Решение № 227 от 16.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. София, 13.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20211100508298 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20080143 от 29.03.2021 г., постановено по гр.д. № 8075/2021 г. по описа на СРС, Гражданско отделение, 78 състав, е отхвърлен изцяло иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от ищеца „И.“ ЕООД, ЕИК: ****, адр. Гр. Варна, ул. ****, срещу ответника „П.М.“ ЕООД, ЕИК: ****, адр. гр. София, ул. „****“, срещу бл. **, за признаване за установено, че ищецът е титуляр на вземането от 1 440,24 лв. по изпълнителен лист от 25.10.2018г. по гр.д. № 10256/2014г. на РС – Варна и по решение от 17.02.2015г.

Въззивникът излага подробни доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение.

Поддържа се, че не е установено „КНМ Г.“ ЕООД да е прехвърлил вземането си на „П.М.“ ЕООД. Твърди още, че неправилно СРС е приел, че договорът за прехвърляне на вземането е развален, респ., че е налице виновно неизпълнение от страна на "И." ЕООД. Искането към съда е да се отмени атакувания акт и постановяване на нов, с който да бъде уважен предявения иск.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „П.М.“ ЕООД, в който се моли за обезсилване на решението, алтернативно се иска жалбата да бъде оставена без уважение и потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася 1 служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно, като има съдържание по чл. 236 от ГПК, но е недопустимо. Съображенията за това са следните:

Ищецът е предявил положителен установителен иск срещу ответника за признаване правото му на вземане в размер на 1 440, 24лв. – платена без основание стойност на потребена електрическа енергия, което му е прехвърлено по силата на договор за цесия от 23.10.2014г. между него и ответника.

Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК може да се предяви установителен иск за разрешаване на граждански спор относно съществуването или отричането на спорно право. В случая е предявен установителен иск за съществуване на право, произтичащо от посочения от ищеца договор за цесия. По делото е установено, че договорът, от който ищецът черпи правата си, е прекратен. Установяването на правомерността (законосъобразността на прекратяването) не може да бъде предмет на установителен иск в нито една от хипотезите на чл. 124 ГПК, тъй като по този начин съдът би санирал един прекратен договор, независимо дали е правилно или неправилно прекратен, което е недопустимо с оглед договорната автономия при сключване на договори и тяхното действие. Неизпълнението по двустранен договор е основание за претендиране на обезщетение за неизпълнението по реда на чл. 82 и сл. от ЗЗД, но е недопустимо да се иска с установителен иск съдът на практика да отмени прекратяването на договора от едната страна. Правото да се развали (прекрати) двустранен договор принадлежи само на страните по него и се упражнява извънсъдебно ( по съдебен ред се развалят само договори, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, какъвто настоящият договор не е).

Ето защо и на основание чл. 270, ал. 3, изр. Трето ГПК обжалваното решение следва да се обезсили изцяло поради липса на интерес на иска по изложените по – горе съображения от настоящия съдебен състав. При този изход на служебна преценка по чл. 269, изр. Първо ГПК, въззивният съд не следва да обсъжда правилността на решението.

По разноските:

Съгласно изхода на спора, въззивният съд намира, че направените от ищеца разноски остават в негова тежест. На ответника се следват разноски, но доколкото страната не е направила искане за присъждането им, такива не се дължат.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 20080143 от 29.03.2021 г., постановено по гр.д.

№ 8075/2021 г. по описа на СРС, Гражданско отделение, 78 състав, е отхвърлен изцяло иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от ищеца „И.“ ЕООД, ЕИК: ****, адр. Гр. Варна, ул. **** срещу ответника „П.М.“ ЕООД, ЕИК: ****, адр. Гр.

София, ул. „****“, срещу бл. ** за признаване за установено, че ищецът е титуляр на вземането от 1 440,24 лв. по изпълнителен лист от 25.10.2018г. по гр.д. № 2

10256/2014г. на РС – Варна и по решение от 17.02.2015г. и ПРЕКРАТЯВА производството.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3