Решение № 8 от 12.01.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Варна, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20253000500377 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба О. Б., чрез адв. К., против решение № 338/27.03.2025 г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 1132/2024 г. и с което въззивникът е осъден да заплати на Р. П. М. сумата от 28 000 лева, дадена на 10.06.2023 г. по договор за монтаж на сглобяема къща, развален, на основание чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 12.06.2024 г., както и сумата от 3 320 лева, представляваща сторени по делото разноски.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено при допуснати процесуални нарушения и неправилна преценка на доказателствения материал. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд за сключен между страните договор за монтаж.

Твърди се, че същият е направен въз основа на недопустими гласни доказателства, както и на представени от ищцата след настъпила преклузия писмени доказателства. Излагат се доводи, че правото му на защита е било нарушено като не са разгледани своевременно направени възражения срещу иска. Счита за необоснован и извода за разваляне на твърдения от ищцата договор. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – Р. П. М., с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Наред с въззивната жалба е подадена и частна жалба с вх. № 1

24398/26.08.2025г. от въззивника О. Б., с която се обжалва постановеното от първоинстанционния съд, по реда на чл.248 ГПК, определение № 3704/06.08.2025г. и с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решението в частта относно присъдените в полза на насрещната страна разноски. По изложени доводи за липса на надлежно заявено искане от страна на ищцата и доказателства за заплатено от нея адвокатско възнаграждение се сочи, че постановеният отказ за изменение на решението е неправилен и се иска неговата отмяна.

Срещу частната жалба е постъпил писмен отговор, в който се излага становище за нейната неоснователност.

В с.з., чрез процесуален представител, въззивната и частната жалба се поддържат.

Въззиваемата, чрез процесуалния си представител, е депозирала писмено становище, с което поддържа направеното с отговора оспорване на жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

ОС – Варна се е произнесъл по предявен като главен иск на Р. П. М. против въззивника О. Б. с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД.

Изложените в исковата молба фактически твърдения са, че на 05.06.2023 г. между въззиваемата и „Б.“ ЕООД, чийто едноличен собственик е въззивника, е бил сключен писмен договор за доставка на сглобяема къща, по силата на който дружеството се е задължило да й достави материалите за изграждането на сглобяемата къща, съобразно описанието й в договора, срещу цена в размер на 50 640 лева с ДДС. В тази цена не се включвало изграждането на фундамент, монтаж, подова замазка, подови настилки и обзавеждане. Така уговорената цена е била заплатена по банков път на 06.06.2023 г., а в края на м. юни 2023 г. сглобяемата къща е била доставена от дружеството. Междувременно е одобрена строителната документация и издадено разрешение за строеж № 24/08.06.2023 г. Твърди се също така, че наред с уговорената доставка на материалите е била постигната уговорка между ищцата и въззивника, последният като физическо лице да извърши и монтажа на къщата, за което на 10.06.2023 г., чрез пълномощник на ищцата му е била заплатена сумата от 28 000 лева. Независимо от извършеното плащане до настоящият момент задължението за монтаж/строителство на къщата не е изпълнено, поради което и е предявила искането си за осъждане на ответника да й върне заплатената от нея сума поради неизпълнение, евентуално като получена без правно основание, ведно с лихва за забава, считано от завеждане на исковата молба /съгласно направени в първото по делото с.з. уточнение и извършения доклад по чл.146 ГПК/.

В срока по чл.131 ГПК въззивникът е оспорил предявените срещу него искове /главен и евентуален/ с възражения за тяхната неоснователност.

Оспорил е твърдението за сключен между него и въззиваемата договор за монтаж на къщата, както и получаването на сумата от 28 000 лева, като 2 навежда доводи, че посоченото в разписката лице не е неин син и не е било упълномощено от нея, не е платено с нейни средства. Оспорил е представената с исковата молба разписка, без да са посочени конкретни твърдения за така предприетото оспорване. Евентуално се твърди неизпълнение на задължение от страна на въззиваемата, тъй като при изградения на място фундамент уговорената за доставка къща не е можело да бъде монтирана, съответно защото в имота е била изградена друга къща. В първото по делото с.з. навежда възражение, че дори и да е подписал процесната разписка, то това е станало без да знае като предоставена му за подпис наред с други документи.

По съществото на спора, съобразно наведените във въззивната жалба оплаквания, въз основа на ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно, а в тази насока са и приетите писмени доказателства, че на 05.06.2023 г. между въззиваемата в качеството й на възложител и притежаваното от въззивника дружество “Б.“ ЕООД, като изпълнител, е бил сключен писмен договор за доставка на сглобяема къща в ПИ ***, собствен на възложителя. Характеристиките на доставяния обект са описани в ч.2 от договора и уточнени в края на същия. Уговорената цена, включваща само стойността на материалите за къщата /чл.2/, е в размер на 50 640 лева с ДДС, платена изцяло по банков път на 06.06.2023 г. /платежно нареждане за извършване на банков превод от сметка на въззиваемата в ОББ/.

На 08.06.2023 г. в полза на въззиваемата е било издадено разрешение за строеж № 24/08.06.2023 г. за изграждане на еднофамилна жилищна сграда със ЗП от 95.60 кв. м. съгласно одобрена строителна документация. Съгласно обяснителна записка към инвестиционния проект предвиденото застрояване е за сглобяема метална конструкция, двускатен покрив, оградни стени тип сандвич-панел.

