Протокол № 568 от 31.10.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 568 гр. Пазарджик, 28.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борислав Ал. Илиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова и прокурора П. Б. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Борислав Ал. Илиев Гражданско дело № 20245200100074 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:38 часа се явиха:

Ищецът Н. Н. А., редовно призован, чрез назначения му особен представител адв.Т. Ж., не се явява.

За него се явява адв. Т. Ж., назначена за особен представаител.

За ответника Прокуратура на Р България, редовно призован и за Окръжна прокуратура Пазарджик се явява прокурор П. С..

ДОКЛАДВА се писмо от Министерство на правосъдието изх.№ 6092, с което заявяват, че същият не може да бъде представен за датата на настоящето съдебно заседание в ОС – Пазарджик, тъй като имал участие в съдебно заседание на същата дата от 11.30ч. в РС-П. по гр.д. № 9449/2022г.

ДОКЛАДВА се и писмо от Министерство на правосъдие вх. № 8552 от 18.9.2024г., с което представям медицински картон копие от 11 листа за лишения от свобода Н. Н. А., с приложения.

ПРЕДСТАВЕНА е справка от Прокуратура на Р България, ОП Пазарджик – Справка за съдимост от 4.9.2024г за Н. Н. А..

ДОКЛАДВА СЕ постъпила молба от Н. А. чрез адв. Т. Ж. от 5.9.2024г., с която заявява, че на 3.9.2024г. е посетила затвора и е поискала да бъде доведен ищецът, но същият не се намирал в Затвора Пазарджик, а е конвоиран в друг град за съдебно заседание. Заявява, че не е успяла да проведе среща с 1 лишения от свобода и да уточни свидетелите. Моли да й се предостави ищецът да ги посочи в първото по делото заседание.

ДОКЛАДВА СЕ писмо от Министерство на правосъдието от 28.8.2024г. с медицинска документация за Н. А..

ПОСТЪПИЛО е писмо от РС - Пазарджик вх. № 7972 от 20.08.2024г., с което ни уведомяват, че НОХД № 315/2017г. на РС-Пазарджик, ведно с въззивно наказателно № 42/2021г. по описа на Окръжен съд е изпратено с писмо от 5.7.22г. за прилагане към гр.д.№ 184/2022г. на ОС-Пазарджик.

ДОКЛАДВА СЕ постъпила молба вх.№ 9607/16.10.2024г. от Н. А., с която моли да не се дава ход на делото за насроченото за днешна дата открито съдебно за заседание и заявено искане да присъства в открито съдебно заседание, в което да се събират гласни и други доказателства относно предмета на делото и задаване въпроси към свидетелите, във връзка с изясняване на обстоятелствата по делото. Излага обстоятелства във връзка с призоваване по друго дело в РС - П..

Адв.Ж. – Уважаеми господин Председател, с оглед процесуалните изисквания на ГПК, не са налице законови пречки ход на делото да бъде даден, но доколкото всяка от страните, съобразно чл.8 от ГПК има право да бъде изслушана да заяви своята защитна позиция независимо дали има назначен процесуален представител или не, то моля да уважите молбата, подадена лично от ищеца и да се отложи делото за друга дата. В случай, че не уважите молбата поддържам депозираната искова молба, ведно с направените уточнения. Запозната съм с представените писмени доказателства, както от ответната страна, така с и докладваните в днешно съдебно заседание. Нямам възражение да бъдат приети. Мога да посоча имена на двама свидетелите, които да бъдат доведени до разпит, които също са лишени от свобода, И. П. С..

