Определение № 274 от 19.05.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 274 гр. *, 19.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – * в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно частно гражданско дело № 20261600500194 по описа за 2026 година

Производството е образувано по реда на чл. 248, ал.3 от ГПК по частна жалба на С.Г. чрез пълномощника адв.Д. срещу определение на РС * Рег.№ 436 / 28.03.2026 г.,постановено по гр. дело № 2404 по описа за 2025г. , с което по реда на чл. 248, ал.1 от ГПК съдът е изменил на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК решение № 66/09.02.2026 в частта за разноските, като на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, „П.К.Б." ЕООД, ЕИК*, да заплати на АДВОКАТ А. Д., член на САК, личен №*, сумата от 360 евро с ДДС разноски в исковото и заповедното производство.

В жалбата се поддържа, че постановеното определение е неправилно. Оспорва изтъкнатия от районния съд аргумент, че възнаграждението следва да бъде в по-малък размер поради липсата на фактическа и правна сложност на спора. Настоява се, че в случая са предявени кумулативно няколко установителни иска ,по всеки от които се дължи възнаграждение, като е посочил съдебна практика в тази насока .Поддържа,че съдът не е взел предвид извършената работа по делото .Сочи се,че занижавайки неоснователно дължимото адвокатско възнаграждение ,би се стигнало до положение,че намаляване на желаещите да упражняват адвокатската професия и до демотивиране на същите да осъществяват безплатно адвокатско представителство. В тази насока са развити подробни доводи .Иска се отмяна на обжалваното определение като неправилно и постановяване на съдебен акт, с който адвокатското възнаграждение бъде определено съобразно Наредба 1/2004 г. за адвокатската работа в претендирания размер , а именно 635,06 евро с ДДС .

Ответникът по жалбата „П.К.Б.” ЕООД - град * не изразява становище по жалбата.

Окръжният съд, след проверка на атакувания акт , предвид твърденията на страните и събраните доказателства, приема следното:

Жалбата е подадена в срок от страна, имаща правен интерес да атакува постановеното по отношение разноските определение на РС * , поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА .

Производството по гр.дело № 2402/25г. е образувано по предявени от П.К.Б. ЕООД (Ищец) против С. Г., установителни искове, както следва Иск по по реда на чл. 422 ГПК, на основание чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата 990,38 лева, 1

- неплатена главница. Иск по по реда на чл. 422 ГПК, на основание чл.240, ал.2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата 274.59 лева, дължимо за периода от 20,12,2023 г. до 20,01,2025 г; Иск по по реда на чл. 422 ГПК, на основание чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата 368,18 лева, възнаграждение за закупена услуга „*“.

Иск по по реда на чл. 422 ГПК, на основание чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата 560 лева, - възнаграждение за закупена услуга „*“. Иск по по реда на чл. 422 ГПК, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 357 лева – обезщетение за забава за периода от 21,07,2023 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 20,01,2025г. Иск по по реда на чл. 422 ГПК, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 123.10 лева, дължима от 20,01,2025 г. - датата на изтичане на погасителния план до 26.06.2025г .

Постановено е съдебно решение, с което исковата претенция е частично уважена,като на процесуалния представител на ответника адв.Д. е присъдено адвокатско възнаграждение с ДДС в размер на 498,44 евро с ДДС.В мотивите на решението не става ясно как точно са определени сумите,като в случая съдът е посочил някакви алтернативни суми,като може би едната е съобразена с уважената част на иска.В диспозитива на решението от друга страна е посочена еврова сума,която по никакъв начин не съответства на левовата равностойност .С оглед обаче на липсата на искане за поправка на очевидна фактическа грешка и оплакване в тази насока съдът не може да коментира тази грешка на съда ,поради което и приема,че присъдената сума е в размер на 498,44 евро .

С определението си по чл. 248 от ГПК/образувано по молба на двете страни/ МРС е приел, че адвокатското възнаграждение , определено първоначално в решението , е завишен предвид фактическата и правна сложност на делото и е намалил размера до 360 евро/ 240 евро с ДДС във исковото производство и 120 евро с ДДС в заповедното производство/.В това определение въобще не е обсъждана молбата на процесуалния представител на ответника за увеличаване на размера на възнаграждението. Липсват и мотиви защо всъщност съдът е намалил първоначално определеното възнаграждение,да не говорим ,че в обстоятелствената част на определението са посочени като дължими други суми /528.54 евро с ДДС/.

Настоящата съдебна инстанция намира атакуваното определение за неправилно поради следните съображения:

Както е изложено по-горе, на практика липсват мотиви досежно изменението на решението в частта за разноските,поради което и настоящата инстанция следва да изложи такива.

С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази 2 национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед така постановеното решение е изменена и от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) ,в НАРЕДБА № 1 която са определени адвокатските възнаграждения, но не е посочен минимум. По изложените съображения нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Съобразявайки броя на предявените искове, по които се е защитавал ответника ,вида и качеството на извършената работа съдът намира,че на адв.Д. следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 498,44 евро/ с ДДС/ ,от които 398,44 евро за исковото производство и 100 евро за заповедното производство .

В отговора процесуалният представител възнаграждение в размер на 635,06 евро . на ответника е претендирал

В настоящата хипотеза се касае за правен спор,който не се отличава с фактическа и правна сложност,делото е решено на практика в едно съдебно заседание, което е протекло без присъствието на процесуалния представител на ищеца. Нещо повече, касае се за правен спор, по който има утвърдена съдебна практика . Предвид гореизложеното съдът намира, ч е искането за изменение на решението в частта за разноските над първоначално определената сума от 498,44 евро/ с ДДС/ е неоснователно.

Предвид гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА определение на РС * Рег.№ 436 / 28.03.2026 г.,постановено по гр. дело № 2404 по описа за 2025г.,с което е уважена молбата на „П.К.Б.” ЕООД – град * за намаляване на размера на присъденото адвокатско възнаграждение,вместо което ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „П.К.Б." ЕООД, ЕИК* за изненение на решение № 66/09.02.2026 в частта за разноските като НЕОСНОВАТЕЛНА .

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4