Решение № 107 от 12.05.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Плевен, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА при участието на секретаря И. П. Ц. в присъствието на прокурора В. Ил. Д. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264400600188 по описа за 2026 година

За да се произнесе съобрази:

С присъда № 16/17.II.2026 г. постановена по НОХД № 78/2026 г.

Плевенски районен съд е признал подсъдимият А. В. И. за виновен, в това че на 4.VI.202 г. в град Плевен, ресторант „Стрийт Вю Парк“ при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи на обща стойност 125 лева, 63,91 евро от владението на

Стрийт Вю Парк ЕООД, без съгласието на представителен орган на дружеството с намерение противозаконно да ги присвои, като на основание чл. 196, ал. I, т. 1, във връзка с чл. 194, ал. I, във връзка с чл. 29, ал. I, б. „б“, във връзка с чл. 55, ал. I, т. 1 от НК, съдът му наложил наказание от 9 /девет/ месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.

Недоволен от така постановената присъдата е останала подсъдимият А.

В. И., който в законовоустановения срок я обжалва пред настоящата инстанция, чрез своя процесуален представител. В депозираната бланкетна въззивна жалба са изложени доводи, че съдебният акт е постановен при неправилно, като е приложена неправилна правна квалификация и последвала несправедливост на наложеното наказание. Изложени са подробни доводи, че 1 е налице „маловажен случай“ на престъплението по смисъла на ч. 93, т. 9 от НК, които са подкрепени с твърдения, че е налице ниска степен на обществена опасност на дееца, тъй като той е бил осъждан за притежание на наркотици в много малък размер. Освен това се акцентира и на ниската стойност на отнетата парична сума от страна на подсъдимия, неговата ниска степен на обществена, като едни от основните критерий, определящи случая, като маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.

Предвид на изложеното направено искане от страна на въззивният жалбоподател, чрез своя процесуален представител, въззивния съд да измени обжалваната присъда и да извърши преквалификация на деянието, като И. бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 197, ал. I, във връзка с чл. 194, ал. III и му бъде наложено наказание „глоба“ в предвидения минимален размер.

Представителят на прокуратурата в съдебно заседание изразява становище, че присъдата е правилна и законосъобразна и като такава следва да потвърдена.

Съдът като прецени представените по делото доказателства намира за установено следното:

Депозираната въззивна жалба е допустима, но по своята същност неоснователна.

Производството по делото е проведено по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, като подсъдимият е дал в обяснения пред първоинстанционния съд.

За да постанови обжалваната присъда съдът е приел за установена фактическа обстановка, която напълно се споделя от страна на въззивния съд, поради което намира, че не е необходимо същата да бъде пресъздавана отново.

Тя почива на доказателствените материали по делото и въз основа на нея първоинстанционният съд е достигнал до верни правни изводи.

Изтъкнатите съображения на защитата, касаещи обстоятелството, че са налице критериите определящи деянието, като малозначително по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК не могат да се споделят, защото те акцентират само на два от критериите, значими за преценката дали един случай е маловажен или не, а именно стойността на предмета на престъплението 125 лв. и ниската степен на обществена опасност на извършителя. Съгласно т. 7 на ППВС № 6/71 г., пониската степен на обществената опасност на деянието при маловажен случай на кражбата се определя не само с оглед малката стойност на предмета на кражбите, от липсата или незначителността на вредните последици, но и с оглед другите обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка. Дори и при малка стойност на откраднатите вещи или при незначителни вредни последици, ако с оглед 2 личността на дееца, подбудите, начина на извършването на кражбата или други обстоятелства, може да се направи заключение за по-висока обществена опасност от обикновените случаи, кражбата не представлява маловажен случай. Извън стойността на предмета на престъплението и незначителните вредни последици, на съдебна преценка за наличието на маловажен случай по чл. 93, т. 9 от НК значими се явяват и обстоятелствата за време, място, начин на осъществяване, участващи лица, използвани средства, индивидуализиращи предмета на посегателство белези, причинен вредоносен резултат, и данните за личността на извършителя.( Решение № 145 от 15.03.2013 г. на ВКС по н. д.

№ 103/2013 г., III н. о., НК).

Многократните осъждания на подсъдимия, както и обстоятелството, че деянието е извършено при условията на опасен рецидив кратко време, след като е бил освободен от затвора на 6.II.2026 г. също е обстоятелство, определящо високата обществената опасност на дееца, по отношение на когото може да се направи извода, че деянието извършено от него не се явява изолиран случай. В рамките на диференцираната процедура по чл. 371, т.2 от НПК, по която се е развило съдебното производство, съдът е обвързан от фактите на обвинението и не може да ги променя, като е задължен да изгради правните си изводи в съответствие с тях. В заключение, цялостната преценка на посочените обстоятелства, характеризиращи извършеното деяние и подсъдимия като личност, дават основание за извод, че същото се отличава с по-висока степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпления от същия вид, което не може да бъде определена квалификацията му като „ маловажен случай“. Поради това, независимо от ниската стойност на предмета на престъплението, не са налице предпоставките за преквалификация на деянието по чл. 197, ал. I, във връзка с чл. 194, ал. III от НК.

При проверка на оплакването за явна несправедливост на наказанието настоящата инстанция се натъкна на недостатъчно отчетени смекчаващи отговорността обстоятелства. Определеното наказание от 9 /девет/ месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване е явно несправедливо, тъй като не отговоря на целите на закона.

От страна на първоинстанционния съд не е било взето в предвид при определяне на размера на наказанието, че същото е извършено спонтанно, поради лекомислие, ниската стойност на отнетото имущество, факта, че отнетото имущество е било възстановено, поради което определеното наказание се явява несправедливо и несъразмерно тежко. При този размер целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК не могат да бъдат постигнати. В предвид на изложеното следва присъдата да изменена в частта на размера на наложеното на въззивния жалбоподател наказание 3 лишаване от свобода, като същото бъде намалено от 9 /девет/ месеца на 3 /три/ месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим.

При извършване на служебната проверка от страна на настоящата инстанция се установи, че в хода на съдебно производство няма допуснати съществени процесуални нарушения представляващи основание за отмяна и връщане на присъдата за ново разглеждане от друг състав на съда, поради което същата следва да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА присъда № 16/17.II.2026 г. постановена по НОХД № 78/2026 г. на Плевенски районен съд като намалява наложеното на А. В. И. наказание от 9 /девет/ месеца лишаване от свобода на 3 /три/ месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.

Решението не подлежи на обжалване или протест

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4