Решение № 719 от 28.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 719 гр. София, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20231000502643 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

Ответницата в първоинстанционното производство Ю. В. Д. в срока по чл.259, ал.1 ГПК (препис от решението е връчен редовно на 01.12.2022 г., жалбата е подадена на 14.12.2022 г.) обжалва с въззивна жалба вх. № 315652/14.12.2022 г. в цялост Решение № 263371/25.11.2022 г., постановено по гр.д. № 13599/2017 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 3-ти състав, поправено с Решение № 260786/31.05.2023 г., с което е отменено по иска предявен от В. В. М. на основание чл. 227, б. „в“ ЗЗД, дарението, извършено с нотариален акт № 88, том I, рег. № 5372, дело № 77 от 2009 г., на нотариус В. Я., рег.№ *** от НК, вписан в Служба по вписванията вх.рег. № 26132, акт № 94, том LXXIV, дело № 16704, имотна партида 33637, по силата на който Е. И. М., починала на 18.11.2019 г. е дарила на дъщеря си Ю. В. Д. 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № **, находящ се на *** етаж, в жилищна сграда - блок ** София, адрес ***, състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, със застроена площ от 80.50 кв.м., като си запазила правото пожизнено и безвъзмездно да ползва имота, предмет на дарението, до размер на 1/2 ид.ч. от извършеното 1 дарение.

С решението и съобразно изхода на спора, съдът е разпределил разноските.

Въззивната жалба е подадена от пълномощник адвокат Д. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено на л.45 от настоящото дело. Дължимата държавна такса за въззивно обжалване е внесена с вносни документи съответно от 26.01.2023 г. и от 30.08.2023 г.

С оглед на горното въззивната жалба е редовна.

Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че съдът подхожда изключително формално при разглеждане на казуса без да установи конкретните отношения между роднините. Твърди се, че обжалваното решение не обсъжда събраните доказателства в цялост, а единствено стига до извод, че след поканата не е плащана издръжка и формално прилага разясненията на ТР № 1/2013 г. на ОСГК, без обаче да отговори на останалите въпроси от съществено значение за изхода на спора. Поддържа се, че не е изследван въпросът за наличното имущество на Е. М. и възможностите за доходи от него, независимо от представените данни и доказателства. Съдът е установил, че Е. М. е собственик на първия етаж от къщата в с. ***, но не е включил стойността на имота като възможност за издръжка при продажба или наем, както и данните за наличието на собственост върху земя. Поддържа се недопустимост на решението, тъй като в осъдителната му част фигурира нотариален акт от 1999 г., какъвто няма.

Моли съда да се произнесе с решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение.

Твърди се процесуално нарушение във връзка с несъбирането на доказателства от значение за точното решаване на спора, както и неизслушване от съдийския състав в пълнота на свидетелските показания на доведените от ответницата свидетели. Във въззивната жалба са развити подробни съображения по съществото на спора.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна - ищецът В. В. М., конституиран по реда на чл.227 от ГПК в качеството му на наследник на починалата в хода на производството първоначална ищца Е. И. М. чрез процесуалния му представител адвокат М. с 2 надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено на л.197 от първоинстанционното дело.

Счита, че Съдът правилно, в съвкупност и в съотношение едни с други е преценил фактите по делото. Поддържа, че по делото се е установило чрез множество писмени доказателства и няколко съдебни експертизи тежкото здравословно състояние на дарителката и нуждата й от издръжка. Твърди се, че по делото не са се събрали никакви доказателства ответницата да е оказала каквато и да е помощ в издръжката на починалата Е. М. след 2017 г. Развиват се подробни съображения по съществото на спора.

Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение.

С оглед на така очертания предмет на въззивното производство, Решение № 263371/25.11.2022 г., постановено по гр.д. № 13599/2017 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 3-ти състав, поправено с Решение № 260786/31.05.2023 г., се обжалва в неговата цялост.

Въззивницата-ответник, в открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго такова, с което да бъде отхвърлена исковата претенция за разваляне на дарението. Претендира разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемите - ищци в първоинстанционното производство, в съдебно заседание, чрез своя процесуален представител оспорват въззивната жалба и молят съда да я отхвърли по подробните съображения изложени, включително и в представените по делото писмени бележки. Претендират разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД, предявен от Е. И. М., починала в хода на настоящото производство и заместена на основание чл.227 от ГПК от наследника си по закон В. В. М., също починал в хода на производството и заместен от наследниците си по закон В. М. и Ю. В. Б. срещу Ю. В. Д. за отмяна на 3 дарение по отношение на ½ идеална част от АПАРТАМЕНТ № **, находящ се на адрес ***, обективирано в нотариален акт № 88, том І, рег. № 5372, дело № 77 от 24.06.2009 г. на нотариус В. Я. с рег.№ *** на НК.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:

На 24.06.2009 г. ищцата Е. И. М. е дарила на дъщеря си-ответницата Ю.

В. Д. своята собствена ½ идеална част от следния недвижим имот, а именно:

АПАРТАМЕНТ № **, находящ се на адрес ***, със застроена площ от 80,50 кв.м., заедно със зимнично помещение и заедно 6.21/100 ид.ч. от общите части на сградата, която сграда е построена върху държавна земя, съставляваща парцел І в кв.192, местността „Лозенец“ по плана на гр.София, като дарителката Е. И. М. е запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване на имота, предмет на дарението.

