Определение № 29124 от 21.08.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29124 гр. София, 21.08.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20231110136532 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от името на Д.

Б. Д. - Г., ЕГН ********** против Прокуратура на Република България – Администрация на Главен прокурор, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове: 1/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на прекратяването на трудовото правоотношение между страните, извършено със заповед № РД-08-466 от 07.06.2023 г. на Главния прокурор на Република България и неговата отмяна; 2/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заемната до уволнението длъжност "съдебен деловодител" при работодателя Прокуратура на Република България – Национална следствена служба, служба „ Документно обслужване“; 3/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сума, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 07.06.2023 г. – 07.12.2023, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 30.06.2023 г. /датата на предявяване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане; 4/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, вписано в трудовата книжка.

С разпореждане № 81533/03.07.2023 г., постановено по гр.д. № 36532/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е оставил без движение исковата молба, като е дал указания на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на препис от разпорежданете, да отстрани констатираните нередовности на исковата молба, като: 1/ посочи конкретна цена на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ /т.е. конкретен размер на претендираното обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение/; 2/ да изложи ясни, конкретни и безпротиворечиви твърдения за факти и обстоятелства, обуславящи правния му интерес от предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ.

Указанията са изпълнени с молба вх. № 198134/11.07.2023 г., подадена от името на Д. Б. Д. – Г., с която е посочено, че правният интерес за ищеца от предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 4 КТ, е свързан с последиците от уважаването на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на прекратяването на трудовото правоотношение между страните, извършено със заповед № РД-08-466 от 07.06.2023 г. на Главния прокурор на Република България, а именно заличаване на отбелязването, отразено в трудовата книжка на ищеца.

1

По отношение на предявения иск с правно основание чл. 344, ал.1 т.4 КТ, настоящият съдебен състав намира, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяването на такъв иск в настоящото производство.

Изложените в молбата от 11.07.2023 г. твърдения и изложения в тази връзка, съдът намира за неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 346, ал. 1 КТ, когато уволнението на работника или служителя бъде признато за незаконно от работодателя или от съда, или бъде поправено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, настъпилата промяна се вписва в трудовата книжка на работника или служителя, а съгласно чл. 346, ал.2 КТ, вписването в трудовата книжка се извършва от работодателя, с когото е било прекратено трудовото правоотношение, а при отказ - от Инспекцията по труда. Съдебната практика /включително на Върховен касационен съд Решение № 110/23.07.2020 г. по гр. дело № 3144/2019 г. на ВКС, ГК, IV г.о./ константно приема, при наличие на конкуренция на основания за прекратяване на трудовото правоотношение, че конститутивно действие има това, чийто фактически състав е настъпил по-рано. Въпросът, за това кое от двете насрещни волеизявления е прекратило трудовото правоотношение е разрешим като преюдициален и по двата иска-с правна квалификация чл. 344 ал. 1, т. 1 КТ и с правна квалификация чл. 344, ал. 1 т. 4 КТ. Изборът за защита чрез самостоятелно предявяване на един от двата иска, разкрива риск за работника или служителя. От една страна, прекратяването на трудовото правоотношение на основание, различно от това, посочено в заповедта за уволнение и вписано в трудовата книжка, което е осъществило своя фактически състав преди издаването на заповедта за уволнение, извежда неоснователност на иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ. Настъпилото прекратяване на трудовото правоотношение го погасява. Включително изключва и правото на работодателя повторно да прекрати несъществуващата правна връзка с работника или служителя. От друга страна искът по чл. 344 ал. 1 т. 4 КТ за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка не е средство за защита на работника срещу незаконно уволнение. С иск по чл. 344 ал. 1 т. 4 КТ работникът разполага когато не оспорва прекратяването на трудовото правоотношение, а само вписаното основание за прекратяване /член, алинея, точка и буква от КТ/, с твърдения, че не то е действително осъщественото. При спор на кое основание е прекратено трудовото правоотношение, единственото адекватно средство за защита на неговите права е предявяването на двата иска-по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ и по чл. 344 ал.

1т. 4 КТ /в този смисъл Решение № 110/23.07.2020 г. по гр. дело № 3144/2019 г. на ВКС, ГК, IV г.о./.

В настоящия случай не се твърди от страните различно основание за прекратяване на трудово правоотношение, което да обуслови възможност на разглеждане, както на предявени искове с правно основание чл. 344, ал.1 т.1 и т.2 КТ, така и на такъв с правно основание чл. 344, ал.1, т.4 КТ. Задължението за работодателя за извършване на поправка в трудовата книжка при постановяване на съдебен акт, влязъл в сила, с който прекратяването е признато за незаконосъобразно, произтича от закона, съобразно цитираните разпоредби, а при неизпълнение на задължението от страна на работодателя, същото по аргумент от разпоредбата на чл. 346, ал. 2 КТ, се извършва от Инспекция на труда, поради което настоящият съдебен състав намира, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяването на иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.4 КТ в настоящото производство. Производството по този иск следва да бъде прекратено.

