Определение № 4 от 06.01.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№4 гр. Пловдив, 06.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно частно търговско дело № 20245001000644 по описа за 2024 година

Производството е по чл.122 от ГПК.

Пред РС Пловдив е депозирана искова молба с вх. №4644/15.01.2024г., подадена от П. П. П., чрез адв. С.Г., срещу „М.Г.“ ЕООД, ЕИК *********, по която искова молба е образувано гр.д. №626/2024г.

С определение №813/22.01.2024г. районният съд е прекратил производството по делото и е изпратил същото като родово подсъдно на окръжен съд Пловдив.

Пред окръжен съд Пловдив е образувано т.д. №119/2024г. С Определение №1615/17.12.2024г., Пловдивският окръжен съд е прекратил производството по делото, повдигайки спор за подсъдност.

Като се запозна с данните по делото, Пловдивският апелативен съд намира следното:

С депозираната пред РС Пловдив искова молба, ищецът П. П. П. е предявил осъдителна искова претенция, основаваща се на следните обстоятелства: На 04.10.2022г., между него и ответното дружество е постигната предварителна уговорка ищецът да предостави на ответника сума в заем в размер на 67 220лв., като страните се уговорили, че, след като ищецът преведе сумата, ще оформят своите договорности в писмена форма. Твърди се, че ищецът превел сумата по посочена от ответното дружество банкова сметка, но с пет платежни нареждания на посочени в исковата молба пет дати и с 1 посочени размери на извършените плащания. Действително в преобладаващата си част плащанията са в размер по-нисък 25 000лв., а найголемите от тях са в размер на 25 000лв. Твърди се неоформяне на договорното правоотношение в писмена форма /поради посочено поведение от страна на ответника/, поради което ищецът счита и твърди, че „парична сума в общ размер на 67 220лв., предоставени средства са дадени без правно основание и подлежат на възстановяване“. Изложени са твърдения за забава на ответника, след отправена покана, поради което се претендира и обезщетение зае забава в размер на 2 909,52лв. Претенцията, обективирана в предявения петитум, е общо за сумата от 67 220лв. и обезщетение за забава в размер на 2 909,52лв., независимо че са посочени поотделно сумите, преведени с отделните платежни нареждания, като конкретно е посочен размерът на обезщетението за забава върху всяка от сумите, от датата на сочената покана.

За да обоснове липсата на родовата си компетентност, РС - Пловдив е приел, че е сезиран с един иск, доколкото в исковата молба се твърди уговорка за даване на заем в размер над 25 500лв., поради което ирелевантно е на колко транша е предоставен заемът. Поради това и на основание чл.118 ал. 2 ГПК е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Окръжен съд – Пловдив.

Окръжен съд Пловдив е констатирал нередовност на исковата молба, свеждаща се до несъответствие с изискването на чл.127 ал.1, т.4 от ГПК, а именно, че в исковата молба са налице противоречиви твърдения относно правопораждащите фактически твърдения, на които се основава претенцията за осъждане на ответника да заплати сумите, поради което са дадени двукратно указания за отстраняването им. Позовавайки се на изявленията, съдържащи се в уточняващите молби, окръжният съд е извел твърдения на ищеца, че между страните не е било постигнато съгласие за сключване на договор за заем, поради което и сумите били преведени без основание. При това положение, окръжният съд е посочил, че ако при първоначално въведените твърдения /с исковата молба, депозирана пред РС Пловдив/, би могло де се приеме, че се касае до един иск, доколкото се твърди, че преведената сума е въз основа на предварителна уговорка за даването и в заем на части, то изводът на РС за липса на родова компетентност е изграден на 2 база нередовна искова молба. След дадените указания за уточняване на твърденията на ищеца, окръжният съд е направил извод, че претенцията на ищеца е за даване на суми без основание, при което и доколкото има пет превода, всеки от който до 25 000лв., е налице разместване на имуществени блага на пет пъти, без наличие на основание за това, поради което и са предявени пет различни искови претенции за връщане на суми, дадени без основание, подсъдни на районен съд.

Така прието от окръжния съд е неправилно.

На първо място следва да се посочи, че липсва неяснота в обстоятелствата, заявени от ищеца още с първоначалната искова молба.

Според обстоятелствената част на исковата молба осъдителната искова претенция е за сумата от 67 220лв. – главница и 2 909,52лв. и според твърденията на ищеца, дадена без основание. Позоваването на „предварителна уговорка“ за предоставяне на тази сума в заем е само твърдян факт по повод на който ищецът е престирал сумата, но не и твърдян от ищеца правопораждащ факт на възникнала с ответника облигационна връзка.

Посочването на пет отделни преводни нареждания /на пет дати/, с конкретно посочен размер на преведените суми, е обстоятелство, в подкрепа на твърдението на ищеца, че глобалната сума от 67 220лв. е преведена, като твърдението на ищеца е, че тази сума е получена от ответника без правно основание: „До 20.09.2023г. „М.Г.“ ЕООД не изпълни задължението се да върне доброволно получената без правно основание парична сума от 67 220лв. От 20.09.2023г. върху получената без правно основание сума в размер на 67 220лв., се начислява законна лихва, която към 15.01.2024г. е в размер на 2 909,52лв.“. Фактът, че предмет на осъдителната искова претенция е глобална /една/ сума от 67 220лв., категорично се извежда именно от уточняващите искови молби /по повод дадените от окръжния съд указания/ вх.№8452/08.03.2024г. и вх.№14353/23.04.2024г. /л.6 и л.13/, с които обстоятелствата, на които се основава искът, са ясно посочени: сумата от 67 220лв. е предоставена по повод „обещание, намерение, без правни последствия, за предоставяне на заем“ и „няма твърдение за предоставяне на процесната сума от 67 220лв. на основание договор за заем“. Претенцията на ищеца е ясно формулирана и тя съответства на заявените обстоятелства за предоставена глобална сума от 67 220лв. – да се осъди ответникът да заплати на ищеца „сума в размер на 67 220лв., получена при условията на 3 неоснователно обогатяване и законната лихва….“. Следователно, както обстоятелствената част на исковата молба, така и заявеният петитум, сочат на предявен един осъдителен иск за сумата от 67 220лв. – главница, а не, както неправилно е приел окръжният съд – „разместване на имуществени блага на пет пъти, без наличие на основание за това, поради което и са предявени пет различни искови претенции за връщане на суми, дадени без основание“. Както се посочи, описателната част на исковата молба – относно превеждането на глобалната сума от 67 220лв. на части - на пет дати, с пет преводни нареждания, представлява само обстоятелствата относно начина на превеждане на глобалната сума, но не и обстоятелства, от които може да се направи извод за заявени пет отделни осъдителни претенции. В този смисъл и според правилата на родовата подсъдност, изведени от разпоредбата на чл.104 от ГПК, разглеждането на исковата молба е в рамките на родовата компетентност на окръжен съд. Ето защо родово компетентен да се произнесе по предявената искова молба е окръжен съд Пловдив, на който съд е изпратено делото по правилата на родовата компетентност, който съд е повдигнал спор за подсъдност /независимо от съдържащото се в отговора на исковата молба възражение за местна подсъдност/.

Водим от изложеното и на основание чл.122 от ГПК, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

Компетентен да се произнесе по искова молба вх. №4644/15.01.2024г., подадена от П. П. П., чрез адв. С.Г., срещу „М.Г.“ ЕООД ЕИК ********* пред районен съд Пловдив е окръжен съд Пловдив.

Делото да се изпрати на окръжен съд Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5