Определение № 2583 от 20.08.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2583 гр. София, 20.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20251000500441 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК

С решение № 726 от 29.05.2025 г., постановено по в. гр. д. № 441/2025 г. на Апелативен съд - София, е потвърдено решение по гр. д. № 534/2023 г. на Окръжен съд Перник, с което е отхвърлен предявеният от Р. И. Г. срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ексцес в резултат на ПТП, и на сдружението - ответник са присъдени разноски (държавна такса и адвокатско възнаграждение) за производството пред въззивната инстанция в размер на 10 380 лв.

В срока по чл. 283 ГПК ищецът Р. Г. е подал касационна жалба против въззивното решение, в която е посочил, че обжалва решението и в частта за присъждане на разноски на ответника.

По повод на подадената касационна жалба е образувано т. д. № 1700/2025 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, приключило с постановяване на определение № 10 от 06.01.2026 г., с което решението по в. гр. д. № 441/2025 г. на Апелативен съд - София не е допуснато до касационно обжалване.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК ответникът Сдружение „Национално бюро на автомобилните застрахователи“ е сезирал касационната инстанция с искане за допълване на определението по реда на чл. 248 ГПК с присъждане на направените в производството по т. д. №1700/2025 г. разноски.

На 15.01.2026 г. в регистратурата на Върховния касационен съд е постъпила и молба от Р. Г. с вх. № 752/15.01.2026 г., съдържаща искане за произнасяне по направеното с касационната жалба искане за изменение на обжалваното въззивно решение в частта за 1 разноските и за разглеждане на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на присъденото с решението адвокатско възнаграждение на ответника.

С определение № 694 от 11.03.2026 г. състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, I т. о., е допълнил определението по чл. 288 ГПК като е осъдил Р. Г. да заплати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ разноски за касационното производство в размер на 500 евро, и е изпратил делото на Апелативен съд София за произнасяне по направеното в касационната жалба във връзка с молба вх. № 752/15.01.2026 г. искане по чл. 248 ГПК. В мотивите към определението е направен извод, че предвид недопустимостта за обжалване на съдебните актове в частта за разноските оплакването в касационната жалба срещу въззивното решение в частта за разноските, заедно с молбата от 15.01.2026 г., има характер на искане за изменение на решението по чл. 248 ГПК, по което следва да се произнесе въззивният съд.

След връщане на делото с указания на Апелативен съд – София, е постановено Определение Рег. № 1347/23.04.2026г.,по описа на САС, с което е оставена без разглеждане молбата на Р. Г. с вх. № 752/15.01.2018 г., при мотиви, че тя е процесуално недопустима поради подаването й извън предвидения в чл. 248, ал. 1 ГПК едномесечен срок за обжалване на въззивното решение. Съдебният състав е приел, че касационната жалба не съдържа нито искане за допълване, нито искане за изменение на решението в частта за разноските, а само искане за отмяна на решението и за присъждане на направените във въззивното производство разноски.

Определението е обжалвано с частна жалба, по която друг състав на ВКС се е произнесъл, като е отменил същото като неправилно с Определение № 2377/04.08.26г. и е върнал делото отново на Апелативен съд-София, с указания за дължимост на произнасяне по същество по направеното от Р. И. Г. искане за изменение на постановеното по в. гр. д.

№441/2025 г. решение № 726 от 29.05.2025 г. в частта му за разноските по реда на чл. 248 ГПК.

При изпълнение от настоящия състав на задължителните указания, дадени с горното определение на ВКС и при съобразяване на приетия от върховната инстанция извод за допустимост на направеното с касационната жалба искане от страна на жалбоподателяищец за изменение на въззивното решение по реда на чл. 248 ГПК, съдът намира, че същото подлежи на разглеждане по същество във връзка с посочените в молбата обстоятелства, касаещи основателността на направеното възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.

Настоящият състав на САС намира, че изложените в молбата вх. № 752/15.01.2026 г. съображения във връзка с направеното възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на присъдените в полза за въззиваемия ответник разноски във въззивното производство, са основателни, което налага необходимостта от изменение на постановеното по делото решение в частта му относно присъдените разноски за адв. възнаграждение в полза на процесуалния представител на въззиваемата страна НББАЗ.

Съображенията на съда за това са следните:

Съгласно чл.78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за 2 адвокатурата. В т.3 от Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай, след която преценка, при несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, следва да бъде намалено и заплатеното адвокатско възнаграждение.

Съдът разполага с възможността, при преценка за несъответствие и направено допустимо възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК от страна на задължената за разноски страна в производството, да намали размера на дължимото в полза на процесуалния представител на НББАЗ възнаграждение под нормативно установения с Наредбата минимум, когато представителството е с по- ограничен обем и не е налице фактическа и правна сложност на делото./ в тази връзка: Определение № 339/02.06.2014г., по ч.т.д. № 1538/2014г., ВКС, Определение№ 34 от 17.01.2014г. по ч.гр.д.№ 6312/2013г. на ВКС, I ГО, определение № 461 от 01.07.2013г.по ч.т.д. № 1701/2013г. на II ТО, определение 66 от 15.02.2012г. по гр. д. № 771/2011г. на ВКС, I ГО.

Съдът съобразява и установеният незадължителен характер на Наредбата № 1/09.07.2004г. в резултат отприетото решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., EU: C:

2024: 71 и решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/2016 и С-428/2016, EU: C: 2017:

890 е прието, че член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер понисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Разпоредбите от Наредбата като нормативно определен минимум не съответстват на правото на ЕС, съгласно даденото тълкуване в цитираните решения на СЕС.

В резултат от преценка на критериите, които са от значение за определяне на справедливия размер за адв. възнаграждение в настоящия случай, с оглед на своевременно направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК от въззивната страна по спора, настоящият състав на САС намира, че конкретният правен спор действително не се отличава с особена фактическа и правна сложност, а извършените във въззивното производство от страна на процесуалния представител на въззиваемата страна Сдружение НББАЗ адв. Б. процесуални усилия по защитата не обосновават присъждането на искания размер за адвокатско възнаграждение от 10380 лв.

Пред въззивната инстанция адвокатът на въззиваемата страна е извършил следните процесуални действия: изготвил отговор на въззивната жалба, отговор на молбата, подадена от въззивника по чл.248 ГПК, подал е две молби-становища във връзка с допуснатата с определенеи от 17.02.2025г. тройна СМЕ и е участвал в едно открито съдебно заседание, за които настоящият състав намира, че справедливия размер за адвокатско възнаграждение, който следва да бъде присъден е за сумата от 2761 евро/ в левова равностойност на 5400лв./ за осъщественото процесуално представителство и защита на НББАЗ в производството пред въззивната инстанция.

3

Воден от гореизложените съображения, Апелативен съд-София

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 726 от 29.05.2025 г., постановено по в. гр. д. № 441/2025 г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение по гр. д. № 534/2023 г. на Окръжен съд – Перник на пр.осн. чл.248, ал.1 от ГПК, в частта му относно разноските, с което Р. И. Г.

ЕГН:********** е осъден да заплати на „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ ЕИК:130764706, сумата от 10380 лв, представляваща сторени по делото разноски за адв. възнаграждение, като вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Р. И. Г. ЕГН:**********, с адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ ЕИК:130764706, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ №2, ет.2, сумата от 2761 евро/ в левова равностойност на 5400лв./, представляваща сторени разноски по делото Определението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБългария.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4