Изпълнението на така сключения договор не е предмет на настоящия спор.

От приетата по делото разписка с дата 10.06.2023 г. съдът приема за установено, че на същата дата въззивникът О. Б. е получил от Л.П., в качеството му на представител на въззиваемата, сумата от 28 000 лева.

Предприетото оспорване на това писмено доказателство досежно неговото авторство /положеният за получател подпис на въззивника/ е оттеглено. Въззивникът е направил възражение, че този документ не отразява действителното получаване на сумата /подписан е бил наред с други документи без да знае, че подписва и разписката/, което възражение настоящият състав приема, че не е преклудирано. Същото е направено в първото по делото с. з. по реда на чл.146 ГПК като пояснение на предприетото с отговора бланкетно оспорване на документа и заявено възражение, че сумата от 28 000 лева не е получавана. От ангажираните по делото 3 доказателства обаче тези твърдения не се установяват.

Що се отнася до другите наведени възражения касателно родствената връзка между въззивницата и предалият сумата Л.П., както и за липсата на представителна власт на същия, то първото е неотносимо, а второто не може да бъде правено от въззивника. Съгласно разясненията по т.2 на ТР № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС на недействителност на правно действие поради липса на представителна власт може да се позове само лицето, от чието име се извършени действията на мнимия пълномощник.

Основанието за плащането по коментираната разписка не е посочено в нея. Съобразно въведените в предмета на спора твърдения на въззиваемата същото е в изпълнение на задължението й по сключен с въззивника устен договор за монтаж на доставената от дружеството му сглобяема къща.

Действително разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК въвежда забрана за установяване на договори на стойност над 5 000 лева със свидетелски показания, освен ако същите са сключени между роднини или е налице съгласие и на двете страни по спора. Т.е. процесуалният закон изисква писмена форма за доказване на договори с такова имуществено съдържание/стойност. Съдебната практика по приложението на тази норма приема, че това не въвежда изискване, че доказването на такъв договор може да стане единствено с представянето на писмен документ, обективиращ волеизявленията и на двете страни за сключването му. Писмено доказателство е и всеки друг документ, съставен от страна по делото, който доказва, макар и частично, съдържанието на договора. При представянето му свидетелските показания ще са допустими за установяване на конкретните уговорки между страните и в изясняване на действителната им обща воля, а забраната на чл.

164, ал. 1, т. 3 ГПК няма да важи. В този смисъл освен цитираното от първоинстанционния съд решение са и решение № 616/22.10.2025 г. по гр.д. № 575/2025 г. на ВКС, решение № 303/03.1.2025 г. по т.д. № 1521/2024 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 546/23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 253/17.10.2014 г. по гр. д. № 2902/2014 г. на ВКС, ІV г.о. и др.

В настоящия случай представената разписка безспорно установява предаване на исковата сума, за която се твърди, че е в изпълнение на сключен между страните договор за изработка /монтаж на доставената сглобяема къща/ като продължение на договореностите им по договора от 05.06.2023 г.

Основателността на последното може да бъде обоснована и с клаузите на това писмено съглашение – изрично е посочено, че уговорената в него цена е само за материалите за обекта, но описанието на същия и неговите характеристики съдържа и условия, относими към неговия монтаж.

При това положение, съдът приема, че събраните гласни доказателства за установяване фактическите отношения между страните касателно уговорките и основанието за предаване на сумата от 28 000 лева, са допустими.

От съвкупния анализ на същите, ценени ведно с коментираните писмени 4 доказателства, съдът приема, че твърдението на въззиваемата за сключен устен договор за монтаж на сглобяемата къща, предмет на доставката по договора от 05.06.2023 г., е доказано.

Съгласно непротиворечивите и взаимно кореспондиращи си показания на св. Л.П. и св. И.Г., подкрепени и от писмените доказателства по делото, при водените от тях в качеството им на представители на въззиваемата разговори с въззивника е било уговорено както доставката на въпросната къща, така и нейния монтаж да бъде извършен от въззивника срещу сумата от 28 000 лева, последният ги е уверил, че има нужното техническо образование и изрично настоял тази им уговорка да не бъде включена в договора за доставка, уверил ги, че след като му платят сумата от 28 000 лева ще сключат отделен договор и че ще монтира къщата в периода 01.10.2023 г. - 30.10.2023 г.

Св. П. свидетелства за конкретното заплащане на тази цена.

Така сключеният устен договор няма характеристиките на договор по см. на чл.163 ЗУТ /договор за строителство/, а и дори да се приеме обратното, то цитираната норма не въвежда писмената форма на договора за строителство като форма за неговата действителност.

Между страните не е спорно, че въззивникът не е извършил монтажа на доставената от него къща. Съгласно показанията на свидетелите преди сключването на договора за доставка същият е бил запознат с одобрените проекти, като посочената в този договор приблизителна площ от около 135 кв.м. е включвала и откритата верандата /същата е посочена като подход към входа на къщата в проектите/. Изграждането на фундамента не е било част от задълженията на въззивника, като според показанията на св. Г. след направени забележки от О. Б. към фундамента са били направени съответните корекции /разширяване/, при посещението му в началото на м.септември 2023 г. е заявил, че няма други забележки, започнал е някакви дейности /поставяне на измерителни линии/, но до монтаж не се стигнало.