Решение № 107 от 07.05.2025, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Тетевен, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. И. като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20254330100060 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод предявен иск от М. П. В., ЕГН ********** от гр. Ябланица, област Ловеч, ж.к. ххххххххххх, чрез адв. Е. И. от АК – Пловдив, срещу „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Балша“ № 1, бл. 9, ет. 2 представлявано от изпълнителния директор Цветан Кръстев, с цена на първия иск: 500.00 лева и цена на втори иск: 50.00 лева.

Предявен е иск за прогласяване Нищожност на Договор за кредит „Бяла Карта“ от 28.09.2022 г. с „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327 като противоречащ на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК, както и осъдителен иск за връщане на недължимо платена сума.

Излага се в исковата молба, че на 28.09.2022 г. ищцата е сключила с ответното дружество договор за кредит „Бяла карта“, по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 700.00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 43.20%, годишен процент на разходите – 46.18% .

Сочи, че съгласно чл. 15 от договора за заем, в случай, че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, същият се задължава в 3 дни след падежа, да представи на кредитодателя допълнително обезпечение поръчител, който да отговаря едновременно на следните условия: физическо лице - поръчител, което да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 г., с минимален осигурителен доход от 1500,00 лева; да работи минимум 6 месеца по трудово правоотношение по силата на по безсрочен трудов договор; да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус 401 „Редовен“; да представи служебна бележка от настоящия работодател на поръчителя; физическото лице - поръчител следва да не е поръчител или кредитополучател по друг активен договор за паричен заем с „Аксес Файненс“ АД.

В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани чл.

15 от договора, същият съгласно чл. 20 от договора дължи неустойка на кредитора в размер на 10 % от усвоената непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението. Неустойката се начислява на шесто число на месеца, в който не е погасено до 1

6-то число на следващия месец текущо задължение.

Ищецът счита клаузата на чл. 20 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка за неравноправна, респ. нищожна, противоречаща на добрите нрави и прекомерна, тъй като преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението следва да се извърши при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии- естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечаван с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.

Заявява, че ограничението относно получавания трудов доход е необосновано, тъй като физическо лице може да получава доходи от граждански правоотношения, например като управител или изпълнителен директор на търговски дружества, а освен това да разполага със движимо и недвижимо имущество, с което ще отговаря съгласно чл. 133 от ЗЗД.

На следващо място се сочи, че неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция.

В добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес е да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на заемополучателя. Счита, че няма житейска и правна логика един кредитор да престира без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде предоставено обезпечение на дълга, тъй като на практика така се лишава от гаранции срещу неизпълнението. Дори да се приеме, че кредиторът реално е имал за цел, макар и след сключването на договора, да си осигури достатъчни обезпечения, той би договорил достатъчен и разумен срок за осигуряване на поръчителство и алтернативно и на други възможни за потребителя на небанкови финансови услуги обезпечения, създаващи гаранции, че той ще може да се удовлетвори за вземанията си. Счита, че кредитодателят не е търсил обезпечение, тъй като е поставил ограничения и е дал и неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчители - едва три дни.

Сочи в исковата молба, че неустойката по спорния договор има санкционен характер, но поставянето на условие за обезпечение на задължение за всяка закъсняла вноска с поемане на поръчителство от физическо лице, което да отговаря на изисквания, създаващи значителни за изпълнението им препятствия, противоречи на принципа на добросъвестността, тъй като цели да създаде предпоставки за начисляването на неустойката по чл. 21 от договора. Договорена при тези условия неустойката представлява допълнителна облага-печалба към възнаградителната лихва, без обаче тя да бъде обявена по този начин на потребителя по реда на чл. 5 от ЗПК и без тя да бъде включена в договорното съдържание като договорна лихва и като част от ГПР, съобразно императивните изисквания на чл. 11, ал.

1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. По изложените съображения, ищцата счита, че неустойката е излязла в разрез с добросъвестността извън присъщите й функции. Същата е необосновано завишена, поради което неустоечната клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, прекомерна и противоречаща на добрите нрави.

Моли съда да обяви нищожността на клаузата на чл. 20 от договора за кредит и предвиждаща заплащане на неустойка по договора за кредит от 28.09.2022г., сключен с 2

„Аксес Файненс“ АД, като противоречаща на принципа на добрите нрави, неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП и прекомерна, както и да осъдите ответното дружество да върне недължимо платена сума в размер на 50,00 лева, платена по нищожна договорна клауза, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В срока по чл. 131 от ГПК има депозиран отговор на ИМ от ответника „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска. Счита ищцовата претенция за недопустима, поради факта, че вземането е прехвърлено /цедирано/ на друго дружество. Оспорва, че процесната клауза в договора за предоставяне на потребителски кредит, под името „Бяла Карта“, а именно тази в чл. 20 от договора води до недействителност на договора за кредит.

Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит. Моли за присъждане на сторените съдебни разноски в настоящото производство.

С писмена молба вх. № 2908/23.04.2025 г., в първо по делото съдебно заседание, ищцовата страна по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК е поискала измяна размера на претендираният осъдителен иск, като размерът на осъдителния иск да бъде изменен, като същият бъде увеличен от 50.00 лв. на 781.15 лв., с протоколно определение от 24.04.2025 г. съдът е допуснал така направеното искане за промяна, в частта касаеща претендираният размер на ищцовата претенция.

В открито съдебно заседание страните не се представляват.

По делото са приети писмени доказателства представени от ищцовата и ответната страна, които не са оспорени, поради което съдът ги възприема като автентични и верни.

Районен съд - Тетевен, ГО, четвърти състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени иска - иск за признаване на недействителност на правна сделка поради накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона и е с правна квалификация чл. 26 ал. 1 предл. второ и трето от ЗЗД, вр. чл. 146, ал.1 и чл.143 ЗЗП, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК за прогласяване за нищожен, като противоречащ на закона договор за потребителски кредит „Бяла Карта“ от 28.09.2022 г., и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 781.15 лева, представляваща недължимо платена от ищеца сума за неустойка по процесния договор за потребителски кредит.

Страните не спорят, а се установява и от приетите по делото писмени доказателства, че между ответното дружество „Аксес Файнанс“ АД и ищцата М. П. В. е сключен Договор за кредит „Бяла карта“ от 28.09.2022 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищцата револвиращ кредит в размер на 700 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта. Уговорено е, че годишният лихвен процент е фиксиран на 43.20 %. ГПР е посочен като 46.18 %.

В чл. 15, ал. 1 от договора е предвидено в 5-дневен срок от датата на активиране на предоставения платежен инструмент кредитополучателят да предостави на кредитора обезпечение на задълженията му по договора поръчител /отговарящ на определени условия в договора/ или банкова гаранция, която да е валидна за целия срок на договора, като при неизпълнение на това задължение, съгласно чл. 20 от Договора се начислява неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец.

Ответното дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез 3 публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.

7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Основателно е релевираното в исковата молба основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР и общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 46.18 %, а договорната лихва е 43.20 %. Не става ясно какво представлява разликата между горните проценти и кои разходи покрИ.. Отделно от това е предвидена и неустойка за непредставяне на обезпечение, което поставя потребителя в положение да не знае точно в какъв размер е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.