Решение № 1449 от 08.12.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1449 гр. Варна, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Д. при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20233100501996 по описа за 2023 година произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от Национална здравноосигурителна каса, с ЕИК 121858220, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Кричим“ №1, представлявана от С.М., действаща чрез гл.юрисконсулт П. И.-С., с адрес за призоваване: гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ №76Г, против Решение №2715/20.07.2023г. по гр.д.

№1816/2023г. на Районен съд Варна, с което са уважени предявените от “Специализирана болница за активно лечение по кардиология-Варна“ ЕАД, с ЕИК 175463110, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ж.к.“Чайка“, ул.“Никола Вапцаров“ №1, представлявано от Изп.директор Х.Т., действащ чрез адв.Д. С., искове с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. с чл.59 от ЗЗО и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 13192лв., представляваща незаплатена стойност на оказана болнична помощ по клинични пътеки за м.март 2017г. по Договор №031013/24.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба-22.06.2020г., до окончателното изплащане на задължението и сумата от 3298.26лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.01.2018г. до 18.06.2020г.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е постановено при допуснати съществени нарушения на материалният закон и е необосновано. Поддържа се, че направеният от съда анализ на доказателствата е неправилен като се твърди, че липсва основание за присъждане 1 на претендираните от ищеца суми, които са над определената стойност в сключеният между страните договор. Сочи се, че сделката между страните има типов характер, поради това свободата им на договаряне е ограничена от по-висшият принцип на държавна регулация и всяко отклонение от типизираното съдържание, е изрично изключено. Ето защо се поддържа, че за определяне на предмета на процесния договор значение имат само параметрите, предвидени в типизираните клаузи. Твърди се, че задълженията при такъв тип договаряне възникват едва след като бъде довършена конкретизацията на престациите с допълнителна им индивидуализация не само по вид, но и по количества на възложените услуги на конкретното лечебно заведение в индивидуалните приложения. В този смисъл се твърди, че позоваването, на която и да е от клаузите извън приложението, не е достатъчно, за да се породи задължение на възложителя за определено плащане, ако не е довършен и фактът на попълване на съдържание на конкретната сделка с фиксиране на обемите на стойностите, планирани за конкретен месечен период. Сочи се, че в случая окончателното договаряне е реализирано с актуализиране на данните с текущите редакции на приложенията към договора, добавяни с анексите, сключвани между страните. Поддържа се, че този начин на договаряне изключва възможността за бланкетно възлагане на обслужване на определяем, чрез направление за хоспитализация, но неограничен по брой обем пациенти, ползващи се с права на осигурени лица, които поискат да ги ползват в ищцовото лечебно заведение като изпълнител. Твърди се още, че посочената характеристика на процесната сделка, която е регулираната от бюджетна рамка, изисква договаряне на ограничени обеми като стойности, планирани за съответен период и изпълнителят е имал право да предоставя за сметка на възложителя своите услуги при безплатно лечение на бенефициентите, само в рамките на това конкретизирано договаряне. Поддържа се, че преди уточняване между страните на обема на стойността на услугите попадащи в обхвата на договора, изпълнителят престира авансово на свой риск и съответно, ако надхвърли планираният обем, следва да продължи договорния процес до постигане на взаимно съгласие по новите параметри на изпълнението за напред. Поддържа се, че докато не бъде постигнато съгласието за стойностите на закупените за сметка на НЗОК процедури за конкретния месец, което се обективира в попълването на съответното приложение към договора за възлагане на изпълнението на лечебното заведение, то не е довършен фактическия състав, задължаващ възложителя да заплати цена за конкретен брой обслужени пациенти. Развити са подробни съображения за задължението на НЗОК да следва и спазва бюджетна дисциплина при разплащане на дейности по оказване на болнична помощ и се сочи относима съдебна практика. На следващо място се оспорва претенцията за заплащане на мораторна лихва, като се поддържа, че процесният договор определя само срок за заплащане на осъществената медицинска дейност в рамките на предвидените лимити, без да предвижда срок за заплащането на надлимитната дейност. Твърди се, че тъй като ищецът не е ангажирал доказателства за поставянето в забава на възложителя за плащане на претендираните суми, то иска за мораторна лихва, е следвало да бъде отхвърлен. Поддържа се, че неправилно съдът е възприел, че по отношение на процесното вземане за надлимитна дейност, са приложими договорните клаузи, които предвиждат плащане на оказана медицинска помощ в 2 изпълнение на сключените с НЗОК договори в рамките на договорените месечни стойности.

