Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1892 от 24.11.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 3462/2023
Вид
Решение № 1892
Подписан
24.11.2023
В сила
11.03.2024
Състав
Поля Петрова Сакутова

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл.136, ал.2 т.3 · Закон за управление на отпадъците
  • чл.35 · Закон за управление на отпадъците
  • чл.35, ал.1 т.1 · Закон за управление на отпадъците
  • §1, т.17 · Закон за управление на отпадъците
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1892 гр. Пловдив, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20235330203462 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от ЕТ И. А. - *********, седалище и адрес на управление : гр.К., ул.Н. В. №** против Наказателно постановление № 33/13.06.2019 г., издадено от Директора на РИОСВ Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.136, ал.2 т.3 пр.3 вр. чл.35, ал.1 т.1 от Закона за управление на отпадъците е наложена „имуществена санкция“ в размер на 7 000 лв .

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Ив. М. от АК Пловдив, който поддържа жалбата.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юриск. Х., която счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Неправилно е било отбелязано в наказателното постановление, че същото е връчено по реда на чл. 58, ал.2 от ЗАНН. Положените усилия от страна на наказващия орган за издирване на нарушителя не отговарят на изискванията за щателно издирване. В тази връзка съдът вече е изложил на страните съображенията си за това. Опитите да бъде намерен нарушителят на адреса, на който е била извършена проверката, са недостатъчни, а на адреса по седалище е търсен единствено чрез пощенски оператор, не и чрез 1 съдействие на други органи. Проверяваният субект е търговец по смисъла на Търговския закон, с посочени в Търговския регистър телефон за връзка, като няма данни да е търсен по телефона при наличие на информация за това.

Търговското качество на лицето е допълнително качество на физическото лице, което означава, че следва да бъде направена проверка за постоянен и настоящ адрес на същото. За да се приложи разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН следва нарушителят да не е намерен на посочения адрес и новият му адрес да не е известен . За да се направи този категоричен извод, следва да са направени необходимите пр оверки на посочените от лицето адреси и да се събере информация за наличие на друг адрес. По тези съображения съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

На 26.03.2019 г. при извършена проверка във връзка с писмо на Областна дирекция на ОД на МВР Пловдив, отдел КП, сектор „Икономическа полиция“, изх.№ 117730-6687/25.03.2019 г., било констатирано, че ЕТ И. А. – ****** със собственик И. Д. А. извършва дейности по третиране /оползотворяване/ на отпадъци от излезли от употреба моторни превозни средства, материали и компоненти от тях без изискващо се разрешение, издадено по реда на чл.35, ал.1 т.1 от Закона за управление на отпадъците.

На площ около 2 дка, собственост на И. Д. А., находяща се в гр.К., *********, ул. Е. *, парцел ******** с прилежаща площ 1070 кв.м.и парцел *********** кв. 111 с прилежаща земя 1201 кв.м. се извършва съхраняване на отпадъци от ИУМПС /дейност с код R 13 /, както и дейност по разкомплектоване на автомобилите /дейност по предварително третиране с к о д R 12/. В деня на проверката е установено, че на площадката се съхраняват 60-70 бр. ИУМПС, разкомплектовани в различна степен, както и демонтирани части и компоненти от тях – излезли от употреба гуми, седалки, кабели от ел. инсталации на автомобили, двигатели, акумулатори, брони и други. Видимо се извършва дейност по разкомплектоване.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител Н. С. К., св. Г. Т. Г., св.

Е. И. А. /частично/,констативен протокол № 0008411 от 26.03.2019г./копие/, протокол № 0008560/02.05.2019 г./копие/ .

Разпитана пред съда в качеството на свидетел, съставилата акта Н.К., потвърди направените от нея констатации. Същата заяви, че в обекта е намерила разкомплектовани коли и части от коли – двигатели, акумулатори, брони и др.