Миналата седмица бях във върховен административен съд, там разговарят с доверителя ми и той ме уведоми за тази молба, по дело № 5462/24 от 14.00 от Върховен административен съд, в сряда се пада. Попитах гто за свидетелите, доколкото същият е бил 10 дни в София, по негови данни и той ми върна информация, че са тези свидетели, които обичайно разпитваме и по други дела. Другият свидетел е Д. П. Г., също е в затвора Пазарджик. Мисля, че са в едно спално помещение, защото и той е при специален режим, дожИ.тен 2 затвор без замяна. На този етап няма да соча други искания. Считам, че искът ни е допустим. Считам, че са налице основания ход на делото да бъде даден, доколкото аз се явявам за Н. и за прокуратурата на Р България се явява съответно представител.В гражданския процес не е задължително да участва лично страната.

Прокурорът – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, с оглед редовното призоваване на страните за днешното съдебно заседание и явяването на назначения за особен представител на ищцовата страна адв. Ж., поради което и при условията на чл.142, ал.1 от ГПК, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО при условията на чл.143 и чл. 146 от ГПК.

Производството е образувано по повод подадена първоначална искова молба от Н. Н. А.[1]понастоящем в Затвора гр.Пазарджик против, Прокуратурата на Република България, гр.София, бул. „В.“ № 2 по реда на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ във вр. с чл.4, пар.3 от ДЕС , с искане за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лв., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 30.01.2024г.. - за причинените на ищеца неимуществени вреди от незаконосъобразни действия/бездействия на Прокуратурата на РБ – отказ да образува досъдебно производство по депозирана жалба от ищеца за престъпление по чл.290,ал.1 от НК до 27.09.2023г., датата на Постановлението на ВКП,което окончателно и не подлежи на обжалване. След оставяне без движение на и.м. с молба вх.№3934/24.04.2024г. назначения за особен представител на ищеца адв.Т.Ж. от ПАК е заявила,че Подадена е ИМ от 30.01.2024г., с поставен вх. № 1043 от 30.01.2024г., с която ищецът лично е поддържал, че осъдителната му присъдата на по НОХД № 112/2009г. почива на лъжливи показания А. С. С., и съдебният състав е взел в предвид именно показанията на разпитания свидетел, формирал е вътрешно убеждение, че именно ищеца Н. Н. А. е осъществил престъпното деяние умъртвяване на пострадалия, с оръжие и боеприпаси, които е получил от св. С.. Ищецът поддържа, че осъдителната присъда почива само на самопризнанието на св.

3

С., който е лъжесвидетелствал.

Изложени са факти, че на 13.06.2011г. пред РП - Х. ищецът Н. А. е депозирал жалба с вх. №2 1576/2011г., с изложени твърдения, че св. А. С. е лъжесвидетелствал и е осъществил престъпния състав на чл. 290, ал. 1 от НК.

Касае се престъпление от общ характер, с непосредствен обект на засягане обществените отношения, установяващи правото на справедлИ.ст при правосъдието. Изложени са факти, че РП Х. не предприема активни действия по установяване фактите и обстоятелствата, изложени в жалбата на Н. А., а на твърдението му е погледнато формално, което се приравняване на едно бездействие. С настоящата молба, се поддържа, че е изпълнен фактическият състав на отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, изразяващо се в бездействие от страна на Прокуратурата на РБ да се предприемат активни действия и действия по разследването във връзка с депозираните жалби.

Ищецът поддържа, че е обжалвал съгл. разпоредбите на чл. 200 от НПК /към днешна дата/ Постановлението на Районна прокуратура - Х. от 14.06.2011г., с което е отказано да се образува досъдебно производство пред по- горе стоящата прокуратура - ОП - Х..

Ищецът поддържа, че именно от бездействието на Прокуратурата на РБ, както и липсата на възможност да защити интереса си по съдебен ред, претърпява неимуществени вреди, изразяващи се в болка, страдание, уронване на доброто име и чест. Подложен е на силен стрес и притеснение, именно от бездействието, в следствие на което силно се влошава и негово здравословно състояние - както психическо здраве, така и физическо. Стига да силно депресивни състояние или до агресиращо поведение, невъзможността да се пребори, да бъде преразгледана присъдата става причина за подигравки и от страна на другите лишени от свобода. Ноторно известен факт е, че ищецът води много дела, интересува се от право и помага на други лишени от свобода, да защитят своите права и законни интереси, но на себе си не успява да помогне, което довежда именно до силен стрес, емоционално нестабилно състояние и притеснение.