Поддържа се още, че не е допустимо за надлимитната дейност по аналогия да се прилагат правилата за заплащане на договорената дейност, тъй като по отношение на първата е предвидена отделна процедура за отчитане, одобряване и заплащане, която е заложена в чл.16 от Правила за условията и реда за прилагане на чл.4, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗБНЗОК за 2017г. Твърди се, че специалната нормативна уредба не въвежда срокове за заплащане на надлимитна дейност, включително срокове за приключване на процедурата по чл.16 от Правилата. В заключение се поддържа, че по делото не е установен факта на изпадане в забава на възложителя по смисъла на чл.84 от ЗЗД. С оглед горното, се моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове, както и за присъждане на разноски.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, с който се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че атакуваното решение не страда от визираните от жалбоподателя пороци от материално естество, като се поддържа, че същото е правилно, обосновано и законосъобразно. Оспорват се доводите на жалбоподателя относно отсъствието на основание за плащане на стойността на медицински дейност над договорените лимити, като са развити насрещни такива. Оспорва се относимостта на посочената от жалбоподателя съдебна практика, като се сочи насрещна такава. Моли са за потвърждаване на атакуваният съдебен акт и присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалният си представител, поддържа жалбата си и моли за присъждането на деловодни разноски.

Въззиваемата страна, чрез пълномощник поддържа становище за неоснователност на жалбата, респективно за правилност на атакуваният съдебен акт. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи.

В случая оплакванията на въззивника, съставляват оспорване на формираните от районният съд изводи за наличие на основание за заплащане на стойността на оказана от ищеца 3 медицинска помощ на здравноосигурени лица през процесният период. Също така се оспорват и изводите за изпадане на забава на възложителя, съответно за наличието на основание за заплащане на мораторна лихва върху дължимите главници. Така направените оспорвания, не са новонаведени възражение или фактическо твърдение, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

За да се произнесе по спора, настоящият състав на съдът, съобрази следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от “Специализирана болница за активно лечение по кардиология-Варна“ ЕАД, искове с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. с чл.59 от ЗЗО и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на Национална здравноосигурителна каса, да плати сумата от 13192лв,, представляваща незаплатена стойност на оказана болнична помощ на здравноосигурени лица по клинични пътеки за м.март 2017г. на основание Договор №031013/24.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда-19.06.2020г. до окончателното й изплащане и сумата от сумата от 4086.18лв, представляваща мораторна лихва върху главницата акумулирана през периода от 31.05.17г. до 22.06.20г.

В исковата молба се твърди, че ищцовото лечебно заведение е изпълнител на болнична медицинска помощ по сключен с ответника Договор №031013/10.05.2017г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Твърди се, че между страните по делото е сключено Допълнително споразумение от 10.02.2017г. към договора, обхващащо периода от 01.01.2017г. до 30.04.2017г. и че с Анекс от 21.04.17г. е извършена корекция на стойностите за дейностите за болнична медицинска помощ, посочени в Приложение №2 към индивидуалния договор, като са установени стойностите на месечните лимити за м.04.2017г.

Сочи се, че през м.март 2017г. болницата е реализирала дейност по клинични пътеки над определените месечни стойности, като след обработка на ежедневно подадените от ищеца отчети, ответникът е отказал заплащане на дейността по клинични пътеки за пациенти, лечението на които било спешно, с мотив, че превишавала общата месечна стойност по Приложение №2. Твърди се, че съгласно чл.37, ал.1 от процесният договор, в срока за отчитане било подадено писмено заявление до РЗОК за увеличаване на месечната стойност, но отчетената дейност в размер на 13192лв. останала неизплатена. Поддържа се, че отказът за плащане на горепосочената сума е незаконосъобразен, тъй като медицинската помощ е оказана по спешност, а ограниченията при заплащането на оказана от болничното заведение медицинска помощ като надлимитна дейност противоречат на разпоредбите на чл.52 от Конституцията и чл.5, чл.37 от ЗЗО, регламентиращи болничната медицинска помощ, доколкото уговарянето на лимити ограничава правата на гражданите при избор от оказването на медицинска помощ. Поддържа се още, че дейностите са отчитани към НЗОК с ежедневни отчети, като съгласно договорите, те е следвало да бъдат заплатени до края на месец май 2017г., поради което от ответника се дължи лихва за забава на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за периода от 31.05.2017г. до 18.06.2020г.

С постъпилият от ответника отговор на исковата молба, се признава обвързаността на страните от процесният договор, но се поддържа че липсва основание за плащане на 4 процесните суми. Не се оспорва и стойността на процесните надлимитни дейности.

Поддържа се обаче, че процесните правоотношение, са предмет на стриктно регулиране, освен от сключеният договор, така и от действащата в страната нормативна база, като са развити пространни доводи за приложимите правни норми. По конкретно се сочи, че в чл.34 и чл.37 от договора е договорено НЗОК да закупува дейности съгласно договора в рамките на стойностите, определени по чл.33, с което императивно е вменено на ответника да не заплаща стойности над определените месечни стойности. Твърди се, че ищецът по договорите се е задължил да отчита дейности на стойност, ненадвишаваща определената месечна такава в Приложение №2, а отчитането на такава над договорената, съставлява неправомерно разходване на средства. Твърди се, че с оглед нормативната уредба и сключените договори, ответникът законосъобразно е заплащал само дейностите в стойностите им договорени в Приложение №2, като липсва основание за заплащането на суми над тези стойности. Поддържа се, че закупуването на болнична медицинска помощ от НЗОК е ограничено в рамките на определен по нормативен ред годишен бюджет на касата.