Решение № 3355 от 23.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3355 гр. София, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20221100508427 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №123500 от 23.05.2019год., поправено с решение №20004890 от 18.01.2022г., постановено по гр.дело №46856/2017г. по описа на СРС, ГО, 119 с-в, е отхвърлен изцяло предявеният от „ЗД А.Б."АД с ЕИК:**** срещу „ЗК Л.И."АД с ЕИК:********** иск с правно основание чл.411 от КЗ за сумата от 771,20 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска на 11.07.2017 г. до окончателното изплащане. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 50 лева разноски по делото.

С определение №80421 от 02.05.2020г. по реда на чл.248 ГПК съдът е оставил без уважение молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу така постановеното решение, в частта с която е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва върху главницата за периода от датата на подаване на исковата молба 11.07.2017г. до датата на изявлението за извършване на прихващане 11.05.2018г., е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца „ЗД А.Б."АД. Жалбоподателят поддържа, че по делото липсват доказателства за това с кое конкретно вземане на ответника е направено прихващането с процесното вземане на ищеца и за меродавна следва да се счита датата на изявлението на ответника- 11.05.2018г.

Доколкото прихващането е направено след датата на подаване на исковата молба, твърди че ответникът дължи законната лихва върху главницата за периода от подаването на иска до прихващането. Претендира отмяна на решението на СРС в тази част и уважаването на претенцията за законна лихва върху главницата за периода от датата на подаване на исковата молба 11.07.2017г. до датата на изявлението за извършване на прихващане 11.05.2018г.

Претендира разноски.

Ответникът „ЗК Л.И."АД, с подадения в срок отговор на въззивната жалба на ищеца, 1 оспорва същата и моли решението на СРС да бъде потвърдено в обжалваната част. Твърди, че съдът се е произнесъл в съответствие със събраните по делото доказателства. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Подадена е и частна жалба от ищеца срещу определението по чл.248 ГПК, с което е оставено без уважение искането за изменение на обжалваното решение в частта за разноските. Жалбоподателят поддържа, че му се дължат разноски за първоинстанционното производство, а на ответника не следва да се присъждат такива, тъй като с поведението си е дал повод за завеждане на иска.

Отговор на частната жалба не е подаден от ответника.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По правилността на решението съдът намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл.411 от КЗ. Претендира се главница в размер на 771,20 лева и законна лихва за периода от датата на предявяването на иска на 11.07.2017 г. до окончателното изплащане.

С подадения на 03,08,2018г. отговор на исковата молба ответникът е заявил, че не оспорва предявения иск по основание и размер.

С молба от 04.02.2019г. ответникът е заявил, че оспорва иска поради извършено на 11.05.2018г. плащане чрез прихващане.

Видно от представените уведомление и преводно нареждане, ответникът е заявил, че извършва прихващане на свои вземания с насрещни вземания на ищеца на обща стойност 27427,47 лева, в това число на процесното вземане, като разликата от 4,19 лева е заплатена по банков път.

С обжалваното решение първостепенният съд е отхвърлил иска като погасен чрез плащане (прихващане), включително и искането за присъждане на законната лихва.

При така описаната фактическа обстановка въззивният съд намира първоинстанционното решение за неправилно в обжалваната част. Първостепенният съд е разместил доказателствената тежест, която правилно е разпределил с определението по чл.140 от ГПК. В тежест на ответника е да установи възраженията си, включително тези за погасяване на вземането на ищеца чрез плащане, както и на коя дата е извършено плащането независимо от способа (в случая чрез прихващане). Доколкото с представеното по делото уведомление ответникът прави волеизявление за прихващане на множество негови вземания с такива на ищеца, не може да се определи точно на коя дата е могло да се извърши прихващането по процесната претенция, а установяването на това обстоятелство е в тежест на ответника. При това положение прихващането следва да се счита извършено на датата на отправянето на волеизявлението от ответника, а именно на 11.05.2018г. исковата молба е заведена на 11.07.2017г., поради което ответникът дължи на ищеца законната лихва върху главницата от 771,20 лева за периода от 11.07.2017г. до датата на погасяване на вземането- 11.05.2018г. Изчислена по реда на чл.162 от ГПК с помощта на лихвен онлайн калкулатор, лихвата е в размер на 65,33 лева.

По частната жалба срещу определение №80421 от 02.05.2020г. по реда на чл.248 2

ГПК:

Определението е неправилно и следва да бъде отменено. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая нито една от тези предпоставки не е налице. Макар с отговора на исковата молба ответникът отначало да е заявил, че признава иска, с молба от 04.02.2019г. е заявил обратното- че оспорва иска поради извършено на 11.05.2018г. плащане. Доколкото исковата молба е подадена на 11.07.2017г., ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на иска и поради това дължи да възстанови на ищеца всички направени по делото разноски, а на него разноски не се дължат.

По разноските във въззивната инстанция:

При този изход на спора жалбоподателят има право на всички сторени във въззивното производство разноски в размер на 305 лева за адвокатско възнаграждение и държавни такси. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като договореният размер е под установения с НМРАВ на ВАдвС минимум.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.З ГПК.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №123500 от 23.05.2019год., поправено с решение №20004890 от 18.01.2022г., постановено по гр.дело №46856/2017г. по описа на СРС, ГО, 119 с-в, в частта с която е отхвърлено искането на ищеца „ЗД А.Б."АД с ЕИК:**** срещу „ЗК Л.И."АД с ЕИК:********** за присъждане на законната лихва върху главницата от 771,20 лева за периода от датата на предявяването на иска на 11.07.2017 г. до 11.05.2018г. , вместо което постановява:

ОСЪЖДА „ЗК Л.И."АД с ЕИК:********** да заплати на „ЗД А.Б."АД с ЕИК:**** сумата от 65,33 лева (шестдесет и пет лева и 33 стотинки), представляваща законна лихва върху главницата от 771,20 лева за периода от датата на предявяването на иска на 11.07.2017 г. до 11.05.2018г., изчислена по реда на чл.162 от ГПК.

В останалата част (по отношение на главницата) решението е влязло в сила като необжалвано.

ОТМЕНЯ определение №80421 от 02.05.2020г. по реда на чл.248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските, вместо което постановява:

ИЗМЕНЯ решение №123500 от 23.05.2019год., поправено с решение №20004890 от 18.01.2022г., постановено по гр.дело №46856/2017г. по описа на СРС, ГО, 119 с-в, в частта за разноските, като ОТМЕНЯ решението в частта, с която „ЗД А.Б."АД с ЕИК:**** е осъдено да заплати на „ЗК Л.И."АД с ЕИК:********** сумата от 50 лева разноски по делото и ОСЪЖДА „ЗК Л.И."АД с ЕИК:********** да заплати на „ЗД А.Б."АД сумата от 290 лева (двеста и деветдесет лева)- разноски по делото в първата инстанция.

ОСЪЖДА „ЗК Л.И."АД с ЕИК:********** да заплати на „ЗД А.Б."АД сумата от 305 лева (триста и пет лева)- разноски във въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4