Същата потвърди, че проверяваното лице не е притежавало съответното разрешение съгл. чл.35 от Закона управление на отпадъците за тяхното съхраняване и разкомплектоване, поради което е съставила и акта.

Във връзка с установеното били дадени предписания на лицето – да се преустанови съхраняването и разкомплектоването на отпадъците на самата площадка, да се почисти терена извън площадката и да се задейства процедура по издаване на разрешение по чл.35 от ЗУО.

2

В съответствие с показанията на св. К. е съставеният констативен протокол № 0008411 от 26.03.2019г., копие от който е приложен към материалите по преписката, и е приет като писмено доказателство по делото.

При последващо посещение на адреса на 02.05.2019 г. проверяващите констатирали, че площадката е заключена, територията извън площадката е изчистена и не намерили лице за контакт.

В съответствие с тази част от показанията на свидетеля е и съставеният протокол № 0008560/02.05.2019 г.

В съответствие с показанията на св. К. са и показанията на другия разпитан по делото свидетел Г. Г., който потвърждава установеното от представителя на РИОСВ в деня на проверката.

Пред съда, разпитаната в качеството на свидетел Ел. А., потвърди, че на проверявания обект лицето е развивало посочената от него търговска дейност – ремонт на коли. Същата отрече, че намерените от проверяващите части от коли имат характер на отпадъци, а същите според нея представляват коли за ремонт, както и че били налични резервни части за коли, които не са излезли от употреба - двигатели, гуми, зимни и летни.

Съдът не намира основание да не кредитира показанията на свидетелите К., Г., които с достатъчна степен на категоричност заявиха, че става дума за МПС-та, които с оглед външния им вид били изоставени – със спаднали гуми, на голяма част липсвали капаци, фарове и други части.

Във връзка с тази част от показанията на двамата свидетели и констатациите от тях съдът намира, че самото определяне на намереното на площадката в деня на проверката с оглед индивидуализиращите белези е достатъчно, за да обоснове извод за това, че се касае за стари коли и износени части от стари коли, а проверяваният не е имал разрешение нито за съхраняване, нито за разкомплектоване на отпадъци.

При съпоставка на показанията на св. А. с тези на останалите двама свидетели става ясно, че св. А. коментира единствено резервни части двигатели, гуми, зимни и летни , които няма пречка да се приеме, че са резервни предвид даденото от нея описание, но що се отнася до другата част от намереното на обекта - изоставени ,спаднали гуми, седалки, кабели от ел. инсталации и др., съдът не може да се съгласи , че същите нямат характер на отпадъци.

Следва да се има предвид, че констатациите на проверяващите касае излезли от употреба гуми, седалки, кабели от ел. инсталации на автомобили, двигатели, акумулатори, брони и др. , стари коли, т.е. излезли от употреба автомобили и части от автомобили, а не такива, отнасящи се за автомобили, оставени за ремонт.

По тези съображения съдът оценя показанията на св. А., в частта относно намерените предмети в деня на проверката като защитно средство и опит нарушителят да избегне административнонаказателна отговорност.

Предвид събраните доказателства съдът приема, че фактическата обстановка , описана в двата акта, е обективно и правилно установена.

3

Правилни са и направените правни изводи. Според §1 от ДР от Наредбата за излезли от употреба МПС, излязло от употреба МПС е отпадък по смисъла на §1, т.17 от допълнителните разпоредби /ДР/на ЗУО. Според §1, т.17 от ДР на ЗУО, отпадък е всяко вещество или предмет, от което притежателят се освобождава, възнамерява да се освободи или е длъжен да се освободи. Доколкото в случая е установено, че получените от тези МПС авточасти безусловно представляват предмети, от които притежателят им е възнамерявал да се освободи, то същите представляват именно ИУМПС.

Твърдението, че се касае за МПС-та, подлежащи на ремонт, е напълно недоказано. Нито в срока за подаване възражения след съставяне на АУАН се представят данни за регистрация, данни за прекратена регистрация на МПС, данни за предоставяне на колите за ремонт чрез съставяне на приемопредавателен протокол.

