Решение № 17542 от 30.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17542 гр. София, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20241110169999 по описа за 2024 година

Предявен е за разглеждане иск с правно основание по чл. 124 ГПК във вр. с чл. 79 от Закона за собствеността /ЗС/.

Ищцата А. Р. А. е предявила против ответника Столична община иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за признаването за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор по КККР за гр. София, представляващ дворно място, с площ по документ за собственост: 300 кв.м. и с площ по кадастрална карта: 214 кв.м., намиращ се на адрес: гр. София, район „Връбница“, ул. „, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: заедно с построените върху поземления имот сгради: сграда с идентификатор със застроена площ: 57 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; сграда с идентификатор със застроена площ 53 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, както и сграда с идентификатор със застроена площ: 8 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: постройка на допълващо застрояване.

Твърди се, че на 02.09.2013 г. е сключен договор за покупко-продажба между Н, като продавач, и А. Р. А., като купувач, на следните недвижими имоти: дворно място с площ от 300 кв.м., заедно с построените в него две жилищни сгради, всяка със застроена площ от около 60 кв.м. и второстепенна постройка – склад, находящ се в гр.

София, ул. „С, представляваща съгласно кадастрални карти и регистри поземлен имот с идентификатор с площ 214 кв.м., ведно с построените в него две едноетажни жилищни сгради и една второстепенна постройка, съответно с идентификатори – едноетажна жилищна сграда – еднофамилна със застроена площ от 57 кв.м., – едноетажна жилищна сграда – еднофамилна със застроена площ от 53 кв.м., както и – второстепенна постройка със застроена площ от 8 кв.м., срещу заплащане на продажна 1 цена в размер на 10 000 лв. Посочва, че продавачът Н е владял процесния имот от 80те години на 20-ти век, а след сключване на договора за продажба е предал владението на процесните недвижими имота на купувача А. Р. А., която от 02.09.2013 г. до настоящия момент живее в имота със семейството си и осъществява явно, спокойно, непрекъснато, несъмнено и явно владение върху поземления имот и построените върху него сгради. Поддържа, че въз основа на осъществяваното от ищцата давностно владение за периода от 02.09.2013 г. до сега, и присъединявайки владението на своя праводател Н за периода от 80-те години до 02.09.2013 г., е придобила собствеността върху процесните недвижими имоти въз основа на давностно владение, осъществявано повече от 10 години, като моли съда да го признае за установено. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор, ответникът Столична община е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.

Сочи, че процесният поземлен имот е част от стар общински имот, за който освен съставения акт за общинска собственост г., е имало съставен и акт за държавна собственост № от 01.11.1956 г., с посочено в акта правно основание чл. 6 от Закон за собствеността, който в приложимата към процесния момент редакция (ред. към 1963 г.) гласи, че държавни стават имоти, които държавата придобива съгласно законите и имотите, които нямат друг собственик. Посочва, че договорът за покупко-продажба от 02.09.2013 г. не е сключен в предвидената от закона форма – нотариален акт и противоречи на чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, поради което е нищожен и съответно въз основа на посочения договор не може да бъде осъществено валидно правоприемство между Н и ищцата А. А. и съответно ищцата не може да присъедини владението на своя праводател по реда на чл. 82 ЗС. Оспорва като недоказано твърдението, че ищцата е владяла процесния недвижим имот в периода от 02.09.2013 г. до настоящия момент. Посочва, че в периода от 1990 г. до 01.01.1996 г. редакцията на чл. 86 ЗС е забранявала придобиване по давност на вещи, държавна или общинска собственост, а с изменението на чл. 86 ЗС от 01.01.1996 г. е забранено придобиване по давност единствено на вещи публична общинска или държавна собственост, но с § 1 от ДР на ЗС (обн. ДВ бр. 46 от 6 юни 2006 г.) давностният срок за придобиване на имот - частна общинска или държавна собственост спира да тече от 31.05.2006 г. до 30.12.2017 г. и от 20.01.2018 г. до 07.03.2022 г. поради установения мораториум, като давността започва да тече отново едва от влизане в сила на решението на Конституционния съд от 08.03.2022 г. Ето защо навежда, че дори да се докаже осъществявано владение върху процесния недвижим имот, последният не може да бъде придобит по давност, тъй като поради мораториума 10-годишният давностен срок не е изтекъл. Посочва, че със заповед № СО15-РД09-1181/18.09.2015 г. на кмета на Столична община към 18.09.2015 г. в имота с адрес гр. София, кв. „Модерно предградие“, ул. „не е имало сграда, годна за обитаване, поради което процесният недвижим имот е заличен от Националния класификатор на настоящите и постоянните адреси. Сочи, че за процесния недвижим имот не е издаван административен акт за валидно учредяване на право на строеж, въз основа на който ищцата да се възприеме като суперфициарен собственик и по този начин да демонстрира намерение за своене.

Въз основа на посоченото, моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗС е да установи правото си на собственост върху описания имот, придобит на наведеното основание, а именно да докаже, че е упражнявала фактическа власт върху имотите, 2 което законът свързва с владеене /непрекъснато, спокойно и явно с намерение да ги свои/, както и изтеклия период от време на непрекъснато упражняване на фактическата власт, както и да докаже присъединяване на владението на своя праводател към своето владение /в това число да докаже идентичност на дворно място с площ 300 кв.м., за което се твърди да е предмет на договор за продажба от 02.09.2013 г. и процесния Поземлен имот с идентификатор по КККР на гр. София и построените в него сгради/.

