Решение № 4463 от 09.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4463 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110154465 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал.1 ГПК.

Предявен е от ищеца С. Н. С., ЕГН **********, срещу ответника ****************, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 439 ГПК за установяване недължимост на вземания по Изпълнителен лист от 04.10.2010 г. по ч.гр.д. № 8255/2010 г. по описа на РС – гр. ****, а именно: сумата от 1500 лв., представляваща просрочена главица по Договор за кредит № ******** от 26.09.2007 г.; 327, 67 лв. просрочена лихва за периода 06.01.2010 г. – 30.09.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.09.2010 г. до окончателното плащане, както и 236, 55 лв. разноски по делото.

Ищецът С. Н. С. твърди, че срещу него било образувано изп. д. № *************/2025 г. по описа на ЧСИ И. Х., рег. ***, с район на действие ОС – гр. **** въз основа на издаден Изпълнителен лист от от 04.10.2010 г. о ч.гр.д. № 8255/2010 г. по описа на РС – гр. ****. На 30.10.2017 г. е сключен договор за цесия между *************** и *****************. Сочи, че от издаването на изпълнителния лист до настоящия момент не са извършвани никакви изпълнителни действия. Твърди, че към настоящия момент вземанията по процесния изпълнителен лист се явяват погасени по давност.

Моли да се уважи предявения иск. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника ****************, ЕИК *********е подаден отговор на искова молба. Твърди, че от образуване на изп. дело № 2214/2010г. до 26.06.2015 г. не е текла давност по изпълнително дело, позовавайки се на ТР № 2/2015 г. на ВКС. С молбата за образуване на ново изпълнително дело през 2025 г. при ЧСИ Х. са поискани от взискателя 1 извършване на изпълнителни действия преди да е изтекла давността. Позовава се и на Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците.

Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Предявен за разглеждане e иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК. За уважаване на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи наличие на интерес от воденото на настоящото производство, а именно да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения- изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. В тежест на ответника е да установи предприемането на действия по принудително изпълнение, прекъсващи погасителната давност, респективно настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за което не навежда спирането й. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

Между страните са отделени за безспорни обстоятелствата, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 04.10.2010 г. по ч.гр.д. № 8255/2010 г. по описа на РС – гр.**** за процесните суми в полза на **********. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.д. № ************* на ЧСИ И. Х. и изп. д. № ************** по описа на ЧСИ И. Х., рег. № *** към КЧСИ.

Спорен между страните е въпроса дали давността за процесното вземане е изтекла. По въпроса за давността при предприето принудително изпълнение следва да бъде съобразена задължителната съдебна практика. Според даденото с ППВС № 3/1980 г. тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т. 10 е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до 2 постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

С тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 на ОСГТК на ВКС е прието, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г.

Със задължителните разяснения в тълкувателно решение от 04.07.2023 г. по тълк. дело № 2/23 на ОСГТК на ВКС е прието, че ново писмено искане по делото за извършване на изпълнителни действия, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. Изпълнено е условието за определеност на дължимата защита и съдействие по чл. 6, ал. 2 ГПК. Молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си давността, както е изяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, но съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4 във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал.

1 ГПК и прекъсва давността. / Така и Решение №50002 от 13.02.2025 г. на ВКС по гр.д. № 3008/2022 , III г.о. на ВКС, Решение № 757 от 18.12.2024 г. по гр. д. № 2721/23, IV г.о. на ВКС/.

В разглеждания случай, при съобразяване на тълкувателната практика по въпроса за давността, се налага извода, че давността за процесното вземане по издаден изпълнителен лист не е текла от образуването на изпълнителното дело от 17.02.2010 г. до 20.05.2013 г., доколкото на 20.05.2011 г. е извършен опис на движими вещи в дома на длъжника. Оттогава до 20.05.2013 г. не са искани други изпълнителни действия и не са извършвани такива, поради което изпълнителното дело е перемирано на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК/ констатирано от ЧСИ с постановление от 01.03.2018 г. Междувременно взискателят е искал изпълнителни действия с молба от 02.09.2016 г. и на 20.09.2016 г. е наложен запор на вземания на длъжника. На 01.06.2017 г. е поискано от взискателя извършване на опис и на 10.11.2017 г. молба от длъжника за отлагане на опис и разсрочено плащане. С молба от 27.02.2018 г. от ***************** е поискано конституиране на новия взискател, но не е поискано извършване на изпълнителни действия. Не се установява по изпълнителното дело да са извършени или да е поискано извършването на други изпълнителни действия от взискателя от 27.02.2018 г. до 28.03.2025 г.

(седем години), когато взискателя ***************** и поискал извършване на изпълнителни действия спрямо длъжника. Следователно изтекъл е срок подълъг от 5 години, в който не са искани, нито извършвани изпълнителни действия. Доказателствената тежест е право и задължение на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан.

Изходът от това задължение при недоказване е да се приеме, че недоказаното 3 не се е осъществило. /БГПП, 1978 г., Ж.Сталев/. Налага се изводът, че искът е основателен.

С оглед влизане в сила на Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. сумите следва да бъдат превалутирани от лева в евро.

По разноските:

С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК възниква за ищеца, а именно 30,68 евро и 153,38 евро – адвокатско възнаграждение, платено в брой съгласно договор за правна защита от 12.06.2025 г.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищеца С. Н. С., ЕГН ********** срещу ответника ****************, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 439 ГПК, че С. Н. С., ЕГН ********** не дължи на ****************, ЕИК ********* сумата от 766,94 евро (1 500 лв.), представляваща просрочена главица по Договор за кредит № ******** от 26.09.2007 г., сумата от 167,53 евро (327, 67 лв.), представляваща просрочена лихва за периода 06.01.2010 г. до 30.09.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.09.2010 г. до окончателното плащане, както и 120,95 евро (236,55 лв.), представляващи разноски по делото, за които е издаден Изпълнителен лист от 04.10.2010 г. по ч.гр.д. № 8255/2010 г. по описа на РС – гр. ****, за събиране на които е образувано изпълнително дело № ************** по описа на ЧСИ И. Х., поради погасяване на правото на принудително изпълнение с изтичането на предвидения в закона давностен срок.

ОСЪЖДА ****************, ЕИК *********да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на С. Н. С., ЕГН ********** сумата от 184,06 евро (сто осемдесет и четири евро и 06 евроцента) , представляваща разноски в исковото производство пред СРС.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4