Решение № 125 от 28.08.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Ямбол, 28.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Ив. Несторова при участието на секретаря Ж.А.Ч. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 20252330200366 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Бългериан Бургер” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул. Витоша № 44, ет.2, представлявано от *** К.Й.С., чрез адв. П. К. К. от САК срещу Наказателно постановление № 817686F812225/17.03.2025 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателят е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление еезаконосъобразно поради нарушаване правилата на материалния и процесуалния закон, изложени в жалбата. Сочат се аргументи за приложението на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – юриск. И. оспорва жалбата, като изразява становище за незаконосъобразност, неоснователност и недоказаност на изложените доводи в жалбата. Претендира за присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

На 17.02.2025 г. в 10.09 часа свид. Г. – инспектор по приходите при ЦУ на НАП извършила проверка в стопанисван от жалбоподателя търговски обект – Hesburger Ямбол, 1 находящ се в с.Воденичане, автомагистрала „Тракия“, 298 км посока Бургас-София.

Извършена била контролна покупка на обща стойност 17,70 лв. от свид. Г., за което бил издаден фискален бон. След легитимацията на органа по приходите е извършено засичане на касовата наличност в обекта, като са отпечатани ДФО от 4 бр. фискални устройства.

Установено е, че е бил издаден ФКБ № 0126804/02.01.2025 г. за направена клиентска поръчка на обща стойност 20,50 лв., отразени в данъчна група „Г“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност, вместо в данъчна група „Б“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % ДДС. Проверката приключила със съставяне на протокол № 0173731/17.02.2025 г. На 27.02.2025 г. на дружеството бил съставен АУАН № F812225 от същата дата за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Впоследствие, на 17.03.2025 г. въз основа на акта, при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението, против жалбоподателят било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което е санкциониран с налагане на имуществена санкция в размер на 1000 лв., на основание чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля актосъставител Г., дадени в съдебно заседание и приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства и прочетени на основание чл.283 от НПК в съдебно заседание.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

НП следва да се отмени на процесуално основание, без да се обсъждат въпросите по същество, тъй като в него липсва коректно описание на съставомерни обстоятелства на нарушението и освен това, е налице неяснота относно приложения закон.

На първо място, при установяване на нарушението и налагане на наказанието е допуснато съществено нарушение на установените в чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН процесуални правила, които императивно изискват в АУАН и в НП да се посочи датата на извършване на нарушението. В случая в АУАН и в НП е посочена датата на установяването му – 17.02.2025 г. Датата на извършването му не е посочена ясно и еднозначно, а следва да се извлича по тълкувателен път, като се изхожда от датата на ФКБ № 0126804/02.01.2025 г. Некоректното посочване на този реквизит представлява основание за отмяна на НП, тъй като създава неяснота по отношение времевите параметри на вмененото нарушение, препятства извършването на проверка относно давностните срокове по чл.34 от ЗАНН и прави невъзможно съпоставянето на твърдяното деяние с действащото към момента на извършването му материално право.

На следващо място, налице е неяснота и по отношение основанието за налагане на наказанието. Като такова АНО е посочил изр.2 на чл.185, ал.2 от ЗДДС, което гласи 2 следното: „Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите на ал.1.“. Видно е, че тази норма не визира хипотезите, за които се прилагат санкциите по ал.1, респ. не съдържа фактически състав, а е препращаща норма, и то единствено по отношение размера на санкциите, но не и по отношение на нарушенията, за които се налагат.

Затова не може да се приеме, че е посочено ясно основанието за налагане на наказанието.

Освен това, в акта и в НП липсват факти дали конкретното нарушение води или не води до неотразяване на приходи.

Съдът намира, че въпреки тази констатация НП следва да се отмени, доколкото в случая нарушението се явява маловажно. По отношение преценката дали извършеното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, съдът намира следното - при определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл.11 от ЗАНН и чл.93, т.9 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по отношение на обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК. Съгласно чл.93, т.9 от НК, „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. С оглед цитираните разпоредби, „маловажен случай“ ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение, в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав приема, че административното нарушение, за което е санкционирано дружеството, следва да се квалифицира като „маловажен случай“. По делото са събрани доказателства, които да установяват обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение от обичайната такава за този вид нарушения – към момента на извършване на проверката дружеството вече е било отстранило нарушението, внесено е дължимото ДДС в размер на 20 % за целия отчетен период за месец януари 2025 г. и не се е стигнало до ощетяване на държавния бюджет. Не се установява и системност в нарушаване на данъчното законодателство, а става въпрос за еднократна грешка, която е била коригирана преди извършване на проверката от данъчните органи. Ето защо, съдът намира, че случаят е маловажен.

По изложените съображения съдът прие, че са налице основания за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

И тъй като съгласно разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, приложима чрез препращане от чл.63д, ал.1 от ЗАНН, разноски се дължат от оспорващия само при отхвърляне на оспорването, искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът 3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 817686-F812225/17.03.2025 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС на Бългериан Бургер ЕООД, ЕИК: *********, адрес: гр.София, бул. Витоша № 44, ет.2, представлявано от К.Й.С. със сл. номер на НАП **********, Т.А. със сл. номер на НАП ********** е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. (хиляда лева) за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. представител на

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

4