Жалбоподателят не представя доказателства, от които да се установи, че за процесните автомобили и части от тях е било възможно да бъдат разпознаваеми и не представляват „отпадък“ по смисъла на §1 т.17 от ДР н а ЗУО. При липса на документи за това, че намерените вещи са внесени и регистрирани като МПС, се приема, че същите са МПС и части от МПС, имащи характер на предмети, от които притежателят е възнамерявал да се освободи.

Установените от контролните органи МПС и части правилно са били възприети като излезли от употреба, от което следва, че представляват „отпадък“ по смисъла на закона, дейностите по приемане и съхранение, на които е необходимо да бъдат съобразени с императивните изисквания на ЗУО.

Фактическите действия по съхраняване на отпадъка отговарят на смисъла, вложен в термина „ оползотворяване “ съгласно § 1 т.13 от ДР към Закона за управление на отпадъците - всяка дейност, която има като основен резултат използването на отпадъка за полезна цел чрез замяна на други материали, които иначе биха били използвани за изпълнението на конкретна функция, или подготовката на отпадъка да изпълнява тази функция в производствено предприятие или в икономиката като цяло. Приложение № 2 съдържа неизчерпателен списък на дейностите по оползотворяване.

Дружеството е осъществявало дейност и по разкомплектоване.

Фактическата дейност по разкомплектоване отговаря на правния термин, който законът влага в понятието третиране в § 1 т.44 от ДР към Закона за управление на отпадъците - това са дейностите по оползотворяване и или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване и обезвреждане.

Доколкото дружеството не е разполагало със съответно разрешение по чл.35 от ЗУО за извършване на дейности по оползотворяване на ИУМПС и няма данни да е извършило подобно третиране с разрешение, същото действително е складирало процесните автомобили, т.е. съхранявало е такива в обекта си, и части от тях , а също и е осъществявало дейност по разкомплектоване. МПС-та, намерени на обекта, и частите от тях 4 представляват „отпадък“ по смисъла на §1 т.17 от ДР на ЗУО. Като е съхранявало излезли от употреба компоненти и е разкомплектовало МПС, излезли от употреба, дружеството е извършило неизпълнение на административно задължение, установено с чл.136, ал.2 т.3 от ЗУО . В този смисъл е Решение № 80 от 07.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 290 / 2018 г. на Административен съд – Шумен, Решение № 598 от 05.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 787 / 2018 г. на II състав на Административен съд – Плевен.

За нарушение на изискванията за съхраняване и разкомплектоване на отпадъци е предвидено налагане на „имуществена санкция“ от 7000 лв. до 20 000лв.

Съобразена е разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, като административнонаказващият орган е наложил на нарушителя санкция в съответния размер, която е съобразена и с тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

Не са налице основания за приложение на нормата на чл.28 от ЗАНН.

Нарушението по степен на обществена опасност не се отличава с по-ниска такава в сравнение с останалите нарушения от същия вид.

При проверка спазване на изискванията за съставяне на акта за установяване на административно нарушение и за издаване на наказателното постановление съдът не констатира допуснати процесуални нарушения. И двата акта са съставени от компетентни лица, като доказателство за това е приложената Заповед № РД -51 /25.02.2019 г./копие/. Нарушението е описано по ясен начин, даващ възможност на нарушителя да разбере в какво се състои и да организира защитата си. Дейността по оползотворяване е юридическия еквивалент на фактическите действия по съхранение на отпадъка, а дейността по третиране юридически еквивалент на дейността по разкомплектоване. В този смисъл напълно превратно и неправилно се тълкуват от процесуалния представител на жалбоподателя фактическите действия, констатирани в деня на проверката, свързани със съхранение и разкомплектоване. Спазени са сроковете за съставяне на двата акта, предвидени в чл.34 от ЗАНН.