Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 18.07.2023, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
1822/2022
Подписан
18.07.2023

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149 ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 22 · Административнопроцесуален кодекс
  • § 7 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.56 · Закон за младежта
  • чл. 195а, ал. 1 · Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (преработен текст)
  • чл. 22 · Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (преработен текст)
  • чл. 44 · Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (преработен текст)
  • чл. 70 · Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (преработен текст)
  • чл. 74 · Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (преработен текст)
  • § 2 · Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (преработен текст)
  • § 3 · Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (преработен текст)

РЕШЕНИЕ

№ 1061

Варна, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - II състав, в съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

ВЕСЕЛИНА

ЧОЛАКОВА

При секретар като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА административно дело № 1822 / 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.

22 § 7 и чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МК/.

Производството по делото е образувано по жалбата, подадена от „Ей ди логистик България“ ООД, ЕИК ********* гр. Варна, чрез адв. Ж. против Решение № 32-233198/12.07.2022 г. на директора на ТД Митница Варна, с което се 1) отказва да се приеме декларирания код по ТАРИК на стока № 30 – ********** по МД с MRN 22BG002002067150R4/24.02.2022 г.; 2) Определя се код по ТАРИК 52082296; 3) Отказва да се приеме митническата стойност на стока № 30 в МД MRN 22BG002002067150R4/24.02.2022 г.; 4) определя се митническа стойност на стока № 30 – ********** по МД с MRN 22BG002002067150R4/24.02.2022 г. в размер на 6630, 00 лв. и 5) коригирани са данните за стока № 30 – ********** по МД с MRN 22BG002002067150R4/24.02.2022 г. и са определени дължими суми за довнасяне:

ДДС в размер на 844, 87 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 59, ал. 2 ЗДДС и чл. 114 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и за длъжник е определен „Ей Ди Логистик България“ ООД.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Сочи се, че административният орган неправилно е пристъпил към определяне на митническата стойност по чл.74, §2, буква „б“ от МК, тъй като изложените средни статистически стойности, извлечени от базата данни на ЕС за период от 4 години не могат да бъдат вменени на отделния вносител, тъй като не попадат в дефиницията на „митническа стойност“, дадена в чл. 70 и 74 от МК.

Излагат се доводи, че митническите органи са се позовали на Решение на СЕС по дело № С-291/2015 г., но същото не може да служи като аргумент за мотивиране на съмненията относно верността на декларираната стойност, тъй като в административния акт няма данни за изчислени средностатистически покупни цени на сходни стоки. Сочи се, че покупната цена на стоките е тяхната договорна стойност, докато митническата стойност включва договорната стойност и добавените разходи /транспорт, застраховка и др./ към нея. Твърди, че дружеството е представило допълнителни документи, доказващи декларираната митническа стойност, поради което остава неясно защо административният орган е преминал към определяне на нова митническа стойност по чл.74, §2, буква „б“ от МК. Излагат се доводи, че митническите органи не са извършили проверка в счетоводството на дружеството относно платената и подлежаща на плащане цена, а само са изложили твърдение, че тя не е доказана. Счита, че са допуснати нарушения на процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане на МК.

Сочи, че не може да се установи дали стоките по цитираната в решението митническа декларация са в действителност сходни, тъй като в изпратеното до дружеството уведомление са били посочени само стойности, но не и номера на митнически декларации. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение. Оспорва и определеният от нов тарифен код за стоката.

Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Счита, че при проверката в административното производство са събрани и обсъдени всички относими доказателства. Твърди, че не са представени доказателства за това, че декларираната стойност на стока №30 от процесната декларация е тази, която е била договорена и платена. Счита, че определеният с решението код по ТАРИК е правилен и отговаря на вида на внесената стока. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази, че като родово и местно компетентен правораздавателен орган е сезиран с жалба на процесуално легитимирано лице, предявена срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149 ал. 1 АПК, намира производството по делото за процесуално допустимо и като такова за подлежащо на разглеждане по същество.

За да се произнесе по основателността на оспорването, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

На 24.02.2022 г., „Ей Ди Логистик България“ ООД декларира в ТД „Митница“ – Варна на режим „допускане за свободно обращение“ 33 стоки, 525 колета, 9985 кг. бруто тегло , държава на износ Турция, деклариран произход – Турция, обща стойност на фактурата № EKG 2022000000065/23.02.2022 г. в размер на 53 378.29 EUR, с условие на доставка СРТ Варна. Към митническата декларация били приложени документ за плащане към доставчика, фактури за продажби от дружеството към клиенти, международен договор за продажба, извлечение от банковата сметка на „Ей Ди Логистик България“ ООД в „Райфайзенбанк“ АД.