Съдът намира, че исковата молба в останалата й част е редовна и допустима, респективно, че делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника в производството.

2

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Искането на ищеца да бъде допуснато събиране на гласни доказателства в настоящото производство, чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане, следва да бъде уважено.

Искането на ответника за допускане събирането на гласни доказателства, чрез разпит на свидетели, при режим на довеждане, следва да бъде уважено, като бъдат допуснати на ответника двама свидетели за установяване на обстоятелства във връзка с извършените от ищцата нарушения на трудовата дисциплина, във връзка с които е прекратено трудовото правоотношение между страните. В останалата част искането следва да бъде оставено без уважение.

По отношение искането на ищеца за допускане изслушване на съдебно-счетоводна експертиза в настоящото производство, със задачи, формулирани в исковата молба, съдът намира, че следва да се произнесе в насроченото по делото открито съдебно заседание, след изслушване становището на ищеца по отношение заявеното от ответника в отговора на исковата молба, касаещо размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

На основание чл. 140 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д № 36532/2023 г. по описа на II ГО, 160 състав, в частта относно предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, вписано в трудовата книжка.

І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.09.2023 г. от 13:30 часа, за когато да се призоват страните.

ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):

В исковата си молба ищецът твърди, че считано от 01.07.1996 г. е служител в Национална следствена служба, а считано от 2014 г. е заемала длъжността съдебен деловодител в служба „Документно обслужване“ към Национална следствена служба, с код по НКПД – 2011:4415203. Поддържа, че със заповед № РД-08-466 от 07.06.2023 г. на Главния прокурор на Република България му било наложено дисциплинарно наказания „уволнение“ и му било прекратено трудовото правоотношение с ответника работодател. Оспорва се законосъобразността на заповедта, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото й правоотношение. В тази връзка се излагат следните съображения и твърдения:

Редът, по който се осъществявало разпределението, предаването, обработката и връщането на документите в служба „Документно обслужване“ към Национална следствена служба зависела от съответната натовареност на служителите в службата и обемът от справки, които следва да се извършат за конкретните лица. Постъпилите в службата заявления се разпределяли от завеждащ службата В. К., която разпределяла и предавала на служителите постъпилите в службата заявления по нейно усмотрение. Не се оспорва, че на 06.03.2023 г. в службата е постъпило заявление вх. № SIP-2653/2023 г. по описа на Национална следствена служба, както и че на следващия ден същото 3 е било разпределено за обработване и изготвяне на отговор на ищцата.

Ищцата предприела действие по извършване на проверката на посочените в разпределеното й заявление лица, като при проверката установила наличие на данни за неприключили наказателни производство по отношение на едно от посочените в заявлението лица, от което се породила необходимост от извършването на допълнителна проверка и изискване на допълнителни документи. До 10.03.2023 г. – петък, изисканите от ищцата допълнителни документи и информация не били получени в службата, като през следващата работна седмица /13.03.2023 г. – 17.03.2023 г./ ищцата била разпределена по дежурство във Фронт-офиса на Национална следствена служба, като в края на седмицата разбрала, че прекият й ръководител /В. К./ издирва процесното заявление вх. № SIP-2653/2023 г. по описа на Национална следствена служба.

Ищцата проверила за документа на бюрото си, но не го открила. Изрично се оспорва ищцата да е унищожавала горепосочения документ, респективно, че е признала, че е унищожила същия. На отделно основание се оспорва, че дисциплинарното нарушение, за което й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ е установено по безспорен начин, като се излагат подробни съображения в този смисъл. Поддържа се, че дори и да се установява извършеното дисциплинарно нарушение, то наложеното дисциплинарно наказание не съответства на тежестта на нарушението. В тази връзка се сочи, че ищцата е служител с дългогодишен стаж при ответника, като никога не е била наказвана за извършени от нея дисциплинарни нарушения.

Моли се за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника в производството, който оспорва предявените искове. В отговора на исковата молба се поддържа становище за законосъобразност на процесните заповеди, с който на ищцата е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено трудовото й правоотношение, по силата на което е заемала длъжността съдебен деловодител в служба „Документно обслужване“ към Национална следствена служба, с код по НКПД – 2011:4415203.

Посочва се, че по данни от материалите по преписка вх. ГП № 1025/2023 г„ в периода от 07.03.2023 г. до 29.03.2023 г. служителят Г. е унищожила заявление, с вх. № SIP-2653/07.03.2023 г. по описа на НСлС (per.