Неимуществените вреди, които претендира за бездействията на Прокуратурата на РБ, както и празнината в закона, преграждаща възможността му да обжалва актовете на Прокуратурата, от които търпи вреди е определил на 50000лв.

4

Моли съдебния състав да определи размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди по справедлИ.ст, касателно приложението на чл. 52 от ЗЗД. Съдебна практика непротИ.речИ. приема, че "справедлИ.ст" не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики, за да се намери паричният еквивалент на необходимото и дължимо обезщетение, като напр. характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Като основа за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да се съобразят и икономическият растеж, стандартът на жИ.т и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация.

По отношение на въведените от ищеца твърдения в ИМ, че е бездействие на Прокуратурата на РБ по неговите жалби, моли да се приеме следното:

Съгласно принципа за лоялно сътрудничество, закрепен в чл.4 пар.3 от Д., държавите- членки са длъжни да вземат всички общи и специални мерки, необходими за гарантиране на задълженията, произтичащи от правото на ЕС, да подпомагат общността за постигане на нейните цели и да се въздържат от всякакви мерки, които могат да застрашат тези цели.

По отношение на въведените от ищеца твърдения в ИМ, че е бездействие на Прокуратурата на РБ по неговите жалби, моли да се приеме следното:

Съгласно принципа за лоялно сътрудничество, закрепен в чл.4 пар.3 от Д., държавите- членки са длъжни да вземат всички общи и специални мерки, необходими за гарантиране на задълженията, произтичащи от правото на ЕС, да подпомагат общността за постигане на нейните цели и да се въздържат от всякакви мерки, които могат да застрашат тези цели.

Ищецът поддържа, че не е изтекъл предвидения по закон съгласно чл.

110 от ЗЗД давностен срок, като се позовава на практика на ВКС, че давностен срок не изтича, преди да са изчерпани всички възможни средства за обжалване. Спорен е моментът на влизане в законна сила на Постановленията на прокуратурата на РБ, като са изложени обстоятелства в ИМ, че Постановлението на прокурор при ВКП е окончателно и не подлежи на 5 обжалване. В тази връзка поддържа, че 5 годишния давностен срок предвиден по ЗЗД, тече от Постановление от 27.09.2023г. на ВКП.

Формулирано е искане да се осъди Прокуратурата на Република България да заплати на Н. Н. А., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „дожИ.тен затвор“ в Затвора - Пазарджик обезщетение в общ размер на 50000 (петдесет хиляди) лева, за периода от 26.10.2011г., на която дата РП - К. отказва да образува досъдебно производство по депозирана жалба от ищеца за престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК до 27.09.2023г., датата на Постановлението на ВКП, което окончателно и не подлежи на обжалване, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба - 30.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно действие/бездействие на Прокуратурата на РБ.Претендира и съдебни разноски.

Сочи доказателства и прави доказателствени искания.

В срок е постъпил и отговор, с който се оспорват така предявените искове.Изразено е становище по тяхната допустимост и основателност.

Съобразно така изложеното съдът намира, че следва при условията на чл.140 от ГПК да пристъпи към произнасяне по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата, като настоящето определение представлява и проект за доклад по делото при спазване изискванията на чл.140, ал.3, пр.2 от ГПК във връзка с чл.146 от ГПК .

Правното основание на предявените искове е чл.2, ал.1,т.2 от ЗОДОВ главният иск и чл.86 от ЗЗД на акцесорния. Същите са процесуално допустими като предявени от надлежна страна, при наличие на правен интерес за страната ,като с оглед липсата на представени в пълен обем доказателства съдът не е в състояние да се произнесе по искането за прекратяване на производството по делото на осн.чл.126,ал.1 от ГПК поради недопустимост на така предявения от ищеца иск.