В митническата декларация е декларирана стока под № 30, която е описана, както следва: „платове от памук и полиестер: ширина – 0.9 м., дължина – 3000 м., код по ТАРИК **********, 940 кг. бруто тегло, държава на износ и произход – Република Турция, условие на доставка СРТ Варна, декларирана митническа стойност – 0.80 лв./м. и 2.56 лв./кг.

С писмо изх. № 32-63498/24.02.2022 г. дружеството е уведомено, че за целите на даване на разрешение за вдигане на стоките по смисъла на чл. 195а, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и на основание чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията в определен срок трябва да се учреди обезпечение в размер на 2203.51 лв., като същото е представено от дружеството на 24.02.2022 г.

Извършена е впоследствие митническа проверка на декларираната стока, резултатите от която са обективирани в протокол № 22BG9940M008016 от 24.02.2022 г. Взета е мостра от стока № 30 за проверка на тарифното класиране.

От дружеството са изискани с писмо № 32-63499/24.02.2022 г. допълнителни документи, необходими за преценката относно декларираната митническа стойност. На 04.03.2022 г. дружеството е представило документи, които са подробно описани и анализирани на стр. 2 и стр. 3 от обжалваното решение.

Иззетата мостра от стока № 30 е изпратена в ЦМЛ – София за лабораторен анализ и определяне на тарифния код. Изготвена е митническа лабораторна експертиза № 16_30.03.2022/12.04.2022 г. и становище на дирекция „Митническа дейност и методология“ с рег. № 32-124489/14.04.2022 г. Прието е, че анализираната проба представлява парче плат с ива, бял цвят, със сравнително рехава текстура и двустранно развласен чрез кардиране, тъкан с основа и вътък, със сплитка лито. Всички прежди по основата и вътъка са смес от растителни и синтетични щапелни влакна, идентифицирани като памук и полиестер – памучни щапелни влакна – 91 %, полиестерни щапелни влакна – 9 %.

Въз основа на изследванията на ЦМЛ и даденото становище е прието, че стоката следва да се класира в тарифна позиция 5208, в код ********** на КН.

Извършена е и проверка и допълнително проучване на база сравнителен анализ в „Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи – МИС3А“, за периода от 24.02.2021 г. до 24.02.2022 г. и сравнителен анализ за „сходни“ стоки изнесени от Турция и с произход от Турция, продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително по същото време. Установено е , че декларираните митнически стойности за код по ТАРИК ********** са с по-високи стойности.

Отделно от горното, изпратено е писмо с рег. №

32-7625/08.03.2022 г. до Началника на Отдел „Митническа дейност“ на ТД „Митница“ – Варна за становище относно декларираната от дружеството митническа стойност на стоката.

Установено е, че в процесния случай липсва база за сравнение за единичната цена, по която се продава на митническата територия на ЕС най-голямото сборно количество от внасяните стоки, включително за идентични и сходни стоки, поради което в решението този метод е приет за неприложим.

С писмо № 32-169401/26.05.2021 г. е указано на дружеството на основание чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., че органът ще пристъпи към издаване на решение, като с писмото е посочена възможността да бъде изразено становище в 30-дневен срок, като такова не е постъпило.

По делото са назначени СХЕ и ССчЕ.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.

149, ал. 1 АПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

По валидността на акта:

Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган съгласно чл.101 §1 и чл.29 от Митнически кодекс на съюза вр. чл. 15, ал.2, т.8 ЗМ вр. чл. 19, ал.1 и ал.7 ЗМ, вр. чл. 54, ал.1 и чл.56 от ЗДДС и в изискуемата писмена форма.

По материалната и процесуалната законосъобразност и съответствието с целта на закона:

Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности – Решение от 19 март 2009г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, EU:C:2008:580, т.20; Решение от 15 юли 2010г., Gaston Schul, С-354/09, EU:C:2010:439. По правило и съгласно чл.70, § 1 и § 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл.

71 и чл. 72 МК. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, EU:C:2006:716, т. 20.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 МК при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

Когато митническата стойност не може да се определи по реда на която и да е от предвидените в § 2 на чл. 74 МК хипотези, митническото остойностяване се извършва по реда на резервния вторичен метод по §3 на чл. 74 МК - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на:

Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на МК.

Така предвидените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило без да се нарушава установената поредност.

Макар при митническото остойностяване на стоките приоритет да има тяхната договорна стойност по смисъла на чл. 70 МК, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл.140, § 2 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 от 24 ноември 2015 година, те могат да отхвърлят декларираната от вносителя цена.

При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МК, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото съюзно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки. (Решение на ВАС № 14635/21.11.2012г. по адм. д. № 4902/2012г.).