МД ,а М. Г. А. на 2/6 ид. Части ,като наследник на МД.

Същевременно от представените по делото договор с № 4718/09.10.2002г., сключен между ТЛП и ЕС на адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“ бл. .. и споразумителен протокол за дялово разпределение от 26.09.2002г. се установява, че сградата, в която се намира и жилището на ответниците е топлофицирана.

Със Заявление – декларация от 24.08.2018год. ,Д. А. И. е поискала партидата за топлоснабдения имот да бъде променена на нейно име,съобразно ОУ.

Видно от представените от ищеца с исковата молба съобщение към фактура от 31.07.2020год. и съобщение към фактура от 31.07.2021год. ,получател по същите е Д. А. И.

,т.е. при ищеца е открита партида на името на това лице за процесния топлоснабден имот ,с абонатен № 139438.

Следователно с този изричен договор за доставка на топлинна енергия с ответницата е преустановено действието на предходно евентуално облигационно правоотношение между страните по спора за същия имот и дори всички ответниците да са съсобственици на имота, единствено титулярът на индивидуалната партида има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г. / през исковия период 01.05.2018 г. - 30.04.2021 г., поради което и К. Б. и М. Г. А. не се явяват надлежни ответници, поради липсата на пасивна материална легитимация.

Аргумент за това съдът черпи не само от общите принципи на облигационното отношение, но и от уредбата в Общите условия, при които действа договорът и съгласно които договорът възниква в лицето на всички съсобственици/вещни ползватели, освен ако някой от тях не заяви изрична воля да е единствена страна по договора. Това схващане намира израз в различни разпоредби на Общите условия. Съгласно чл. 61 от Общите условия при промяна на собствеността или на правото на ползване новият собственик е длъжен да подаде до продавача заявление за промяна на партидата, а старият – заявление за закриването й. Ако предишният собственик или ползвател не закрие партидата си, продавачът събира дължимите суми от него до откриване на партида на новия собственик или ползвател, съобразно предоставения акт за собственост или ползване. Следователно старият собственик отговаря за задълженията след отчуждаване на имота само до момента н а откриване на партида на името на новия собственик. Щом новият собственик е волеизявил да стане страна по договора, както е в настоящия случай, то отчуждителят губи това качество – такъв е смисълът на чл. 61, ал. 2 от Общите условия /след откриване на партида на новия собственик дължимите суми се събират от него/. В духа на тези разсъждения са и останалите разпоредби на Общите условия – те дават приоритет на волеизявяването, чрез подаване на молба за промяна на партидата пред възникването на облигацията по силата на закона /така напр. чл. 63 от Общите условия, предвиждаща страна по облигационното отношение да стане само този наследник, който е подал искане за това, а не всички лица, имащи качеството собственици по силата на наследяване/.

В този смисъл са и разясненията, дадени с Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК, където се посочва, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза 3 третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. На още по - силно основание това разрешение важи при откриването на индивидуална партида на единия от съсобствениците, какъвто е настоящият случай.

Ето защо и предвид липсата на доказателства за промяна на обстоятелствата декларирани от ответницата Д. И. с подаденото на 24.08.2018год. заявление - декларация до ищеца, съдът намира, че потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през исковия период е единствено ответницата Д. И. поради което предявените срещу ответниците К. Б. и М. А. претенции следва да бъдат отхвърлени в цялост.

Относно следващите предпоставки за уважаване на иска, а именно – изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия за процесния период, по което е възникнало вземането за цена по предоставената услуга в посочения размер, следва да се изложи следното:

От събраните по делото писмени доказателства – договор с № 4718/09.10.2002г., сключен между ТЛП и ЕС на адрес: гр. София, жк „Люлин“ бл. .. и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ като обективно и професионално изготвено, съдът приема за установено, че при спазване на чл.125 ЗЕ, 139 ЗЕ и чл.141 ЗЕ на ответника на горепосочения адрес е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сграда етажна собственост при отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка относно процесния период. Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-334 .