С нотариална покана с рег.№ 6869, том 5, № 48 от 18.07.2017 г. на нотариус В. Г. с рег.№ *** на НК, редовно връчена на ответницата на 31.07.2017 г., ищцата е поканила последната да й заплаща ежемесечна издръжка в размер на 250 лв. до 10-то число на всеки месец, за който се дължи, считано от получаване на поканата.

С приетото по делото Разпореждане № **********/01.10.2017 г. на НОИ, ТП-София-град, се установява, че към тази дата, ищцата получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 КСО, социална пенсия за инвалидност по чл.90а КСО и добавка по чл.84 КСО в общ размер на сумата от 335,46 лв.

С Експертно решение № 1209 от зас.№ 103 от 07.06.2011 г. на І МБАЛ София, се установява, че Е. М. е с определена 80% степен на трайно намалена работоспособност, пожизнено, с водеща диагноза: неревматични болести на митралната клапа, с общо заболяване: СП, имплантирана биологична митрална клапа за тежка регургитация, АХ-ІІІ степен, хронично предсърдно мъждене.

От приетата по делото медицинска документация, както и с неоспорените от страните основно и допълнително заключение на СМЕ, се установява, че при ищцата са установени следните заболявания: 1.клапна болест на сърцето, високостепенна митрална инсуфициенция, митрално 4 клапно протезиране с биологична клапна протеза, 2.артериална хипертония ІІІ ст., 3.хронично предсърдно мъждене и трептене, имплантиран постоянен електростимулатор на 18.07.2017 г., 4.състояние след исхемичен мозъчен инсулт в басейна на дясната средномозъчна артерия през 2016 г. С оглед установените и регистрирани заболявания, на ищцата й се отпускат множество медикаменти с частично намаление от НЗОК, които са редовна терапия. Последната изписана терапия е от 20.09.2017 г., 5.старческа нуклеарна катаракта на дясно око, което на 11.12.2015 г. е оперирано по стандартната методика без компликации и са платени медицински изделия, които не се заплащат от НЗОК, а именно задно-камерна леща и Мегакром 00104 на обща стойност 1000 лв., 6.интрапаренхимна мозъчна хеморагия.

Издадена е рецепта и е закупен и приложен по време на болничния престой медикамент Албурекс на стойност 129,90 лв. Писмените доказателства, удостоверяващи извършените плащания са приети по делото.

От неоспорените от страните основно и две допълнителни заключения на СИЕ, се установява, че месечния паричен разход за издръжка средно на едно лице за 2017 г. е 434,75 лв., а за 2018 г.-463,22 лв., като конкретно за ищцата тези разходи са съответно: за 2017 г.-495,38 лв., а за 2018 г.-523,85 лв.

Разходите извършени от ищцата в края на 2018 г. и през 2019 г. са в размер на 1 334,64 лв. и представляват заплатени битови сметки за парно отопление и електричество. Писмените доказателства, удостоверяващи извършените плащания са приети по делото.

От приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 80, том ІІ, дело № 767/1983 г., се установява, че ответницата е собственик на втория етаж от масивна жилищна сграда построена върху дворно място, образуващо парцел І, кв.30 с пл.№ 707 по плана на с. ***.

От представените нотариални актове и справка от АВ, се установява, че ответницата е придобила през 2000 г. недвижими имоти - адрес ***, в жилищна сграда обект 32, както и на гараж № 3 и № 4, находящи се на същото място, като след това се е разпоредила с тях, продавайки ги на трети лица.

Пред първоинстанционния съд са събрани показанията на свидетелите Н. Н. Н., С. С. З. и Т. В. Т..

Свидетелката Н. установява, че познава Е. от 60 години, съседи са и 5 живеят на една площадка. Дъщеря й Ю. е напуснала апартамента от 30 години и оттогава не я е виждала. Е. живеела в апартамента срещу свидетелката, като лятото си ходела на вилата в с.***, а зимата живеела в апартамента заедно с внука си В. и неговото семейство-съпруга и две момченца. Свидетелката установява, че Е. имала материални затруднения.

Свидетелката З. установява, че е родена и живее в *** и оттам познава Е. още от 1978 г. Заедно правили къщите си в ***. Лично от Е. чула, че има голям грях срещу Ю., защото тя е обгрижвала, хранела, оставала й пари, а Е. ги давала на сина си и внука си. Парите за операция дала Ю., но свидетелката няма лични възприятия за даването на пари.

Свидетелката Т. установява, че познава Е. от 1996 г., а Ю. от 1995 г.били приятелки и многократно гостували на родителите на Ю.. Свидетелката установява, че Ю. много помагала на майка си и се грижела изключително добре за нея и за баща си. Когато Е. получила втори инсулт и била закарана в болница, брат й и снаха й, й пречили да види майка си. Ю. нямала достъп до апартамента на ***. Майка й живеела с внука си В., който нямал особено добро отношение към баба си. Е. живяла в апартамента на Ю. след сърдечната операция, няколко месеца докато се възстанови. Това било 2011 г. По това време и самата Ю. била оперирана и на химиотерапия, но се грижела за майка си. Свидетелката видяла последно Е. през месец декември 2015 г. За периода 2015-2017 г. до 2022 г. няма лични впечатления.

При така установената по-горе фактическа обстановка с обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е основателен и го уважил, така както е предявен.

От събраните и приети пред настоящата въззивна инстанция писмени доказателства се установява, че Е. М. е била собственик на 1/3 ид.ч. от пет броя ливади, всички намиращи се в землището на адрес ***. Жилищната сграда в с.***, е собственост както следва: първи етаж, без дворното място-на нейния син В. М., а втория етаж-на нейната дъщеря, ответницата по делото Д..