В тежест на ответника е да докаже, че за процесния недвижим имот през процесния период са настъпили обстоятелства, спиращи или прекъсващи придобивната давност, както и че през процесния период недвижимият имот е бил частна общинска собственост, като докаже настъпването на придобивното основание, посочено в акта за общинска собственост.

С проекта за доклад по делото на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото са отделени фактите, че: 1) процесният Поземлен имот с идентификатор по КККР на гр. София, с адрес: гр.

София, район „Връбница“, ул. „ е актуван като част от по-голям общински имот с площ 11 500 кв.м. с Акт за частна общинска собственост № а също така, че 2) на 02.09.2013 г. между Н, като продавач, и А. Р. А., като купувач, е сключен договор за покупко-продажба на следните недвижими имоти: дворно място с площ от 300 кв.м., заедно с построените в него две жилищни сгради, всяка със застроена площ от около 60 кв.м. и второстепенна постройка – барака, находящ се в гр. София, ул. „С (като спорно между страните е обстоятелството дали сделката е действителна, или не).

От приетия по делото Акт за частна общинска собственост № г. се установява, че процесният Поземлен имот с идентификатор по КККР на гр. София, с адрес: гр.

София, район „Връбница“, ул. „ е актуван като част от по-голям общински имот с площ 11 500 кв. м., което е безспорно между страните.

Проектът за доклад е обявен за окончателен доклад по делото в проведеното открито съдебно заседание от 26.06.2025 г. без възражения от страните. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказани.

Първият спорен въпрос между страните е дали имотът представлява частна общинска собственост, или не. От представения и приет като доказателство по делото АДС № от 01.11.1966 г. се установява, че с него се актува терен с площ от около 11 550 кв.м. при граници: ул. Б. Като фактическо основание за одържавяване на имота е посочено „стар държавен имот“. В акта е посочено като основание за издаването му чл.6 от ЗС. Съгласно действащата редакция на разпоредбата от 20.12.1963 г. /ДВ бр.99/, държавна собственост стават имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик. От приетия по делото АЧОС № г. се установява, че с него се актува терен с площ от около 11 550 кв. м. при граници: ул. Б, ул. “ и ул. “Като основание за придобиване правото на собственост от общината е посочена разпоредбата на чл.2, ал.2, т.5 от ЗОС, като е посочено, че имотът е „стар общински имот“. Като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС предвиждаща в актуалната редакция, че общинската собственост са недвижимите имоти на територията на общината, чийто собственик не може да бъде установен.

Аналогично на възприетото в Тълкувателно решение № 11/2012 г. от 21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС относно доказателственото значение на констативния нотариален акт, на основание чл. 179, ал. 1 ГПК актът за държавна или общинска собственост се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само за отразените в него факти, а за собствеността на общината /държавата/ следва да му се признае легитимиращо действие, по силата на която актуваният имот се счита за 3 държавна /общинска/ собственост, до доказване на противното. Общината не носи тежестта да доказва основанието, на което е съставен актът за частна общинска собственост, но само в случаите, когато в акта е посочено конкретно уредено в закона фактическо основание, по силата на което собствеността върху актувания имот е придобита от държавата или общината /акт за отчуждаване, респ. придобиване на права/. Когато в акта е посочена само правната норма, послужила като основание за актуването /какъвто именно е процесният случай/, същият няма легитимиращо действие досежно правото на собственост, тъй като собствеността не се придобива изобщо, а само по конкретен, определен в закона начин /чл. 77 ЗС/, и следователно актовете, които по силата на закона имат легитимиращ ефект по отношение на собствеността, формират това си действие само по отношение на посочения в тях способ за придобиване на правото от лицата, в чиято полза са издадени /така напр. решение № 67 от 16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. на ІІ г. о.; определение № 541 от 27.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2402/2019 г., I г. о., ВКС/. Само по изключение, когато по силата на нормативен акт определен вид имоти могат да бъдат притежавани само от общината, респ. от държавата като публични субекти, е достатъчно в акта за общинска или държавна собственост да се посочи съответната разпоредба, тъй като същата удостоверява наличието на годно основание за придобиване на правото на собственост от общината или държавата /решение № 134 от 22.05.2013 г. по гр. д. № 51/13 г. на ІІ г. о./. Подобна хипотеза обаче в настоящия случай не е налице. Поради това в доказателствена тежест на ответника е да докаже в условията на пълно доказване правото си на собственост върху процесния недвижим имот.

Съгласно чл. 6 от ЗС в първоначалната му редакция /ДВ бр. 92/1951 г./ държавата става собственик на имотите, които придобива, по силата на законите, а така също и на имотите, които нямат друг собственик. С чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС /в първоначалната му редакция ДВ бр. 44/1996 г./ общинска собственост стават и „недвижимите имоти на територията на общината, чийто собственик не може да бъде установен“. Тъй като общината не може да докаже отрицателния факт, че даден имот не е имал друг собственик към момента на актуването, в тежест на този, който оспорва констатациите в акта за държавна, респективно за общинска собственост, е да установи, че към момента на актуването, имотът е имал собственик. Ако успее да докаже това, имотът не се придобива от държавата, респективно от общината и за него не действа забраната за придобиване по давност, установена с нормата на чл. 86 от ЗС във всичките й редакции и не се прилага § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г., изм., бр. 105 от 2006 г., бр.